О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
[населено място], 09.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение,в закрито заседание на двадесет и осми април,през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 808 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 325/31.01.2017 год. по ч.гр.д.№ 2474/2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна против определение № 1931 / 06.04.2016 год. по т.д.№ 5189 / 2015 год. на Софийски градски съд , с което е било прекратено производството по предявените от жалбоподателя против [фирма] и [фирма] искове , като процесуално недопустимо.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение,по отношение извода за недопустимост на ревандикационния иск за предаване от ответника [фирма] на ищеца владението на налични акции, както и на иска му за установяване право на собственост върху същите по отношение ответника [фирма]. Обосновава липса на друг правен способ да принуди формалният собственик да му предаде фактическата власт върху акциите , освен чрез установяване нищожност на придобивното му основание, легитимиращо го като собственик. Мотивира липса на правен интерес от иск по чл.71 ТЗ спрямо дружеството, акции формиращи капитала на което са предмет на спора. Дори да би бил предявен такъв иск, според касатора той не би овластил ищеца да получи държаните от конституирания ответник акции. Същевременно жалбоподателят счита, че след като съдът е установил правният му интерес от предявяване иск за установяване на членствени права, то той е следвало служебно да квалифицира същия по чл.71 ТЗ и да го разгледа, при положение ,че надлежния ответник по такъв иск – [фирма] – е конституиран като страна по спора.
Ответните страни- [фирма] и [фирма] – оспорват частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.Считат, че касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, а дори формулираният да се приеме за такъв, не се явява обоснован допълнителен селективен критерий в никоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
[фирма] е предявил против [фирма] и [фирма] обективно кумулативно съединени искове, както следва : с правно основание чл.108 ЗС – за установяване правото на собственост на ищеца и осъждане ответника [фирма] да предаде на същия 47 800 обикновени поименни акции от капитала на [фирма], както и с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, за установяване по отношение на [фирма], че ищецът е собственик на 47 800 обикновени поименни акции от капитала на същото дружество, представляващи част от емисия, основана на увеличение на капитала на същото дружество, прието с решение на Общото събрание на акционерите от 02.07.2007 година. С допълнителна молба от 09.10.2015 год. ищецът е посочил, че към 02.07.2007 год. не е бил акционер във [фирма] – датата на ОСА взело решение за увеличение на капитала и записване процесните акции на праводатели на ответника [фирма]. На това събрание е взето нищожно, според касатора, решение за отпадане правото по чл.194 ал.1 ТЗ на акционера – праводател на ищеца / Държавата /, за придобиване на акции от тази нова емисия, което право е гарантирано със специална привилегия, съгласно чл.15 от Устава на дружеството, предвид качеството на Държавата като учредител / притежател на учредителна емисия акции / . Ищецът счита, че с последващо придобиване на акции от този акционер – Държавата, е придобил и правото да прогласи нищожността на придобивното основание на други акционери / последващо явяващи се праводатели на ответника [фирма], като прехвърлили на дружеството и тези си акции / или : независимо че Държавата не е упражнила правото си да оспори решението на ОСА, за отпадане на правото й по чл.194 ал.1 ТЗ и да претендира право върху част от новоиздадените акции, съответно на дела си в капитала преди увеличението / 47 800 обикновени поименни /, то същото е придобито от ищеца по силата на придобиването на притежаваните от Държавата акции / 125 315 обикновени поименни /. Правото за придобиване на нови акции, от емисия по взето решение за увеличение на капитала, ищецът приравнява на придобито право на собственост върху тези акции, при това по правоприемство по отношение на други акции от субекта, притежавал правото да придобие по чл.194 ал.1 ТЗ- Държавата.
Ответните страни са оспорвали допустимостта на исковете, поради липса на правен интерес. Първоинстанционният съд е прекратил производството по всеки от исковете, мотивирайки се със следното : Искът по чл.108 ЗС е недопустим с оглед предмета на същия. Акцията, като документ – ценна книга, когато е налична – може да бъде допустим предмет на вещен иск, но определящо същността й в конкретния случай е качеството й да материализира членствено правоотношение в конкретно търговско дружество. С оглед тази си характеристика, акцията е счетена недопустим предмет на самостоятелен иск по чл.108 ЗС, след като не е кумулирана с отделна претенция срещу търговското дружество, досежно установяване на членствени права в същото. Установителният иск по чл.124 ал.1 ГПК е приет за недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му срещу ответника [фирма]. Наличието на предвиден от закона специален иск по чл.71 ТЗ – предявим срещу търговското дружество, чиито органи, извън ОС, са извършили действията, с които са оспорили членствените права на ищеца / каквото е и твърдяното от ищеца вписване на придобитите нови акции в книгата на акционерите /, изключва възможността права, които ищецът твърди да притежава, да се защитават с положителен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК.Очевидно съдът е изхождал от стеснително тълкуване на формилировката „право на собственост върху обикновени поименни акции„ , вместо такава относно установяване на членствени права в дружеството, чийто капитал формират спорните акции и съответни на същите. Въззивният съд е споделил съображенията на първоинстанционния, досежно недопустимостта на иска по чл.108 ЗС , приемайки че спорът за собствеността върху акциите в случая не е спор за вещно право – спор определящ се от упражняваната от [фирма] фактическа власт върху акциите, в качеството им на налични, като документи, материализиращи членствени права на ищеца в дружеството [фирма] , а относно членствените права на ищеца в това последно дружество. Предвид така обоснования интерес на ищеца от защита на членствени, а не вещни права, съдът е счел, че същият не е защитим с иск по чл.108 ЗС. С интереса от защита на членствени права е обоснована и недопустимостта на иска, с квалификация по чл.124 ал.1 ГПК, приет като предявен за установяване право на собственост върху акциите, като вещ / обикновени поименни акции /, без допълнителни мотиви относно изключване възможната му правна квалификация на иск по чл.71 ТЗ, доколкото е предявен срещу [фирма], а не срещу оспорвания собственик на акциите – [фирма].
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира въпроса : Допустимо ли е с ревандикационен иск да се иска предаване владението върху налични акции ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради противоречие на въззивното определение с реш.№ 650 по т.д.№ 257/2006 год. на І т.о. на ВКС, алтернативно – с формално позоваване на чл.280 ал.3 ГПК. Касаторът сочи противоречие и с т.5 на ТР № 1/2013 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС , твърдейки процесуално нарушение на въззивния съд, който и след като е считал, че защитата на ищеца следва да се води срещу различен от конституирания ответник, е следвало да остави исковата молба без движение, като нередовна, респ. да обезсили първоинстанционното определение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В останалата си част изложението съдържа обосновката на касатора относно допустимостта на така предявените искове, но без формулиран друг въпрос,вкл. процесуалноправен – относим към твърдяното противоречие с т.5 на ТР № 1 / 2013 год. по тълк.дело №1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Така формулираният въпрос е относим единствено към произнасянето на съда по предявения иск по чл.108 ЗС, не и по този квалифициран от съда по чл.124 ал.1 ГПК. Въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е отрекъл допустимостта на иск по чл.108 ЗС с предмет налични акции, когато правният интерес на ищеца е ограничен до установяване владение върху акциите, в качеството им на налични – документи , материализиращи членствени права на ищеца. Счел е, обаче, че когато правният интерес касае установяване на самите членствени права, некореспондиращи на материализираните в издадените поименни акции в полза на друг субект, тези членствени права не са защитими с вещен иск. Макар да не е посочил правна квалификация на допустимия иск, споделяйки мотивите на първоинстанционния, въззивният съд очевидно е визирал иск с правно основание чл.71 ТЗ, предявим срещу дружеството, част от чийто капитал са спорните акции и при твърдението на ищеца, че книгата на акционерите отразява именно оспорваното от него акционерно участие на акционерите – праводатели на ответника [фирма]. Защо въззивният съд не е квалифицирал като такъв иска, предявен срещу [фирма], разгледан като положителен установителен иск за право на собственост върху акциите, по чл.124 ал.1 ГПК, атакуваното определение не дава отговор, но е видно, че аналогично на първоинстанционния съдът изхожда от формулировката на петитума – „право на собственост върху поименни акции ” вместо кореспондиращата на действителния правен интерес – „ членствени права”. Както се посочи по-горе, обаче, касаторът формулира въпрос единствено досежно произнасянето на съда по ревандикационния иск.
Дори да се приеме обоснован общия селективен критерий, не е обоснован допълнителния – с реш.№ 650 по т.д.№ 257/2006 год. на ВКС. Същото е казуална, а не задължителна практика и за да има качеството на относим към хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК акт , съгласно т.3 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , следва да предлага обективен идентитет в подлежащите на разглеждане факти , в отговор на идентични – в същото и в спорното съдебни решения – въпроси.Решението е постановено в хипотеза на предявен ревандикационен иск за предаване владение на безналични акции. Същото не съдържа мотиви относно хипотеза, в която налични поименни акции, вписани в книгата на акционерите като притежание на един или повече акционери , се оспорват и твърдят притежание на различно от тях лице / очевидно нефигуриращо в ценната книга като първоначален собственик, респ. собственик по реда на джирата /.Не се удовлетворява с формалното цитиране на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и този допълнителен селективен критерий,доколкото и в изпълнение задължителните указания на т.4 от ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС не е посочена непълната, неясна или противоречива правна норма, тълкуването на която предпоставя отговора на въпроса,с посочване на създадена при това тълкуване противоречива съдебна практика или въпреки наличието на еднозначна и непротиворечива такава, обосноваване на предпоставки за преодоляването й като неправилна, предвид промяна в обществените отношения или изменение на законодателството. Напротив, логиката на въззивното определение е в унисон със задължителна за въззивния съд съдебна практика – опр.№ 745 по ч.т.д.№ 3121 / 2014 год. на ІІ т.о. на ВКС , постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК.
Впрочем, верни са съображенията на ответните страни, че доколкото правата на акционерите – праводатели на ответника [фирма] произтичат от решение на ОСА, взето въз основа на предвидена от законодателя компетентност – по чл.194 ал.4 вр. с ал.1 ТЗ , но в твърдяно противоречие с разпоредба на Устава,се касае за интерес от конститутивен иск по чл.74 ТЗ / за отмяна на противоуставно, а не нищожно решение /, който обаче е личен по характер, следователно не би могъл да бъде обект на частно правоприемство и е упражним само от акционер, притежаващ това качество към момента на вземането на това решение.Несъответно на никакво формално твърдение за придобивно правно основание е и легитимирането на ищеца , като собственик на акции от новата емисия , с приравняване правото да се придобие част от акциите от същата, при това принадлежащо на негов праводател, съгласно чл.194 ал.1 ТЗ, още повече ограничено от законодателя в упражняването му със срок / ал.2 /, т.е. уредено от закона като потестативно и упражнимо по изричната воля на правния субект право, на самостоятелен придобивен способ.
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №325/ 31.01.2017 год. по ч.гр.д.№ 2474/2016 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :