5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 15.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2436/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Космонавт 11„ ЕООД, [населено място] против решение № 1068 от 02.05.2018 г. по гр.д. № 113/2018г. на Софийски апелативен съд
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и е заявил, че решението „ страдало от порока „очевидна неправилност”. Поставил е въпросът –„ По реда на ЗМГО или по общият исков ред трябва да се претендира обезщетение за вреди в областта на марковото право”. Наведени в тази връзка са доводи за неправилност на решенията на първостепенния и въззивният съд, като е поддържано, че е предявен иск с правно основание чл.76,ал.1, т.3 ЗМГО и съответно е развито оплакване за това, че първостепенният съд е разгледал този иск по реда на бързото производство, което съставлявало допуснато процесуално нарушение.Направено е и оплакване, че от решенията, постановени по делото, се изяснявало неправилното прилагане и тълкуване на релевантните норми по спора, нямало практика на ВКС и в тази връзка следвало да бъде допуснато касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставен е въпросът – „Как следва да се тълкува чл.8, ал.4 от Регламент ЕО/207/2009г. на Съвета, която е транспонирана в националното ни законодателство в чл.12.,ал.6 ЗМГО и по специално понятието „ нерегистрирана по-ранна търговска марка”, като се отчете фактическата обстановка по делото и обстоятелството, че същата се ползва добросъвестно и на базата на регистрирано фирмено наименование в търговската дейност на доверителя ми”. Страната е развила разбирането си за неправилност на актовете на първоинстанционния и въззивен съд, като е развила разбирането си за това, че разпоредбата на чл.12,ал.6 ЗМГО изграждала нов обект на „ марковото право” – „ института на нерегистрираната марка”. Поставен е въпросът – „ Дължи ли притежателят на недобросъвестно заявена търговска марка обезщетение на лице, притежател на нерегистрирана сходна или идентична марка, която се използва действително, по-рано в търговската дейност на притежателя й.” Този въпрос е обоснован в хипотеза на чл.280,ал.1, т.3 ГПК. Страната е възпроизвела касационната си жалба спрямо оплакванията, в която отново е поддържала и основанията по чл.280, ал.1, т.3 и на ал.2, предл.3-то ГПК.
С така депозираното изложение касаторът не обосновава извод за наличие на предпоставките по чл.280, ал. 1 ГПК по отношение на първият и вторият поставени въпроси. Първият от тях е общ, насочен към област на цял клон от правото, без да се очертава, чрез него изрична хипотеза, при невъзможност на извеждането й от решаващите изводи на състава, който не е разглеждал исковете в този контекст, а е мотивирал изводите си с това, че правото на закрила на марката, т.е. на материалноправна активна легитимация по исковете е предоставено само на маркопритежателя, регистрирал марката, съобразно изискванията на ЗМГО.
Вторият поставен въпрос е фактически, а не правен, с оглед съдържанието му основано на твърдения за конкретни предприети действия от съда и страните, а и като допълнителен критерий не е разглеждан, с оглед основанията по чл.280, ал.1 ГПК, а е обоснован с оплакванията за неправилност на акта на първостепенния и въззивния съд.
Третият поставен въпрос, обаче, е релевантен, тъй като е свързан пряко с мотивите на въззивната ннстанция приела, че само от момента на регистриране на марката от ищеца се дължи обезщетение за неправомерното й ползване, въпреки установеното със сила на пресъдено нещо недобросъвестно поведение на по-рано заявилия марката. Решаващият състав по този начин е отговорил на основния поставен от ищеца въпрос, счетен от съда за изяснен с подадената въззивна жалба, а именно- може ли да бъде възприето като нарушение по реда на чл.76 ЗМГО констатираното с решението по чл.26,ал.3,т.4 ЗМГО нарушение на правата на ищеца, с оглед признатото с това решение за установено, че „Десислава -90”ЕООД, [населено място] е действал недобросъвестно при подаване на 22.12.2011г. на заявка за регистрация на търговска марка „Космо”, която марка е регистрирана в ПВ под рег. № 83948/127.02.2013г. С исковата молба ,макар и общо и пространно, ищецът е заявил, че по този начин със сила на пресъдено нещо е установено като нарушено неговото право на фактически притежател на марка, което е поискал да защити по реда на ЗМГО. В тази връзка поставените въпроси не намират своят изричен регламент в закона, тъй като на действителният притежател на марка по смисъла на чл.26,ал.5, т.2 ЗМГО т.е. този който реално е установил, че ползва в търговската си дейност незащитен от него за територията на страната знак, макар и предоставена възможността да иска заличаване на същата, когато е регистрирана от друго лице, като правна последица на успешно проведения иск по чл.26,ал.3, т.4 ЗМГО, не е уредена изричната възможност, също като правна последица от установеното нарушение на правото да търси обезщетяване на вредите от това поведение на третото лице, неправомерно регистрирало и ползвало тази марка преди заличаването й. В тази връзка по третият въпрос страната е обосновала и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по което следва да бъде допуснато и касационно обжалване на решението.
Касторът е поддържал основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. По това основание, касаторът е интерпретирал правните изводи на състава, в контекста на оплакванията си в касационната жалба, която е възпроизвел, но не е обсновавал разбиране съответно на изложената дефинитивност, от която да може да бъде изведено това основание,тъй като не е разглеждана и установена нито една от хипотезите на основанието, като неговите доводи са свързани с оплаквания по чл.281 ГПК и като такива се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения, с разгледаната касационна жалба се обосновава наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 100лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1068 от 02.05.2018 г. по гр.д. № 113/2018г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора –„Космонавт 11„ ЕООД, [населено място], в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер от 100лв, в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: