О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
[населено място] , 27,04,2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2926/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. Н. срещу решение №143/06.04.2015г. по гр.д.№96/2015г. по описа на Окръжен съд Враца,с което е потвърдено решение №257/12.11.2014г. по гр.д.№462/2014г. по описа на РС Бяла Слатина,с което е признато за установено на основание чл.422 от ГПК,че същата дължи на [фирма] сумата 5087,92 лв. по издаден от нея запис на заповед от 13.02.2014г.,ведно със законната лихва,както и направени разноски в размер на 509,76 лв.,от които 101,76 лв. платена държавна такса и 408 лв. адвокатско възнаграждение,за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение от 04.04.2014г. по ч.гр.д.№235/2014г. по описа на РС Бяла Слатина.
В касационната жалба се твърди,че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Според касаторката изводите на двете инстанции /предвид препращането в решението на въззивната към мотивите на първата инстанция/ за липса на своевременно направен довод за нищожност на менителничното задължение; за недоказаност от нейна страна на твърденията за липса на стоки във връзка с трудовото й правоотношение и на твърденията й за наличие на заплаха при подписване на ценната книга от страна на работодателя й, не кореспондират с фактите по делото. Твърди,че с отговора на исковата си молба е навела довод за наличие на каузално правоотношение,оспорвайки възникнало в нейна тежест задължение по него /трудово задължение и липса на основания за ангажирането на имуществената й отговорност за липса на стоки/. Счита,че не е в нейна тежест да установява, че не дължи суми,тъй като твърди отрицателен факт, което обръща доказателствената тежест върху противната страна.Намира за доказано от обясненията й в съдебно заседание твърдението си,че подписването на записа на заповед е станало при възбуден у нея основателен страх.В касационната жалба се излагат и доводи за липса на произнасяне на двете инстанции по „законосъобразността“ на записа на заповед,с оглед твърдението й,че при подписването му е комуникирала с лице,което не е нито собственик,нито управител на дружеството.
Ответникът по касация [фирма] в писмено становище по касационната жалба е навел твърдения за неоснователност на същата.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна , но е процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Предявеният и разгледан от двете инстанции иск по чл.422 от ГПК е с цена под 10 000 лв.,предвидена от законодателя като минимален размер на иска за допустимост на касационното обжалване по търговски дела, съгласно чл.280 ал.2 ГПК /ред. преди изм. с ДВ бр.50 от 03.07.2015 год.,приложима в случая/. Спорът е с търговски характер предвид произхода на вземането от запис на заповед /чл.286 ал.2 вр. чл.1 ал.1 т.8 от ТЗ/.
С оглед това, образуваното пред ВКС производство подлежи на прекратяване като недопустимо.
Мотивиран от горното и на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. Ц. Н. срещу решение №143/06.04.2015г. по гр.д.№96/2015г. по описа на Окръжен съд Враца.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяване на страните, пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.