О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 19.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 374/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. М. С. от [населено място], подадена от пълномощника му – адв. Я. А. против решение №2187 от 21.11.2016 г. по гр.д. № 3089/2016 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение №2466/ 25.03.2016г. по гр.д. №2526/2015г., в частта му, с която е уважен предявеният от С. С. против ЗК [фирма] , [населено място] иск с правно основание чл.226 КЗ / отм./ за разликата над 16 000лв. до уважения размер от 48000лв., и в същата част по същество иска е отхвърлен и в частта за разноските.
Ответникът по касация- ЗК [фирма] , [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът С., чрез пълномощника си, е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставил е въпросите – „ Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗДЗЗД, за да бъде то справедливо” и 2 / „ Задължително ли е излагане от страна на съда на съображенията за определяне на конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД…”Според страната, САС е разрешил тези въпроси в противоречие с т.11 на ППВС на №4/68г.и задължителната съдебна практика – изброени решения на ВКС, съгласно които за да е справедливо обезщетението по чл.52 ЗЗД следва да бъде определен от съда точния паричен еквивалент на болките, страданията и неудобствата емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице. Страната е развила подборно съображенията си за това, че съдът не е извършил в отклонение от тази практика преценка на всички установени по спора доказателства и не е определил съобразно тях размера на обезщетението.
Поставеният втори въпрос от касатора не е релевантен, тъй като не е съобразен с дефинитивната определеност на общото основание дадена с т.1 ТРОСГТК №1/09г. Същият не е изведен от решаващите изводи на съда, а от оплакване на страната за неправилност на тези изводи, тъй като съдът е изложил съображения при определяне на конкретния размер на обезщетението. Първият поставен въпрос, обобщен съобразно правомощията на настоящата инстанция – за приложение принципа на справедливост, във връзка с критериите при определяне на конкретен размер обезщетение по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК т.е. налице е общото основание за допускане на решението в разглежданата част до касационно обжалване. Основателни са и доводите за наличие на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и соченото от страната ППВС №4/68г., според която справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случая САС не е съобразил релевантните, съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти- високия интензитет на търпяните болки и страдания, възрастта на пострадалия, установеното от свидетелските показания във връзка с физическите ограничения на ищеца в продължителен период от време, а вместо това е интерпретирал едностранчиво доказателствения материал- единствено в контекста на медицинската експертиза, която е възприел буквално и изолирано от останалите доказателства. Така определеното от въззивния съд обезщетение, обуславя извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищеца по спора – сега касатор – вреди, изразени в стойностния им адекват.Или, след като в случая е дадено различно спрямо даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, то е налице поддържаното от страната противоречие, от което следва, че решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване в атакуваната част. На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, касатора С. е освободен от заплащането на държавна такса.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2187 от 21.11.2016 г. по гр.д. № 3089/2016 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение №2466/ 25.03.2016г. по гр.д. №2526/2015г. на Софийски градски съд , в частта му, с която, е уважен предявеният от С. С. против ЗК [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.226 КЗ / отм./ за разликата над 16 000лв. до уважения размер от 48000лв., и в същата част по същество иска е отхвърлен, както и в частта за разноските.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: