5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№140
[населено място] ,09.03.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на шести март, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2565 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №111/27.09.2016 год. по т.д.№ 233/2016 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 243/09.06.2016 год. по т.д.№ 603/2015 год. на Бургаски окръжен съд .С първоинстанционното решение са уважени предявените в активно субективно съединение, от П М. Г., М. М. Г., Д. К , Б. Б. и Д. У. – всички граждани на И., искове против [фирма], с правно основание чл.517 ал.3 ГПК,за прекратяване на дружеството. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – непълен и неточен доклад на първоинстанционния съд, провокирал и грешни фактически констатации и непроизнасяне на въззивния съд по всички доводи и доказателства на страните, както и като постановено в противоречие с материалния закон, тъй като, и в нарушение на чл.517 ал.3 ГПК,съдът е обосновал извод за връчено на ответното дружество изявление на взискателите, за прекратяване участието на длъжника Л. Д. Г. , като съдружник в дружеството.
Ответните страни,чрез пълномощника си адв.К. С., оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснован допълнителен селективен критерий.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Срещу предявените в активно субективно съединение искове по чл. 517 ал.3 ГПК, ответникът се е защитавал с довода, че не му е връчено от съдебния изпълнител изявлението на взискателя,за прекратяване участието на съдружника – длъжник в дружеството , както и че вземането на ищците е спорно, а също и че предвид надвишаване на актива от пасива, не би имало сума за изплащане на дружествения дял на длъжника Л. Г.. Последните две възражения не са доказвани, а въззивната жалба на ответника не съдържа доводи във връзка с произнасянето на първоинстанционния съд по отхвърлянето им.
Въззивният съд е потвърдил уважаването на исковете, съобразявайки че постановлението за овластяване взискателите – ищци за предявяването им е достатъчно, след като не е било оспорено, а предхождащи издаването му действия,извършени от частния съдебен изпълнител,респ. тяхната законосъобразност,не биха могли да се проверяват в настоящото производство. Сочи, че в същия смисъл е константната практика на ВКС / нецитирана /. Не е коментирана, във връзка с решаващия извод за потвърждаване на първоинстанционния акт, доказателствената стойност на изходящо от частния съдебен изпълнител удостоверение, с данни за връчване на изявлението за взискателя, за прекратяване участието на съдружника – длъжник в дружеството, по реда на чл.50 ГПК.Единствено е описан документа и съдържанието му в констативно – съобразителната част на въззивния акт. Доколкото ответникът е визирал нередовност на връчването на изявлението на взискателя с довода , че по този начин е препятствана възможността му да заплати задължението на съдружника – длъжник, въззивният съд е посочил, че това действие ответникът е могъл да извърши във всеки един момент, вкл. по време на висящността на производството.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК са формулирани следните въпроси : 1/ При изрично възражение от ответника, че не му е връчено от частния съдебен изпълнител изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника – длъжник в дружеството – ответник , може ли съдът да приеме за доказан този факт, само въз основа на удостоверение изходящо от лице, чието действие се оспорва / от частния съдебен изпълнител/ ? ; 2/ При оспорване действията на ЧСИ във връзка с предявения конститутивен иск по чл.517 ал.3 ГПК , длъжен ли е съдът да даде възможност на оспорващия да го стори с всички процесуални способи по ГПК ? ; 3/ Фактът на връчване на ответника изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника – длъжник в дружеството – ответник подлежи ли на косвен съдебен контрол при направено възражение ? и 4/ При ненадлежно връчване изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника – длъжник в дружеството , тече ли тримесечния преклузивен срок за дружеството да извърши действия , свързани с изискванията на закона, а именно – изплащане на приспадащата се част на съдружника – длъжник от имуществото, определена съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ или следва да се приеме , че и след завеждане на делото ответникът е имал време да извърши това процесуално действие ? Всички въпроси са общо обосновавани с формално посочване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – поради противоречие на въззивното решение с реш. от 24.03.2014 год. по т.д.№ 171 / 2013 год. на Плевенски окръжен съд, реш.№ 823/19.12.2014 год. по т.д.№ 780/2014 год. на Пловдивски апелативен съд, реш.№ 179/12.12.2015 год. по т.д.№ 252/2015 год. на Окръжен съд – Пазарджик и решение № 1405 / 26.08.2015 год. по т.д.№ 549 / 2014 год. на Софийски градски съд.
Първият от формулираните въпроси по същество предпоставя отговор за доказателственото значение на изходящ от частния съдебен изпълнител документ, удостоверяващ процедурата по връчване , от самия него, изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника – длъжник в дружеството – ответник. Както се посочи по-горе, въззивният съд не е обосновал решаващ извод за уважаване на исковете, позовавайки се доказателствената стойност на удостоверението от частния съдебен изпълнител, досежно редовността на процедурата по връчването.Счел е, че с постановлението за овластяване предявяването на исковете е преклудирана възможността да се оспорват предходни действия на частния съдебен изпълнител. Следователно, така поставения въпрос няма характеристиката на правен – макар включен в предмета на спора , не е обосновал решаващ извод на въззивното решение. Непокриването на общия,изключва необходимостта от коментар на допълнителен селективен критерий .
Вторият от въпросите е провокиран от твърдението на страната, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.В касационната жалба, обаче, се обосновава нарушение на първоинстанционния съд – изготвяне на непълен и неточен доклад,а нарушение на въззивния – само с оглед непроизнасяне по всички доказателства по делото. Нарушението на първоинстанционния съд е ирелевантно. Поставените въпроси, от друга страна,нямат отношение към приложението на чл.235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК, какъвто единствено касационен довод е въведен, а по приложението на чл.269 пр. второ във връзка с чл.266 ал.3 ГПК, спрямо което кореспондиращ касационен довод няма.Следователно,като неотносим към конкретен касационен довод, свързан с кореспондиращо на съдържанието на въпроса нарушение на въззивния съд, вторият въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – не е правен въпрос, отговор на който би обусловил различен от настоящия правен резултат, доколкото настоящата инстанция е ограничена в произнасянето си до касационните доводи,освен при недопустимост и нищожност на съдебното решение,за които следи служебно.Действително – с допълнителния писмен отговор ответникът е поискал от съда да задължи частния съдебен изпълнител да представи всички документи, относими към връчване изявлението на взискателя . Съдът – с определение в о.з. на 12.05.2016 год. – е отказал да уважи искането, по съображенията, изтъкнати и от въззивния съд като единствен решаващ довод,а именно – че в настоящото производство са противопоставими възражения единствено досежно изплащане дълга на съдружника – от последния или от дружеството. В този смисъл, процедура по оспорване на връчването в производството по иска по чл.517 ал.3 ГПК съдът е счел за недопустима.Следователно и процесуалните действия на първоинстанционния съд са подчинени на логиката на решаващия извод на въззивна инстанция, към който, обаче, така формулирания въпрос няма отношение.
Дори да се приеме за покрит общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, не се явява обоснован допълнителния такъв, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – никой от представените съдебни актове, казуална съдебна практика, не е доказано влязъл в сила, нито има отношение към разрешаването на идентичен процесуален въпрос – по приложението на чл.266 ал.3 вр. с чл.269 пр. второ ГПК. Формалното посочване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не удовлетворява изискването за аргументиране на този допълнителен селективен критерий, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Третият от поставените въпроси – ако би се приело, че под „ косвен съдебен контрол „ се приема упражняване на такъв от съда , пред който е предявен иска по чл.517 ал.3 ГПК, досежно предхождащи постановлението за овластяване за предявяване на иска действия на частния съдебен изпълнител / в частност – връчване изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника – длъжник в дружеството/ – удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Необоснован е ,обаче, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал. 1 т.2 ГПК : сочените съдебни актове не са доказано влезли в сила, като казуална съдебна практика, а хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставя посочване на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, чието тълкуване е провокирало противоречива съдебна практика,съответно също посочена,или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе формирана еднозначна съдебна практика,но явяваща се неправилна,поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството.Напротив, в смисъла, споделен от въззивния съд, са цитираните от ответната страна / макар по приложението на чл.398б ал.2 и ал.3 ГПК отм., идентична с разпоредбата на чл.517 ал.3 ГПК / и във връзка с постановлението за овластяване предявяването на исковете – реш.№ 614 по т.д.№ 115 / 2006 год. на ІІ т.о. на ВКС и реш.№ 347 по т.д.№ 631 / 2004 год. на ІІ т.о. на ВКС. И тук важат преждеизложените съображения , за необоснованост на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, единствено с формалното упоменаване на нормата.
Четвъртият от въпросите не кореспондира с решаващ извод на въззивното решение. Исковете са уважени не защото ответникът не е могъл да заплати дълга в хода на самото производство и независимо от евентуално ненадлежно връчване на изявлението на взискателя, а именно защото ответникът не е представил доказателства за такова плащане, независимо към кой момент до окончателното произнасяне на съда. Въпросът е нелогичен, очевидно предпоставен от съждението на ответника, че би могъл да предотврати предявяването и уважаването на исковете, само ако би платил в тримесечния срок от връчване изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника – длъжник в дружеството. В точно обратен смисъл е задължителната за въззивния съд съдебна практика – цитираното от ответната страна реш. № 114 по т.д.№ 271/2009 год. на І т.о. ВКС. Въпросът по начало включва предпоставка, извод за наличието на каквато въззивният акт не съдържа,а именно – че връчването на изявлението на взискателя е действително нередовно. Само това обстоятелство е достатъчно да се изключи характеристиката му на правен, по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.Непокриването на общия селективен критерий изключва необходимостта от коментар на допълнителните, въпреки че и тук важат преджепосочените аргументи за необоснованост на хипотезите по чл.280 ал.1 т. 2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №111/ 27.09.2016 год. по т.д.№ 233 / 2016 год. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК, да заплати на П М. Г., М. М. Г., Д. К , Б. Б. и Д. У. , разноски за настоящото производство , в размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :