4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 11.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №604/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. Д. Й. от [населено място] против решение №108 от 20.10.2017 г. по т.д. № 246/2017 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация – Д. В. А., чрез пълномощника й – адв. Цв. П. е на становище, че не са налице предпоставки по чл.280,ал.1 и 2 ГПК поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Й., чрез пълномощника си – адв. Е. М. е поддържал „ оплакванията си за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК”, както и оплакване за „ очевидна неправилност”, за което е посочил, че „ по принципа на изключването, не се изисква обосноваване”. По основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е посочила „ първи въпрос”, който съставлява извод на съда, а именно – „ Въззивният съд при преценката за основателност на въведеното от нас възражение за унищожаемост на записа на заповед, поради измама по смисъла на чл.29 ЗЗД е приел, че принципно от значение са „ личностните качества” на издателя на ценната книга, като в случая въззивницата и касаторка имала образование, търговски опит и друг път подписвала ценни книги и поради това не било възможно да бъде обект на измамни действия от бенефициента на книгата.” Според страната този извод на съда влизал в противоречие с приетото с решение на ВКС № 193/13г., като в тази връзка са изложени и доводи за неправилност на решението, така квалифицирани и от нея. Вторият въпрос е формулиран като – „ свързан с насочеността на измамните действия на насрещната страна и дали могат за бъдат насочени не към съдържанието на сделката, а към процеса на формиране на мотивите за сключването й. Сочено е противоречие с решение на ВКС, като съответно на поддържано основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.В хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен въпросът – „ по приложението на разпоредбата на чл.174 ГПК във въззивната инстанция и може ли съдът да допусне очна ставка между свидетеля и страна при противоречие в показанията им в първата инстанция.”Страната е посочила, че четвъртият въпрос бил „ свързан с приложението на чл.172 ГПК при преценка на събраните свидетелски показания”. По този въпрос страната е подържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с изброени решения на ВКС.Други доводи не са развити.
Касаторът Й. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Първият въпрос съставлява не въведено формулирано общо основание, обективиращо поставен правен въпрос, свързан с решаващите изводи на състава, довели до обжалвания правен резултат, а оплакване за неправилност на цитиран от страната извод на съда. Извън това и самото твърдение съставляващо, според касатора Й. решаващ извод е фактически невярна интерпретация на мотивите на решението, предмет на обжалване. Въззивният съд не се позовавал, нито е приемал, че личните качества на издателя на записа на заповед са единствено важни при преценка за основание по чл.29 ЗЗД. Тъкмо обратното, съдът изрично е посочил, че макар и да трябва да бъдат съобразявани личните качества на издателя, при преценка за наличие на измама, то това не е определящо в изводите на първата инстанция, тъй като мотивите й съставлявали комплексна оценка на различни факти. Т.е. съдът изобщо не е приемал посоченото от касатора, нито е „акцентирал”, както невярно е поддържала тя на личностните качества на ответницата. Или не само, че не е формулиран правен въпрос / такъв както бе отбелязано не съставлява разбирането на касатора Й. за решаващите мотиви на състава/, но и твърдението относно конкретния правен извод не може да бъде ползвано като обосноваващо възможност за извеждане на правен въпрос.Същото е относимо и към вторият поставен въпрос, свързан с твърдения за мотиви, каквито не се съдържат в обжалваното решение. Освен това, доводите за неправилност на акта, с които страната е разглеждала основанието не установяват неговото наличие и са неотносими към чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Третият поставен въпрос също не е свързан с решаващите изводи на съда, тъй като съставът не е обсъждал противоречие в показанията, както и не е мотивирал крайният си извод на база такова противоречие. Освен това страната нито сочи, нито обосновава допуснато от съдилищата процесуално нарушение, което е довело до обжалвания резултат пряко или косвено. Нещо повече, отказа да допусне очна ставка между св. Д., който да бъде разпитан в присъствие на ищцата е мотивиран с липса на предпоставки по чл.266, ал.3 ГПК. посочено е, че разпита на този свидетел е извършен изцяло при съобразяване на процесуалните правила, като страната не сочи нито значението на въпроса- „на кое място е седял свидетеля”, нито нарушение на съда по чл.172 ГПК. И в изложението си, касаторът Й. не обосновава довод за допустимост на очната ставка между страна и свидетел, нито твърди конкретно противоречие, което да обосновава необходимост от това процесуално действие и което, с оглед извършването му, би рефлектирало пряко върху постановения правен резултат, което би направило въпроса релевантен. Следователно, така формулиран и така изяснен, въпросът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Четвъртият въпрос отново е поставен с оглед невярна интерпретация от страна на касатора Й. на мотивите на въззивният съд, който не е приемал, че при наличие на родство, показанията на свидетеля са недостоверни, а е обсъждал общо свидетелските показания и в частност защо не кредитира показанията на свидетеля Д. / който не е в роднински връзки със страните/. Или и с този въпрос не се обосновава извод за наличие на общо основание.
Касаторът Й., чрез пълномощника си е поддържала като селективен критерий основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК, тъй като страната не е изложила каквито и да било съображения за наличието му.
С оглед изложеното, не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №108 от 20.10.2017 г. по т.д. № 246/2017 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: