4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
[населено място], 02.05.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№2846/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
С определение №2437/31.07.2018г.,постановено по гр.д.№5499/17г. по реда на чл.248 ГПК, Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на Т. Г. Д. от 26.06.18г. за допълване и изменение на решение №1387/04.06.18г. в частта за разноските.
Срещу това определение е подадена частна жалба от Т. Д., в която са изложени оплаквания за неправилност.
Ответникът по частната жалба ЗК“Лев инс“АД я е оспорил като неоснователна.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е основателна.
Производството пред СГС е образувано по иск с правно основание чл.226 КЗ/отм./,предявен от Т. Д. срещу ЗК“Лев инс“АД с цена 120 000 лв. Приключило е с решение,с което искът е уважен частично – за сумата 80 000 лв. В производството пред първата инстанция са направени от ищцата разноски в размер на 600 лв. за изготвяне на експертизи и 8260 лв. платено адвокатско възнаграждение. От тях с решението СГС е присъдил в полза на ищцата 400 лв. разноски за експертизите /съразмерно на уважената част от иска/, а по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение е уважил направеното от противната страна възражение за прекомерност, като е редуцирал същото до минималния предвиден в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, който е изчислил направо върху присъдения размер на иска 80 000 лв., а именно -сумата 2930 лв., която е присъдил в полза на процесуалния представител на ищцата адв. С.. С молба, подадена по реда на чл.248 ГПК, ищцата е поискала решението да бъде изменено в частта относно разноските, включително адвокатското възнаграждение, което да бъде присъдено в нейна полза, като същевременно бъде увеличено на 5 906,67 лв.С определение №22614/05.09.2017г., постановено по посочения ред, Софийски градски съд е изменил решението, като, без да увеличава определения от него размер, който е намерил за съответстващ на наредбата, е осъдил ответника да го заплати на ищцата. Това определение е обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд, която е разгледана от състава по въззивното производство, като произнасянето му по нея е осъществено с решението по съществото на спора. Определението на първата инстанция е потвърдено.
С решението първоинстанционното решение е частично отменено, като ответникът е осъден да заплати на ищцата по иска по чл.226 КЗ/отм./ още 11 000 лв. застрахователно обезщетение. Уважено е направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираните от ищцата във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение /понесени в размер на 7860 лв./, като върху присъдената допълнително сума от 11 000 лв. въззивният съд е начислил по реда на чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г. като дължими на ищцата разноски за въззивната инстанция в размер на 860 лв., които й е присъдил с решението.
С молба, депозирана по реда на чл.248 ГПК ищцата е поискала решението да бъде допълнено в частта на разноските, като, с оглед изхода на делото, й бъдат присъдени 256,92 лв. разноски за първата инстанция, както и да бъде изменено в частта за присъдените разноски за въззивната инстанция, които счита за дължими в размер на 2 980,25 лв. С постановеното по тази молба определение №2437/31.07.2018г. същата е оставена без уважение по мотиви,че дължимите на ищцата разноски за първоинстанционното производство, досежно заплатения адвокатски хонорар, са в размер на 2930 лв., съразмерно на уважената част от иска и след уваженото възражение за прекомерност, а за производството пред въззивния съд на нея й се следват такива разноски, в размер, изчислен върху уважената част от иска и след редуциране на заплатения адвокатски хонорар до минималния, предвиден по наредбата.
Така постановеното определение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноските. При това, когато променя правния резултат, постигнат с решението на предходната инстанция, съдът е длъжен да преразгледа същото и в частта за направените пред нея съдебни разноски с оглед изхода на спора пред него. В случая с решението, постановено по реда на инстанционния контрол апелативният съд е отменил частично решението на Софийски градски съд , като е присъдил в полза на ищцата още 11 000 лв. по предявения от нея иск за обезщетение. По отношение на присъдените с първоинстанционното решение разноски върху уважената част от иска от 80 000 лв., а именно 2930 лв. за адвокатско възнаграждение и 400 лв. за съдебни експертизи – се е развило отделно частно производство, което е приключило с определението на въззивната инстанция, инкорпорирано във въззивното й решение /частна касационна жалба срещу него не е подадена и то е влязло в сила/. Поради това с решението си въззивният съд е следвало да присъди разноски за първата инстанция, които да изчисли, съразмерно на сумата, за която резултатът е положителен за ищцата – отхвърлянето на въззивната жалба срещу осъдителното първоинстанционно решение за 80 000 лв. плюс присъдените допълнително 11 000 лв. или общо 91 000 лв., след което да приспадне от тях вече присъдените от първата инстанция разноски. Или при поддържана пред въззивната инстанция висящност на иска за целия материален интерес от 120 000 лв., върху който размерът на подлежащото на репариране адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. е 3930 лв.,а разноските за депозити за вещи лица са 600 лв., съразмерната на 91 000 лв. сума на разноски е 2980,25 лв. за адвокатско възнаграждение и 455 лв. за експертизи.След приспадането на присъдените с първоинстанционното решение 2930 лв. за адвокатско възнаграждение и 400 лв. за депозити за вещи лица, сумата за разноски , подлежаща на присъждане от въззивната инстанция за първоинстанционното производство възлиза на 105,25 лв.
По отношение на частта от определението,с която е отказано изменение на решението в частта за присъдените разноски за процесуална защита пред въззивната инстанция. Неправилно е изчисляването на същите да бъде осъществено само на базата на материален интерес 11 000 лв. при съобразяване на чл.7 ал.2 т.4 от наредбата, както е сторил въззивният съд. При материален интерес 120 000 лв., с оглед обжалването и от двете страни минималният размер на адвокатско възнаграждение се изчислява по чл.9 вр. чл.7 ал.2 т.5 от наредбата и същият възлиза на 2 947,50 лв. Съразмерно на положителния за ищцата резултат от 91 000 лв. дължимите за възстановяване разноски възлизат на 2235,19 лв. След приспадане на неправилно присъдените само 860 лв., се получава сума от 1375,19 лв., която следва да бъде присъдена в полза на ищцата.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №2437/31.07.2018г.,постановено по реда на чл.248 ГПК от Софийски апелативен съд по гр.д.№5499/17г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение №1387/04.06.18г. по гр.д.№5499/17г. по описа на САС ГК 2 с-в в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА ЗК“Лев инс“АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление София бул.“Черни връх“№51Д да заплати на Т. Г. Д. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] ул… сумата 105,25 лв.,представляваща разноски за производството пред СГС.
ИЗМЕНЯ решение №1387/04.06.18г. по гр.д.№5499/17г. по описа на САС ГК 2 с-в в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА ЗК“Лев инс“АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление София бул.“Черни връх“№51Д да заплати на Т. Г. Д. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] ул…. още 1375,19 лв.,представляваща разноски за производството пред САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.