ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 132
[населено място], 19.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 1/2018 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], против определение № 501 от 25.08.2017 г. по в.ч.т.д. № 419/2017 г. на Варненски апелативен съд.
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма]/ в несъстоятелност/, [населено място], Т. И. С. – синдик на [фирма] /н/, [населено място] и Б. К. Л., компания съществуваща съгласно законите на Г., не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд, е потвърдил определение № 27/23.01.2017 г., постановено по т.д.№ 92/2016 г. на Окръжен съд Търговище, с което в едната част е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по предявените установителни искове за признаване относително недействителни спрямо кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност на [фирма], [населено място] на споразумение за встъпване в дълг, на договор за ипотека и на договор за особен залог, подробно описани в обжалваното определение на Софийски апелативен съд, до влизане в сила на решение по т.д.№ 61/2016 г. на Окръжен съд Търговище. За да постанови този резултат, въззивният съд се е позовал на образувано тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, което, според съда, ще разреши окончателно спора за преюдициалността на делото с предмет вземането на кредитора, както и на ТРОСГТК №3/16г. с оглед влязлото в сила решение третиращо част от процесното вземане.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател, в хипотеза на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, е поставил следните въпроси: 1.„Налице ли е връзка на преюдициалност между производството по предявен иск относно съществуване на вземане на кредитор и предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия?“ и 2.„При положение, че част от вземането на кредитора е неоспоримо, за което има влязъл в сила съдебен акт, следва ли това да се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право за горницата, произтичаща от същото право?“, като в подадената частна касационна жалба се поддържа, че по втория въпрос е образувано тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. В хипотеза на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, дружеството – частен жалбоподател, е поставило следния въпрос: „Преюдициален ли е въпросът за размера на вземането на кредитора, което е обезпечено със залог/ипотека, по отношение на иск по чл. 135 ЗЗД срещу този залог/ипотека?“. По този въпрос, страната е поддържала, че е образувано и ТД № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, което има значение за разрешаването му.
По първия поставен от касатора въпрос, който с оглед решаващите мотиви на състава е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е образувано и висящо тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, по което един от поставените въпроси – „Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?“, е аналогичен на поставения от дружеството – частен жалбоподател въпрос.
По втория поставен от касатора въпрос, значим за изхода на спора, също е образувано и висящо тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Един от въпросите, по които е образувано това тълкувателно дело – „Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право?“, е аналогичен на горепосочения поставен от касатора втори въпрос.
Във връзка с изложеното, производството следва да бъде спряно до приемане на решение по посочените тълкувателни дела, на основание чл. 292 от ГПК.
Водим от горното,Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч.т.дело № 1/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение до приключване на производствата по ТД № 2/2017 г. и ТД № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: