5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
[населено място] ,31,03,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и първи март ,през две хиляди и шестнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2460 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. Н. против решение № 1750/13.03.2015 год. по гр.д.№ 17861/2014 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І – 34 – 132 / 21.07.2014 год. по гр.д.№ 10820/2013 год. на Софийски районен съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД,предявен по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.410 ГПК,за установяване вземане на ищцата към ответника, в размер от 14 391 лева / левова равностойност на 7 380 евро /,платена авансово, на основание предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот , част от продажна цена, предвид развалянето му, поради виновно неизпълнение / забавено изпълнение / на ответното дружество на задължението да построи и прехвърли с окончателен договор собствеността върху недвижимия имот,съгласно уговорения в предварителния договор срок. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.87 ал.1 вр. с чл.20а ал.1 ЗЗД , тъй като на диспозитивна по характер норма, каквато е чл. 87 ал.1 ЗЗД, съдът е придал императивен характер и противно на свободата на договаряне, визирана в чл.20а ЗЗД, изключил възможността с изрична уговорка страните да уредят реда и предпоставките за разваляне на договор, конкретно и в процесния случай – разваляне без предоставяне на срок, независимо от наличие на предпоставките по чл.87 ал.2 ЗЗД, т.е. упражнимо право на разваляне без предоставяне на срок за изпълнение , единствено с оглед факта на забавата в изпълнение задължението на страна по договора. Съответно и предвид твърдените обстоятелства, обуславящи упражняване потестативното право на разваляне, касаторът визира постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид произнасяне по предпоставките на чл.87 ал.2 ЗЗД, каквито касаторът отрича да е поддържал. Счита нарушени и правилата на тълкуването по чл.20 ЗЗД, по отношение клаузата на чл.6 от договора, в която ищцата визира уреден различен, в отклонение от този по чл.87 ал.1 ЗЗД , ред за разваляне на договора – без предоставяне на срок за изпълнение – и при липса на предпоставките по ал.2 на същата разпоредба.Твърди се нарушение на съдопроизводствени правила, с неправилно недопускане свидетел на ищцата,в гарантиране равнопоставеност с ответната страна, на която и за същите обстоятелства,отричани от ищцата, са допуснати двама свидетели.Оспорва се и обосноваността на извода за нейна неизправност .
Ответната страна – [фирма] – не е депозирала становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищцата твърди, че в срока за застрояване на имота,съгласно сключения с ответника предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съпътстван с договор за изработка на прехвърлимата вещ – 30.06.2008 год. за застрояване на имота / вкл. снабдяване с разрешение за ползването на обекта / и едномесечен от този момент срок за сключване на окончателния договор, ответникът не е изпълнил задължението си. В исковата молба изрично се твърди непредоставянето на срок за изпълнение на задължението, поради отпаднал интерес от закъснялото изпълнение, позовавайки се на намерение за последващо разпореждане с така придобития имот и реализиране на печалба от същото, която възможност страната намира значително затруднена с оглед световната икономическа криза и отражението й в България, респ. с оглед значителния спад в цените на недвижимите имоти.Твърди,че с нотариална покана до ответника / изпратена на 12.05.2009 год. и връчена му на 04.09.2009 год./ , договорът е развален поради виновното му неизпълнение, поради което и на отпаднало основание се претендира авансово заплатената част от продажната цена , в размер на 7 380 евро.
Ответникът е оспорвал основателността на иска, с довода, че към момента на получаване уведомлението за разваляне на договора, не е било налице неизпълнение на задължението му, тъй като и към този момент е било издадено разрешение за ползване на строежа.Твърди, че развалянето не може да породи правни последици и предвид неупражняването му по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД – с предоставяне на срок за изпълнение, а предпоставки по чл.87 ал.2 ЗЗД – безполезност на изпълнението – ищцата не доказва.Напротив,твърди се и са ангажирани гласни доказателства в подкрепа на довода,че действителната причина за развалянето е липсата на парични средства за изплащане остатъка от задължението по продажната цена.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, въззивният съд е приел,че ищцата се е позовала именно на безполезност на изпълнението със забава и не е доказала тази безполезност, поради което и разваляне следва да бъде упражнено единствено с предоставяне на срок за изпълнение на задължението, по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД. Преди всичко,обаче, съдът е приел , че такава забава не е налице към момента на достигане у ответника изявлението на ищцата за разваляне на договора / ирелевантно на което обстоятелство е предоставянето или не на срок за изпълнение със същото уведомление /, и към който момент съдът е счел,че следва да се извърши преценката за наличието на неизпълнение. Именно предвид този, самостоятелно предпоставящ идентичен изход на спора извод, въззивният съд паралелно е обосновал ирелевантност на предварителното непредоставяне на срок за изпълнение, с оглед цитирана задължителна за същия съдебна практика, че развалянето,при наличие на всички останали предпоставки, би било налице и като упражнено с исковата молба, доколкото и в хода на самото производство и с изтичането на подходящ, с оглед обстоятелствата срок,длъжникът не предложи изпълнение.Въз основа на свидетелските показания въззивният съд е приел, че доколкото в периода от издаване на разрешението за ползване на обекта и до достигане у ответника волеизявлението за разваляне на договора, ищцата и въпреки поканата на последния не е заплатила остатъка от дължимата продажна цена, същата е неизправна, с оглед което и не разполага с потестативно право за разваляне на договора.Обоснована е и забава на ищцата, поради неоправдано неприемане изпълнението на ответника,макар вече забавено, съгласно чл.95 ЗЗД.Видно от мотивите, въпреки изричен довод във въззивната жалба в този смисъл, съдът не е счел за необходимо да тълкува клаузата на чл.6 от сключения договор, нито приложил същата като ясна договорна клауза,предвиждаща автоматично разваляне на договора при забава на някоя от страните – без предизвестие и срок за изпълнение, независимо от доказване предпоставки по смисъла на чл.87 ал.2 ЗЗД.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ Действителна ли е клауза за разваляне на договор, в която страните са уговорили изрично предпоставките за едностранно разваляне на договора, поради виновно неизпълнение ? ; 2 / При наличие на такава клауза, следва ли да бъде зачетена волята на страните при упражняване на потестативното право за разваляне или следва да се поставят допълнителни условия и срокове, неуговорени от страните ? и 3 / Диспозитивна или императивна е разпоредбата на чл.87 ал.1 и ал.2 ЗЗД и по–конкретно – необходимо ли е изправната страна да определя допълнителен срок за изпълнение, по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД и да доказва предпоставки по ал.2 на същата разпоредба, ако страните предварително са установили условията, при сбъдване на които изправната страна може да развали договора ? Тези въпроси са обосновавани с формално позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът е цитирал задължителна за въззивния съд съдебна практика – решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, без изрично формулиране на въпрос, но при ясно и безпротиворечиво изводим такъв от обстоятелствената част към цитираната практика, идентичен с преждепосочения в п.3.В отговор на същия,страната открива противоречие на въззивното с решения по т.д.№ 1002/2011 год. на ІІ т.о. , по т.д.№ 661/2008 г. на ІІ т.о., по гр.д.№ 1211/ 2009 год. на ІV г.о. и по т.д.№ 185 / 2009 год. на І т.о. на ВКС,обосновавайки така допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Поставените от касатора въпроси не удовлетворяват характеристиката на правни, тъй като съдържат в хипотезиса си , като безспорно установена предпоставка, наличието на договорна клауза изключваща реда за разваляне по чл.87 ал.1 ЗЗД и в частност – изискването за предоставяне на срок за изпълнение на задължението, независимо от доказаност на предпоставки по смисъла на чл.87 ал.2 ЗЗД. Макар във въззивната си жалба ищецът да се е позовал на приложимост на чл.6 от сключения с ответника договор и необходимост от тълкуването му, съгласно чл.20 ЗЗД, в така посочения от него смисъл, въззивният съд нито е извършил такова тълкуване, нито е приел за уговорена клауза , дерогираща общия ред за разваляне на договор, поради виновно неизпълнение на страна по същия, визиран в чл.87 ал.1 ЗЗД . Процесуалното му опущение предпоставя формулирането на процесуалноправен, а не на материалноправен въпрос, тъй като независимо от декларираното съгласие относно императивния характер на чл.87 ал.1 ЗЗД , действително в противоречие с утвърдената съдебна практика, вкл. цитираната от касатора – решения по т.д.№ 1002 / 2011 год. на ІІ т.о. и по т.д.№ 661 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС, въззивният съд не е обвързал с този си извод неприложимостта на конкретна договорна клауза,с установено от същия съдържание,противоречащо на предвидения в чл.87 ал.1 ЗЗД ред за разваляне на облигационната връзка. Нещо повече, решаващият му извод, който обуславя идентичен правен резултат, независимо от отговора на въпроса относно императивния или диспозитивен характер на чл.87 ал.1 ЗЗД и наличието на договорна клауза за преодоляването му по свободната воля на страните е, че към момента на достигане волеизявлението за разваляне на кредитора до длъжника забавата, какъвто вид неизпълнение кредиторът релевира,се явява преодоляна, с издадено към същия момент разрешение за ползване на строежа, позволяващо и безпрепятствено сключване на окончателен договор за покупко-продажбата на конкретния имот. Отделно стои и обосноваването на изво,д за неизправност на самия ищец, като основание за принадлежност на потестативното право за разваляне на договора, по който паралелен извод за неоснователност на иска касаторът също не е формулирал правен въпрос.Следователно, въпросите не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,тъй като отговор на същите, в унисон с поддържания от касатора смисъл, не би обусловил различен правен резултат, поради което излишно, а и невъзможно е коментиране обосноваността на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1750 / 13.03.2015 год. по гр.д.№ 17861/2014 год. на Софийски градски съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :