5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
[населено място], 12.12.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1212/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена от „Българска нефтена компания“ЕООД касационна жалба срещу решение №13/16.01.2018г. по т.д.№319/17г. на Великотърновски апелативен съд,с което е потвърдено решение №117/07.07.17г. по т.д.№166/2016г. на Окръжен съд Плевен,с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу бившият му управител Г. П. Г. иск с правно основание чл.145 ТЗ – за заплащане на обезщетение за вреди от управление в размер на 475 000 лв.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и нарушаване на процесуални правила,както и за неговата необоснованост.
Ответникът Г. П. Г. в писмен отговор е оспорил наличието на сочените от касатора предпоставки за допускането на решението до касационен контрол и основателността на изложените в касационната жалба основания за касирането му.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по допускане на решението на САС до касационно обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди решението на първата инстанция ВТАС е намерил за недоказано твърдяното с исковата молба за извършено на 26.09.2011г. от ответника,в качеството му на управител на дружеството, разпореждане със сума от банковата сметка на дружеството в „Инвестбанк“АД в размер на 475 000 лв. без наличие на основание за това.От липсата на категорично заключение на вещото лице-графолог относно автентичността на оспорения от ответника подпис върху платежното нареждане за превода,поради неговата негодност за сравнително изследване, въззивният съд е направил извод /противно на извода на първата инстанция,която на това основание е изключила документа от доказателствения материал/, че оспорването не е успешно проведено от ответника,чиято е тежестта за пълно и главно доказване. Поради това е приел да го кредитира в съвкупност с всички останали доказателства, като частен документ,който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Констатирал е въз основа на събраните по делото доказателства,че през периода 01.04.11г. – 30.09.15г. дружеството,чрез ответника,като негов управител, е получавало издавани от банката ежемесечни извлечения за движението по сметката си, в които няма отразен превод на сума в размер на 475 000 лв.; към 30.09.11г. в съответното извлечение е отразено салдо,установяващо наличие на тази сума по сметката на дружеството; състоянието на авоарите по извлеченията е в съответствие и с извършваните счетоводни записвания по сметка 5039 „Разплащателна сметка в лева „Инвестбанк“АД“; по сметката на посоченото в платежното нареждане като получател на превода „Пауер инженеринг“ЕООД не е постъпвал превод от „Българска нефтена компания“ЕООД,а такава и не е осчетоводявана в това дружество.При тези данни съдът е отрекъл възможността да бъде направен извод за фактическо извършване на превод на сумата към посочения в платежното момент,независимо от факта,че в последващо издадени от банката след 2015г. /по искане на ответника,след установяване,че по сметката няма средства/ извлечения такава платежна операция фигурира. За да направи този извод съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза и на изготвения при извършването на финансова ревизия на дружеството за целия период до 2015г. от АДФИ доклад.От същите е установено несъответствие между данните от счетоводството на дружеството и последващо издадените извлечения не само за 2011г. , но и за 2012г., според които по сметката на дружеството от името на ответника са правени вноски в общ размер 88 664,80 лв.,каквито последният отрича да е правил,а обективно първични счетоводни документи за тях липсват в счетоводството на „БНК“ЕООД.Доколкото „Инвестбанк“АД е чуждо за спора лице,съдът е посочил,че „БНК“ЕООД не може да се ползва от доказателствената сила на вписванията в счетоводните й книги,включително по извлеченията,издадени след 2015г. Основавайки се на констатацията за съответствие между извършваните въз основа на първичните счетоводни документи счетоводни записвания у „БНК“ЕООД и данните по издаваните от банката ежемесечно по искане на управителя на дружеството и представени от него пред едноличния собственик на капитала банкови извлечения през периода 2011-2015г., в които данни не фигурира превод на сума в посочения размер, съдът е посочил,че основание за извод,че преводът е извършен, не може да бъде извлечено само от декларацията по ЗМИП,подписана от ответника,тъй като последната сама по себе си не е основание за осъществяването на банковата операция. В допълнение съдът е споделил направения от първата инстанция извод за основателност на правопогасяващото възражение на ответника,че имуществената му отговорност по чл.145 ТЗ не може да бъде реализирана,тъй като с последователни решения на едноличния собственик на капитала на дружеството – Държавата,чрез Министъра на икономиката,енергетиката и туризма,той е освободен от отговорност като управител за 2012г.,2013г. и 2014г.Цитирайки съдебна практика на ВКС, съдът е посочил, че тези решения имат правопогасяващ ефект, независимо дали фактическият състав на деянието е осъществен.
С приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди наличие на основания за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по процесуално-правните въпроси 1. Каква е доказателствената сила на подписан частен свидетелстващ документ,удостоверяващ неизгодно за страната обстоятелство /извършено нареждане за плащане/,авторството на който документ не е успешно оспорено? /противоречие с р.№197/23.12.14г. по гр.д.№7364/13г. на ВКС,трето г.о., р.№70/19.02.14г. по гр.д.№868/12г. на ВКС,четвърто г.о.,р.№146/08.05.14г. по гр.д.№4442/13г. на ВКС,четвърто г.о. и р.№249/12.11.12г. по гр.д.№270/12г. на ВКС,второ г.о./; 2. Кой носи доказателствената тежест за оборването на частен документ,удостоверяващ неизгодно за автора му обстоятелство /извършено нареждане за плащане/?; 3. При конкуренция между неподписани частни документи и подписани частни документи,които установяват неизгодни за страната обстоятелства, на кои трябва да се даде вяра?; 4. Каква е доказателствената силана частен документ,който не носи подпис и печат на издател и може ли такъв документ да се ползва за установяване на изгодни обстоятелства за представилата го страна,без да се установи авторството му?; 5. При ненаправено възражение относно неясното авторство на документ,следва ли съдът да провери дали авторството е предмет на спор по реда на чл.145 ал.1 ГПК? /последните два въпроса са поставени като свързани и при едновременна приложимост на допълнителни критерии по т.1 – противоречие с р.№295/15.10.13г. по гр.д.№14/13г. и р.№114/24.04.17г. по гр.д.№280/17г. на ВКС,четвърто г.о. и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК/; 6. Ползва ли се с материална доказателствена сила доклад на АДФИ за извършена проверка по отношение на съдържащите се в него констатации?. Като разрешени от въззивния съд по определящ изхода на спора начин в изложението са формулирани и следните материално-правни въпроси: 7.Възможно ли е да бъде реализирана от търговско дружество отговорността за вреди,причинени от управителя,след като той е бил освободен от имуществена отговорност,при положение, че към датата на решението за освобождаване от отговорност дружеството не е било наясно с поведението на управителя,което не е било документирано в счетоводството на дружеството? /противоречие с р.№150/29.05.15г. по гр.д.№5272/14г. на ВКС,четвърто г.о./ и 8. При положение,че има попълнено платежно нареждане и отразен в банката вальор по платежната сметка на ищеца и по платежната сметка на получателя по смисъла на чл.64 ал.5 ЗПУПС и §1 т.1 от ДР на ЗПУПС, означава ли това,че съответната сума е платена от платеца към получателя?.
В изложението касаторът твърди очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК,наличието на което се обосновава с твърдения,за липса на правна и житейска логика между приетото за установено от съда по отношение на доказателствата и извода му за липса на извършен превод на сумата.
За да бъде допуснат касационния контрол на въззивното решение поставените от касатора един или повече материално или процесуално правни въпроси следва да са били въведени от страните в предмета на конкретния спор, а мотивите на съда при разрешаването им да са обусловили изхода на делото /т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Като отговарящи на този критерий настоящият съдебен състав преценява въпроси 1 и 7 от посочените по-горе.Първият от тях е относим към възприемането на апелативния съд за доказателствената сила на платежното нареждане,оспорването на чието авторство от страна на ответника е намерил за недоказано. Доколкото при наличие на такава констатация от една страна,а от друга – игнориране на частния документ при формиране на съждението,че писмената декларация по чл.4 ал.7 и чл.6 ал.5 т.3 ЗМИП не е достатъчна сама по себе си да установи наличие на волеизявление за разпореждане със сумата от сметката на дружеството, съдът на практика е отказал да зачете доказателствената сила на частния свидетелстващ документ /платежното нареждане/, като съдържащ удостоверително изявление на ответника за неизгодни за него факти и поради това – противопоставим относно тях на своя издател и така е влязъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ, обективирана в сочените от касатора съдебни решения,постановени в производства по чл.290 ГПК. По другия съществен правен въпрос,от материално-правно естество, съпътстващо обуславящ крайния изход на делото, съдът е изложил съображения за настъпил правопогасяващ ефект на решението на едноличния собственик на капитала за освобождаване на управителя от отговорност,което е взето преди проявлението на самата вреда.С този си извод съдът отново се е отклонил от съдебната практика,установена с решението на ВКС ,четвърто г.о.,постановено по гр.д.№5272/14г., с което се приема,че решението на общото събрание на дружеството по чл.37 ал.1 т.5 предл.3 ТЗ освобождава управителя от отговорност за настъпилите за дружеството вследствие на поведението му вреди при известно такова за дружеството,съответно документирано надлежно в счетоводните му книжа и,че то не може да има действие на опрощаване спрямо бъдещи вреди и вреди от поведение,което е неизвестно на дружеството,поради недокументираност на съответните действия.
Констатираното противоречие обуславя извод,налагащ положително произнасяне в селективната фаза на производството при обоснованост на допълнителен критерий за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по посочените два въпроса.
Останалите формулирани в изложението въпроси не осъществяват нито общата, нито сочената в допълнение към тях предпоставки по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по отношение на която не са изложени съображения за наличие на необходимост от тълкуване на конкретна правна норма по причините и с целите,посочени в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
На касатора следва да се укаже да внесе такса по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифа № 1 на МП, възлизаща на 9500 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №13/16.01.2018г. по т.д.№319/17г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на „Българска нефтена компания“ЕООД да заплати по сметка на ВКС държавна такса 9500 лв., като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочването му в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.