О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
[населено място] ,15,04,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 848 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по молба за отмяна вх.№ 13172/ 07.12.2015 год.,уточнена с молба вх.№ 14013/28.12.2015 год.,с формално посочено основание чл.303 ал.1 т.1 пр.второ ГПК,от Д. И. С. против решение № 45/25.02.2013 год. по гр.д.№ 176/2012 год. на Асеновградски районен съд,постановено по реда на чл.422 ал.1 ГПК, по иск на Д. З. Б. против молителя,с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,за установяване вземане на ищеца срещу ответника по запис на заповед, за което вземане ищецът,в качеството на кредитор, се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 вр. с чл.410 ГПК.
При произнасяне по допустимостта на молбата за отмяна в производство по чл.307 ГПК,Върховен касационен съд,първо търговско отделение прецени следното:
Молителят,защитавал се в производството по чл.422 ал.1 ГПК с възражение за неавтентичност на записа на заповед,досежно подписа си на издател на ценната книга, се позовава на новооткрити доказателства – нов сравнителен материал, който би могъл да обуслови, според молителя, различен от достигнатия в производството,въз основа заключение на съдебно-графологическа експертиза,извод за автентичност на менителничния ефект.Така същият се позовава на „ежедневник„, воден от самия него,с оглед упражнявана в полза на ищеца дейност, както и на формално изходящо от самия него „заявление до Директора на РИОСВ – Пловдив от 11.06.2012 год.”, с твърдението, че и същото е неавтентично, подписано е от ищеца Д. Б., като сходството в полагането на този подпис с подписа под ценната книга молителят желае да ползва с доказателствена стойност относно неавтентичността на записа на заповед. В самата молба за отмяна, уточнена с допълнителна такава, се сочи че тези доказателства са били предоставени,но несъобразени от решаващите първоинстанционен и въззивен съдилища.Настоящият състав констатира,че при въззивното разглеждане на спора – т.д.№ 1196 / 2013 год. на Пловдивски окръжен съд – това заявление е описано като сравнителен материал,съобразен от тройната съдебно – графологическа експертиза / стр.53 по номерацията на делото /, но в качеството му на сравнителен материал от подписа на молителя – Д. С.. Следователно и към 21.11.2013 год. / датата на входиране на заключението / или поне към датата на приемането му в с.з. от 10.12.2013 год., съществуването на този документ е било обективирано и установимо от страната – молител.Нещо повече, към този момент не е противопоставено оспорване автентичността на самото заявление, като формално изходящо от Д. С..Считано от влизане в сила на съдебното решение по т.д.№ 1196 / 2013 год. на Пловдивски окръжен съд – с определение № 98/11.02.2015 год. по т.д.№ 1547/2014 год. на І т.о. на ВКС, с което не е допуснато касационното му обжалване, доколкото сроковете по чл.305 ГПК логично не могат да текат преди влизане в сила на съответния акт, до датата на депозиране молбата за отмяна – 07.12.2015 год., преклузивният срок по чл.305 ал.1 т.1предл. второ ГПК се явява изтекъл.
Аналогични са съображенията за преклудиране правото на молителя и по отношение второто сочено като новооткрито доказателство – ежедневник – заявено като намирало се в негово държане и дори водено от самия него.И в този случай,преклузивният срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК следва да се счита с начален момент влизане в сила на съдебното решение – 11.02.2015 год.,тъй като и към този момент молителят е знаел за съществуването му,поради което срокът явява изтекъл към 07.12.2015 год.. Дори да не биха се съобразили неизгодните изявления на молителя, то данни за знанието му,относно съществуването на ежедневника,са налични и по приложеното т.д.№ 2186/2015 год. на ВКС – стр.3 от възражение, депозирано от молителя на 30.03.2015 год..
Независимо от процесуалната недопустимост на молбата , с оглед неспазен срок по чл.305 ал.1 т.1 пр.второ ГПК, налице е и друго съпътстващо основание за оставянето й без разглеждане :
Молителят обосновава искането си с наличието на друг сравнителен материал, възможен за ползване , с оглед установяване неавтентичност на записа на заповед / ежедневник – листи 1,4 и 5 /, както и със сравнителен материал,който е бил предмет на изследване при изготвяне на графологичната експертиза / заявление до РИОСВ –Пловдив /, но като сравнителен материал от неговия подпис, докато понастоящем същият твърди неавтентичност на документа и противно на формално удостоверения в същия автор,сочи авторство на ищеца Д. Б..
По мнение на настоящият състав,разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 пр.първо ГПК визира доказателства с пряка формална или материална доказателствена сила за разрешаване на правния спор,каквато стойност сравнителният материал няма. В противен случай, всеки носещ подписа на спорния автор документ, последващо открит,би съставлявал самостоятелно основание за отмяна.При това,отмяната е оправдан извънпроцесуален способ при липса на друго правно средство за защита на страната. Доколкото с молбата,а също и в хода на съдебното производство молителят е твърдял материална подправка / съставяне / на документа от самия ищец,то възможността да докаже това обстоятелство,вкл. с нов, спрямо използвания в гражданското съдопроизводство сравнителен материал, молителят има в наказателно производство или по реда на чл. 124 ал.5 ГПК. В този случай и при установена неавтентичност,като резултат на доказано документно престъпление,за молителя би било налице основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 ГПК. Следователно, заявените в молбата обстоятелства, от формална страна и без обсъждането им по същество,не са от естество да обусловят характеристика на „новооткрито доказателство” по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 пр.второ ГПК на приложените документи.Последното,а и само признанието на молителя относно знанието му за съществуването на сочените доказателства, в хода на исковото производство, решението по което е обект на исканата отмяна,в противоречие с предпоставките по чл.303 ал.1 т.1 пр.второ ГПК – страната да не е могла да знае за съществуването им или да не е могла да се снабди със същите своевременно – предпоставят от формална страна несъответна на основанието по чл.303 ал.1 т.1 предл. второ ГПК обстоятелствена част, поради което молбата за отмяна, и на това паралелно основание,освен неспазен преклузивен срок по чл.305 ал.1 т.1 предл. второ ГПК, следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Д. И. С., за отмяна, на основание чл.303 ал.1 т.1 предл. второ ГПК, решение № 45/25.02.2013 год. по гр.д.№ 176 / 2012 год. на Асеновградски районен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му, пред друг състав на Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :