7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
[населено място] ,31.03.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и седми март, през две хиляди и седемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 415 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на / против решение № 2153 / 15.11.2016 год. по гр.д.№ 2169/2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 531/19.01.2016 год. по гр.д.№ 2607 / 2014 год. на СГС. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от БАБХ против Адвокатско дружество „М., С. и партньори„ иск , с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, за осъждане дружеството – ответник да върне на ищеца сумата от 50 000 лева, част от общо заплатената от 114 000 лева, като договорено възнаграждение по договор за предоставяне на адвокатска услуга – за процесуално представителство и защита по адм.дело № 6128/2008 год. на Административен съд – София град. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,при формално твърдение за постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не са посочени конкретни процесуални нарушения, освен липсата на подробни мотиви относно преценката на доказателствата и установимата от същите фактическа обстановка, нито необоснованост – като противоречие на изводите на съда с правилата на формалната логика, науката и опитните правила. Касаторът оспорва правилността на извода на въззивния съд, че фактически констатираните обстоятелства, визирани от ищеца като пропуски в процесуалната защита, осъществявана от ответника и бездействието, досежно пълноценната й организация и провеждане, не обосновават виновно неизпълнение / лошо изпълнение / на поети с договора задължения – основание за развалянето му от ищеца, като изправна страна, доколкото съдът е приел,че осъществяването на конкретните действия е било в рамките на оперативната самостоятелност на ответника, т.е. предприемането им е било в абсолютната му дискреция относно тяхната необходимост.
Ответната страна – Адвокатско дружество „ М., С. и партньори „ – оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, предвид необоснованост на допълнителния селективен критерий, сочен в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът се позовава на осъществена от ответното дружество лоша процесуална защита по административно дело, приключило с осъждането му. Лошото изпълнение на задължението за процесуално представителство и защита се твърди в : непредставяне на писмена защита в производството пред АССГ, приключило с частично уважаване на предявената срещу ищеца претенция по реда на ЗОДОВ ; неподаване на отговор на подадената от противната страна касационна жалба и неявяване в съдебни заседания в същата инстанция; непредставяне на писмена защита и в касационна инстанция ; неучастие на процесуален представител, при връщането на делото за ново разглеждане от АССГ, в съдебното заседание в което е прието заключение на експертиза и непредставяне на писмена защита в същото производство ; неподаване на редовна касационна жалба срещу постановеното решение на АССГ / подадената е върната като просрочена /.Ищецът твърди, че съобразно сключения договор , е заплатил на ответника възнаграждение в общ размер от 114 000 лева. Предвид лошото изпълнение на същия, заявява че разваля сключения договор и претендира връщането на възнаграждението, респ. на част , предвид предявяването на иска като частичен.
Ответникът се защитава с довода, че ищецът не конкретизира съдържанието на неизпълнението, като сочените обстоятелства / непредставяне на писмени защити, неявяване във всички съдебни заседания / не представляват неизпълнение на договорното задължение , доколкото право на адвоката е да прецени как да организира защитата на страната. Оспорва отговорността си за неподадена своевременно касационна жалба, предвид неуведомяването му за постановеното решение от самата страна, получила съобщение за постановяване на съдебния акт. Твърди, че ищецът е също в неизпълнение – на задължение по чл.4 от договора – за предоставяне на пълната относима към защитата му документация / също неконкретизирана по съдържание /. Оспорва съществуващо за страната потестативно право за разваляне на договора, след като вече е изпълнен.
За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че доколкото не се твърди и установява пълно неизпълнение на договора за процесуално представителство и защита, ищецът не би могъл да развали същия и да претендира връщане на заплатеното възнаграждение изцяло. Не е налице специалната хипотеза на чл.35 ал.4 от Закона за адвокатурата – прекратяване на съдебното производство по вина на адвоката , без възможност да продължи пред друг съд, друг орган или арбитраж. Съдът приема, че непредставянето на писмени защити и неявяване във всяко насрочено по делото заседание не са задължителни,а факултативни действия във връзка с договореното представителство. Тези пропуски биха могли да обосноват извод за лошо осъществена защита на интересите на страната, но то само по себе си обуславя допустима форма за защита на страната чрез иск за обезщетяване на вреди, съгласно чл.51 от Закона за адвокатурата,какъвто иск не е предявен. Досежно неподаването на касационна жалба в преклузивния за това срок, съдът е приел, че процесуалният представител няма вменено от закона задължение да следи за развитието на производството,с непрекъснати справки по хода на делото, вкл. за постановените по делото актове, след като самият закон въвежда задължение за изричното им съобщаване на страната.Обосновал е и решаващият извод, че визираното от ищеца бездействие в извършване на конкретни процесуални действия по явяване в съдебно заседание и представяне на писмена защита, само по себе си не обосновава лошо осъществявана защита, непроведена по най-добрия за доверителя начин, съгласно чл. 2 ал.2 от Закона за адвокатурата.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси:1/ Налице ли е неизпълнение на договор за правна защита и процесуално представителство , когато адвокатът : не се е явявал в съдебно заседание без уважителна причина,не е изготвян становища и отговори в хода на съдебното дело , не е взел отношение по съдебна експертиза, която пряко влияе върху размера на присъдените парични средства в полза на ответната страна,пропуснал е срока за подаване на касационна жалба срещу неблагоприятно за страната решение ? ; 2/ Посоченото в предходния въпрос неупражняване на процесуални права,представлява ли лошо изпълнение от страна на процесуалния представител, което е в такава степен некачествено и несъответно на договора, че по същество може да се приравни на пълно неизпълнение ?;3/Действията на адвоката – процесуален представител по явяване в съдебно заседание, представяне на писмени защити и становища, вземане становище по заключение на съдебна експертиза , задължителни ли са ,предвид разпоредбите на чл.2 ал.2 и чл.40 ал.2 Закон за адвокатурата / ЗАдв. /, или факултативни ? ;4/Предвид чл.2 ал.2 и чл.40 ал.2 ЗАдв., длъжен ли е адвокатът да представлява интересите на страната по най-добрия начин , в това число да следи за хода на съдебното дело и постановените по него съдебни актове, както и в срок да предприема необходимите процесуални действия,с оглед пълната защита на интересите на представлявания?;5/ Длъжен ли е адвокатът, след като е бил упълномощен с нарочно пълномощно за това, да следи сам за постановяваните от съда актове по делото, за което е упълномощен, които подлежат на инстанционен контрол или следва да има изрично въведено законово изискване да следи сам ? ;6/ Длъжен ли е въззивният съд да даде свое собствено разрешение по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, като посочи подробно писмени мотиви в решението си или е достатъчно да посочи съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции ? Въпросите са обосновавани с общо позоваване на постановяване въззивното решение в противоречие с решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и с формално позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
След служебно издирване на неприложените от касатора съдебни актове, настоящият състав констатира, че същите са неотносими към формулираните въпроси / изключая решение по гр.д.№ 4704/2014 год. на ІV г.о. и по гр.д.№ 1609/2014 год. на същото отделение – относими към последния от тях /, предвид следното: решение по гр.д.№ 2225/15 год. на ІV г.о на ВКС е задължителна съдебна практика по въпроса – „при неизправност на всяка от страните, може ли всяка от тях да развали договора„; решение по т.д.№ 678/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС е задължителна съдебна практика по въпроса – „ може ли да се иска на отпаднало основание връщане на авансово платена цена по развален, поради неизпълнение на длъжника, договор „ / при това договор за търговска продажба – консенсуален, но не и с продължавано изпълнение , какъвто е настоящия /; решение по т.д.№ 375/2009 год. на ІІ т.о. е постановено по идентичен с предходното правен въпрос ; решение по т.д.№ 1150/2011 год. на І т.о. е дало отговор на въпроса –„ обвързано ли е възникването и упражняването на право за разваляне на договора по реда на чл.87 ал.1 или ал.2 от ЗЗД, с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението„ . Никой от разрешените въпроси не е идентичен с формулираните / от 1 до 5 / и следователно допълнителния селективен критерий, досежно първите 5 въпроса , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не се явява обоснован. Необоснован, с формално позоваване на разпоредбата е и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК , по същите въпроси . Съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , хипотезата предпоставя посочването на неясна, непълна или противоречива правна норма, чието тълкуване да е породило противоречива съдебна практика /също доказана/ или непротиворечива,еднозначна такава,но с обосноваване на предпоставки за преодоляването й като неправилна, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството.
Формулираните въпроси – 1-3 вкл. – могат да бъдат обобщени до следния: неявяване в съдебно заседание,непредставяне на писмени защити, невземане на становище по процесуални действия на съда, от страна на процесуалния представител на страната, винаги ли съставлява неизпълнение на договора за процесуално представителство и защита,сключен със същата, достатъчно само по себе си да обоснове лошо изпълнение на договора, приравнимо на пълно неизпълнение ? Въпросът по начало кореспондира само с един от решаващите изводи на въззивния съд и е неотносим към първия мотивиран такъв : че доколкото не твърди неизпълнение на всички дължими по договора действия, ищецът не твърди пълно неизпълнение и в този случай за същия не се е породило потестативно право за разваляне на договора, а само право да претендира обезщетение за вредите от лошото изпълнение,какъвто иск не е предявен. Вторият решаващ извод на съда,обаче, е в смисъл,че изтъкнатите от ищеца обстоятелства, като форми / начини / на осъществяване на защитата на страната, не са равнозначни на съдържанието на тази защита, а именно последното, съпоставено с действително възможното съдържание на тази защита,изводимо от съдържанието на възраженията, доводите и доказателствата в тяхна подкрепа, с които страната е разполагала, но процесуалният представител е пропуснал да въведе, съответно да противопостави в спора, е преценимо за установяване на неточно / лошо / изпълнение на договора за правна защита. Няма причина тази логика да не бъде споделена. Противната логика би обусловила лошо изпълнение независимо от правния резултат,т.е.и ако би бил в полза на така „лошо„ представляваната страна, както и такова „лошо изпълнение„, независимо от обстоятелството дали осъдената,” лошо представлявана „ страна действително е разполагала с правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи възражения и доказателства за същите, което граничи с правен абсурд.
Горните съображения – за неотносимост към алтернативен решаващ извод във въззивното решение, поради което и отговор на същите е негоден да промени сам по себе си правния резултат – са относими и към 4 и 5 въпроси, отнасящи се до изтъкван от ищеца пропуск на процесуалния представител сам да следи за постановимия по делото съдебен акт, с оглед предприемане на своевременен инстанционен контрол. Въззивният съд се е позовал на липса на подобно законово изискване, напротив – опровергаване на подобен извод от съществуващо в закона изрично задължение за уведомяване на страната за постановения съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. Дори да се приеме за обоснован общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, не се явява обоснован с никое от цитираните решения, нито в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК – допълнителния селективен такъв : чл.2 ал.2 и чл.40 ал.2 ЗАдв. не са норми, съдържащи задължение за адвоката, с посочения във въпроса смисъл, нито са неясни или непълни по съдържание, допускащо тълкуването им в подкрепа на извод за такова задължение.
Шестият от формулираните въпроси кореспондира на формално въведен в касационната жалба довод за непълнота на описаната фактическа обстановка и мотивите на въззивния съд. Доводът е общ и неконкретизиран досежно кой обективно установен, но неотчетен от въззивния съд факт, респ. липсващ коментар по конкретен довод на страната , са от естество да въздействат върху правния резултат. Не всяко процесуално нарушение съставлява съществено такова , а само нарушение, което е от естество да повлияе на правния резултат, тъй като е относимо към преценимите по спора факти, обстоятелства и доказателства. Такива необсъдени конкретни факти и доказателства касационната жалба не сочи, нито се установяват от настоящата инстанция необсъдени такива от страна на въззивния съд . Несъгласието на страната с мотивите на въззивното решение не обуславя процесуално нарушение на въззивната инстанция. С оглед така изложеното, въпросът не кореспондира с действителното съдържание / мотивите / на въззивното решение, нито с конкретизиран касационен довод за съществено процесуално нарушение, поради което и отговор на същия не би бил от естество да промени правния резултат. Поради това не се явява покрит общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, което е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, независимо че цитираните от касатора съдебни актове – решения по гр.д.№ 4704_2014 год. на ІV г.о. и по гр.д.№ 1609 / 2014 год. на ІV г.о. на ВКС – дават задължителен отговор на идентичен правен въпрос.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2153 / 15.11.2016 год. по гр.д.№ 2169 / 2016 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :