О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
[населено място], 07.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1945/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №147/06.06.2016г. по т.д.№77/16г. на Варненски апелативен съд е потвърдено изцяло решение №851/12.11.15г. по т.д.№237/2010г. на Окръжен съд Варна,с което са отхвърлени предявените от Д. П. С. срещу [фирма] /като правоприемник на [фирма]/ искове с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ – за изплащане на равностойност на дружествен дял в размер на 449 501,47 лв.,поради погасяване на това вземане чрез съдебно прихващане с вземания на дружеството срещу него до този размер, основани на чл.145 ТЗ вр. чл.248 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД; за заплащане на сумата 1800 лв. , представляваща внесен дялов капитал.
Въззивното решение е обжалвано от ищеца по съображения за необоснованост,неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуални правила при постановяването му.
[фирма] не е упражнил правото си да подаде отговор на касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по допускане на решението на САС до касационно обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди решението на първата инстанция ВАпС е приел предявения от ищеца иск по чл.125 ал.3 ТЗ за основателен и доказан в претендирания от него размер,но, разглеждайки направеното в производството от страна на ответника възражение за прихващане с вземане на дружеството към ищеца,основано на разпоредбата на чл.145 ТЗ,е достигнал до изводи за неговата основателност и поради това – за правилност на извършеното от първата инстанция прихващане с това вземане до размера на претендираното,обусловило отхвърлянето на предявения иск. По спорното вземане,предмет на възражението за прихващане съдът е съобразил като доказателство,установяващо касова наличност към момента на освобождаването на ищеца като управител на дружеството, подписания от самия него междинен баланс към 30.04.09г.Приел е като потвърждаващи този факт констатациите в заключението на вещото лице за наличие на изтеглени от ищеца през 2008г. и 2009г. от банковите сметки на дружеството суми,които са били заприходени на каса и съответно осчетоводени като изтеглени от касата суми,чието разходване е останало неотчетено. Констатирал е последващо отразяване в счетоводството на ответника на сума в претендирания от последния размер като задължение на ищеца към дружеството. Въпреки изразеното от него принципно съгласие с възражението на ищеца,че установяването на касовата наличност, следва да бъде извършено съгласно ЗСч или счетоводните стандарти – с приемо-предавателен протокол или протокол за инвентаризация,изготвени по съответния ред,ВАпС не е приел за недоказано твърдението за настъпили вреди от управлението на ищеца. Позовал се е на материална доказателствена сила на междинния счетоводен баланс,като частен свидетелстващ документ, установяващ неизгодни за издателя му факти /за посочения в него размер на касовата наличност/ и на липсата на твърдения и доказателства за предаването на тази сума на представител на дружеството след освобождаването на ищеца като управител или за разходването й в интерес на дружеството. Приемайки,че доказването на тези факти е в тежест на ищеца, при липса на осъществено такова,съдът е направил заключението си за наличие на нанесена щета на дружеството.След като е констатирал наличие на решение на ОС за търсене на отговорност от управителя по чл.145 ТЗ,поддържано в съдебната практика като предпоставка за допустимост на иска,наличието на виновно неизпълнение на задълженията на ищеца като управител на дружеството и настъпил за последното вредоносен резултат,съдът е заключил,че специалната му управителска отговорност подлежи на ангажиране.
С приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК се иска решението на ВАпС да бъде допуснато до касационно обжалване по три групи въпроси,които касаторът счита от значение за изхода на спора. Първата група са обвързват с твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения и обхващат три въпроса: 1.1.Допустимо ли е съдът да не разгледа и не изложи мотиви по всички възражения на страните,свързани с наведени правни доводи,от които черпят права и по събраните във връзка с тях доказателства?; 1.2.Допустимо ли е изводите на съда да се основават на част от фактите и доказателствата,без преценка на всички релевантни факти и доказателства,които ги установяват,като въз основа на това се извеждат изводи,че едни доказателства установяват,а други не релевантните факти?; 1.3. Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд освободен ли е от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания и допустимо ли е такова препращане когато първата инстанция не е обсъдила всички доказателства и не се е произнесла по всички доводи и възражения?. За обосноваване допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът сочи процесуално поведение на ВАпС по повдигнатите от него въпроси в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС /р.№27/02.02.15г. по гр.д.№4265/14г., р.№700/28.10.10г. по гр.д.№91/10г. , р.№13/02.02.16г. по гр.д.№4287/15г., р.№217/09.06.11г. по гр.д.№761/10г., р.№331/19.05.10г. по гр.д.№257/09г. ,всички на четвърто г.о.
Втората група въпроси , свързани от касатора с доказателствената сила на междинния счетоводен баланс – 2.1 Представлява ли по смисъла на чл.24 ал.1 т.3 ЗСч/отм./ „междинен счетоводен баланс“ документ,който не е съставен по реда на чл.34 ЗСч/отм./,защото не съдържа подпис на физическото лице,управляващо предприятието към датата на съставянето му; ползва ли се той с материална доказателствена сила и за кои обстоятелства?; 2.2 Удостоверителен ли е този документ,чие изявление обективира и годен ли е да удостоверява неизгодни факти за лица,различни от предприятието; кои са реквизитите му,годни да удостоверят неизгодни факти за такива лица?; 2.3 Допустимо ли е междинен счетоводен баланс в качеството му на частен,несчетоводен и удостоверителен документ да се ползва с доказателствена сила в исково съдебно производство за установяване на изгоден за предприятието- издател факт и представлява ли тя обвързваща съда материална доказателствена такава? са релевирани едновременно с трите хипотези на чл.280 ал.1 – т.1,т.2 и т.3 ГПК – противоречие с решение №88/11.06.15г. по гр.д.№4559/14г. на четвърто г.о. на ВКС, с ТР №39-2/54г. на ОСГК на ВС, както и,че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Третата група въпроси,сочени от касатора като такива от значение за изхода на делото са: 3.1 Допустимо ли е в производството по чл.145 ТЗ за пълна имуществена отговорност на управител на О. недостигът на парични средства да се установява без извършване на ревизия или на инвентаризация на елементите на активите и пасивите на дружеството,за да се установи тяхната наличност към определен момент?; 3.2 Възможно ли е съдът да основе изводите си за наличие на такъв недостиг единствено на счетоводна справка,съставена след изтичането на три или няколко годишни отчетни периода и при отсъствие на извършена инвентаризация,за който и да е от тях?; 3.3 Съществува ли законова презумпция при отговорността по чл.145 ТЗ,съответстваща на тази по чл.207 КТ и допустимо ли е приложението й по аналогия на закона или правото? Въпросите са поставени с твърдения за наличие на противоречива съдебна практика по тях – допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – с посочване на влязло в сила решение №57/14.01.14г. по т.д.№1672/13г. на САС /за второто решение №40/05.03.09г. по т.д.№12/09г. на ВАпС не са налице данни за влизането му в сила,поради което не е годно да обоснове приложимост на сочения допълнителен критерий,съгласно постановките на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Наред с това е налице позоваване и на останалите две допълнителни предпоставки за допустимост – по т.3, формално обоснован с липса на трайна съдебна практика,разпространеност и актуален характер на този вид правоотношения; както и по т.1 – с посочване на задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК – решение №56/10.03.10г. по гр.д.№540/09г. на трето г.о. на ВКС /относимо към въпрос 3.3/.
На четвърто място касаторът е изложил теоретични разсъждения относно правния ефект на съдебното възражение за прихващане с цитиране на задължителна съдебна практика,но конкретен въпрос във връзка с него не е задал.
Настоящият състав на ВКС,ТК,Първо отделение намира,че допустимостта на касационното обжалване е обоснована с наличието както на общия по чл.280 ал.1 ГПК,така и на допълнителния критерий по т.2 на същия член по отношение на въпрос 3.1,който следва да бъде конкретизиран по следния начин Допустимо ли е в производството по предявен иск по чл.145 ТЗ имуществената отговорност на управител на О. за недостиг на парични средства в дружеството да бъде ангажирана без да е извършена ревизия или инвентаризация на елементите на активите и пасивите на дружеството,за да се установи съответното им състояние/наличност към определен момент? Въззивният съд,въпреки констатацията за липса на съставени документи,удостоверяващи касовата наличност към момента на освобождаването на ищеца като управител, е приел,че отговорността му следва да бъде ангажирана само на основание липса на доказателства за предаването или разходването от ищеца на сумата,посочена в междинния баланс като касова наличност. Въпросът е получил различно разрешение от състав на Софийски апелативен съд в решение №57/14.01.14г. по т.д.№1672/13г.,с което е прието обратното – че само липсата на ангажирани от ответника по иска по чл.145 ТЗ доказателства, оправдаващи разходването на изтеглените от касата на дружеството суми не би могла да обоснове предпоставки за реализирането на отговорността на управителя,доколкото не е извършена инвентаризация и липсват съставени съответни счетоводни документи,установяващи липсата на парични средства.
Въпросите ,посочени в първата група са от процесуален характер и са свързани с релевирани нарушения на задълженията на въззивния съд като инстанция по същество,каквито не се констатират.Въпреки препращането към мотивите на първата инстанция,ВАпС е обсъдил събраните по делото доказателства, установил е въз основа на тях фактическата обстановка, отговорил е на доводите на касатора,излагайки свои мотиви за основателност както на иска,така и на възражението за прихващане,обусловили извършената от него компенсация и отхвърляне на иска.
Втората група въпроси се свързват с доказателствената сила на представено от самата страна , ползваща се от него във връзка с претенцията си, писмено доказателство – счетоводен баланс към 30.04.2009г.,подписан от ищеца в качеството му на управител на дружеството.Позоваването на ищеца на това доказателство като годно доказателствено средство в производството пред съда по същество,е несъвместимо с оспорване редовността на съставянето му едва пред касационната инстанция.Единствено вторият от трите въпроса – 2.2 – има до известна степен характер на правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК,доколкото е във връзка с извода на съда,че,като частен свидетелстващ /но не и удостоверителен,както се възприема от касатора/ документ междинният счетоводен баланс обвързва с материална доказателствена сила издателя си относно неизгодните за него факти,а като такъв съдът е възприел физическото лице,без да отчете факта,че балансът е подписан от него в качеството му на представляващ дружеството. По отношение на този въпрос обаче не се констатира наличие на допълнителните критерии на т.1,т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК – посочените решение №88/11.06.15г. по гр.д.№4559/14г. на четвърто г.о. на ВКС и ТР №39-2/54г. на ОСГК на ВС не съдържат разрешения в противоречие с възприетите във въззивното решение,а последният критерий е посочен формално,без да е обоснован, съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът,посочен под номерация 3.2 е от фактологичен характер, тъй като е обусловен от преценка на конкретни въведени в спора твърдения за обстоятелства и констатации,обосновани със събрани в процеса доказателства,а този под 3.3 изобщо не е бил поставян за разглеждане от съдилищата с навеждането му като довод от страните и поради това не е разрешаван от въззивния съд.Поради това и двата въпроса не осъществяват общия критерий за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване само в частта по иска с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ , предявен в размер на сумата 449 501,47 лв.,доколкото компенсацията с вземането на ответника по чл.145 ТЗ е извършена по отношение на него. По отношение на втория иск за сумата 1800 лв. касационната жалба се явява недопустима на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК.
На касатора следва да се укаже да внесе такса по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифа № 1 на МП, възлизаща на 8990,02 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №147/06.06.2016г. по т.д.№77/16г. на Варненски апелативен съд в частта,с която е потвърдено решение №851/12.11.15г. по т.д.№237/2010г. на Окръжен съд Варна,с което е отхвърлен предявения от Д. П. С. срещу [фирма] /като правоприемник на [фирма]/ иск с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ – за изплащане на равностойност на дружествен дял в размер на 449 501,47 лв.,поради погасяване на това вземане чрез съдебно прихващане с вземания на дружеството срещу него до този размер, основани на чл.145 ТЗ вр. чл.248 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК производството по касационната жалба на Д. П. С. срещу решение №147/06.06.2016г. по т.д.№77/16г. на Варненски апелативен съд в частта,с която е потвърдено решение №851/12.11.15г. по т.д.№237/2010г. на Окръжен съд Варна,с което е отхвърлен предявения от Д. П. С. срещу [фирма] /като правоприемник на [фирма]/ иск с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ – за изплащане на дялов капитал в размер на 1800 лв.
УКАЗВА на Д. П. С. да заплати по сметка на ВКС държавна такса 8990,02 лв., като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване на делото в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.