О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№143
[населено място] 02.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на тридесети май ,през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1851/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от [фирма] за допълване на определение № 41 / 10.02.2016 год. с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280 ал.2 ГПК касационната жалба на Д. С. Р. против решение от 23.02.2015 год. по гр.д.№ 19/2015 год. на Бургаски окръжен съд,като бъдат присъдени на молителя направените за касационното производство разноски, в размер на 1 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – Д. Р. – оспорва допустимостта на молбата, като неподадена в преклузивния срок по чл.248 ал.1 ГПК , в евентуалност основателността й, като се позовава на прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата следва да се зачете като подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК – предвид искане за допълване на обжалваем акт и в съответствие със срока за обжалване на същия – едноседмичен от уведомяване на страната, каквото уведомяване и до предявяване на молбата не е извършено.
Молбата е основателна .
Искането за присъждане на разноски е направено с писмен отговор вх.№ 10397 / 08.06.2015 год..Представено е пълномощно и договор за правна помощ, съгласно които страната е договорила и разплатила адвокатско възнаграждение, за процесуално представителство в касационна инстанция , в размер на 1 200 лева. Обжалваемият интерес за – касатора, срещу който организира защитата си молителя в касационното производство, се формира от цената на всеки от уважените срещу същия искове на [фирма] , респ. от цената на отхвърления му насрещен иск срещу дружеството .Съгласно чл.7 ал.2 т.1 и т.2 вр. с чл. 9 ал.3 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният дължим размер на същото възлиза на общо 1 500 лева / три самостоятелни иска, дължимото възнаграждение за защита по два от които възлиза на 300 лв. , а по третия – на 580 лв., респ. 75 % от същото – на 225 лева по първите два и 435 лв. по третия, но при ограничен от чл. 9 ал.3 от Наредбата минимум от 500 лева по защитата по всеки иск, който размер не може да бъде занижен.Така договореният и разплатен размер е дори под минималния според Наредбата размер.Само на това основание, възражение по чл. 78 ал.5 ГПК, за прекомерност на възнаграждението, е напълно несъстоятелно.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК определение № 41 / 10.02.2016 год. по т.д.№ 1851/ 2015 год. на І т.о. на ВКС , както следва :
ОСЪЖДА Д. С. Р., на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК , да заплати на [фирма] направените за касационното производство разноски в размер на 1 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :