1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
[населено място], 12.02.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на пети февруари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2205/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] / в несъстоятелност / против решение № 1369/ 15.06.2017 г. по т.д.№ 1259/2017 г. на Софийски апелативен съд, с която е потвърдено решение № 2218/19.12.2016 г. по т.д.№ 4855/2015 г. на Софийски градски съд в частта му , с която за начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността на [фирма] е определена датата 31.12.2015 г..Касаторът поддържа за дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността 31.12.2012 г., към който момент и съгласно съдебно-икономическата експертиза се установявало трайно влошаване на икономическото състояние на дружеството.Според страната съдът е следвало,независимо от стойностите на коефициентите за ликвидност, да съобрази тези на финансова автономност и задлъжнялост, които за целия период след 2012 г. и до приетата от съда дата на неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост са много под приеманата като допустима стойност за финансова автономност от 0,50 за отрасъла, респ. 13 пъти над допустимата норма за задлъжнялост и при тенденция за влошаване. Следвало е, според касатора, да се съобрази обстоятелството, че преобладаваща част от краткотрайните активи на дружеството съставляват „други вземания„, останали недоказани.Както първоинстанционния, въззивния съд също е следвало да приспадне стойността им от активите. В този случай е видно, че към 31.12.2012 г. само вземанията на [фирма] в несъстоятелност / 16 350 милиона евро / надхвърлят активите на дружеството от 574 000 лева. Неправилно и в противоречие с логиката на мотивите си, въззивният съд не е изключил при изчислението на коефициентите стойността на т.нар. „ други вземания„ , в който случай би бил обусловен различен от настоящия резултат.По аналогични аргументи, според касатора, 31.12.2012 г. би била и датата на неплатежоспособността.
Ответната страна – [фирма] в несъстоятелност – не е взела становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване и съобразно предмета на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
За да определи дата на неплатежоспособност и свръхзадълженост – 31.12.2012 г., първоинстанционният съд е съобразил,че съществена част от краткотрайните активи на дружеството, практически единствени активи за 2014 – 2015 г. , съставляват т.нар. „ други вземания „. Поради липса на оборотни ведомости и аналитични извлечения / дружеството не е открито на адреса по седалището си или на адрес на управление / , експертизата е работила единствено с документите по делото / годишни данъчни декларации и годишни финансови отчети, обявявани в търговския регистър до 2012 г. вкл./ .Вещото лице не е могло да посочи произхода на тези вземания, нито са събрани доказателства кои са третите задължени лица, съответно каква е събираемостта на вземанията. Представени са два ревизионни акта, установяващи публични задължения на [фирма] за период 2009 г. – 2015 г.. В некорективния вариант експертизата установява, че за целия изследван период 2012-2015 г. показателите за обща и бърза ликвидност са над препоръчителните стойности , а тези за незабавна и абсолютна – нулеви, което отразява липса на налични парични средства за обслужване на текущи задължения. Показателите за финансова автономност и степен на задлъжнялост за целия период също са под допустимите стойности. Съотношението на активите над задълженията е над 1. Вземането на молителя – кредитор към датата на устните състезания е прието в установен размер от 11 734 980 лева, при отделно дължими възнаградителни лихви и неустойки. При недоказано съществуване на краткотрайните активи, обозначени като „ други вземания „ , стойността им е била приспадната от общата стойност на активите за 2015 г. и същите се свеждат до 3 788 000 лева / 82 560 хил.– 78722 хил.лева /. Така общата ликвидност, но взета само към 31.12.2015 год. , е под референтната стойност от 1 / задълженията към молителя трикратно надхвърлят краткотрайните активи /. Същото преизчисление не е направено към 31.12.2014 г. / 82544 хил. – 78 765 хил. = 3 779 хил. : 44 808 хил. = 0,08 / , въпреки че към същата дата кредиторът установява изискуемо вземане от търговска сделка. Съдът не е съобразявал при изчисленията, установените с ревизионни актове публичноправни задължения, поради липса на доказателства за влизането им в сила . Поради това и като не е приел за доказана настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на молителя от сключените договори за кредит, съдът на практика не е ползвал изготвения с тези компоненти корективен вариант на съдебно-икономическата експертиза.Съдът е приел, че коефициентите за финансова автономност и степен на задлъжнялост имат само спомагателен характер и при определяне на датата на неплатежоспособност е изхождал от коефициентите за ликвидност, но корективно съобразявайки с приспадане на неустановени реално съществуващи краткотрайни активи само този към 31.12.2015 г.. При добри показатели за ликвидност и лоши за финансова автономност, съдът приема, че липсва състояние на неплатежоспособност, а е налице единствено индиция, че за в бъдеще дружеството няма да може да обслужва задълженията си , с оглед размера на дългосрочните такива. Съдът, в съответствие с формирана по въпроса за определяне началната дата на неплатежоспособността съдебна практика, е съобразил цялостното икономическо състояние на длъжника ,изразено чрез показателите за ликвидност и помощни такива за финансова автономност и задлъжнялост, с отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията , като външен белег на неплатежоспособността. Приел е,че най-ранен момент на спиране на плащанията се твърди 25.09.2014 г. и длъжникът не е ангажирал доказателства против това твърдение. Доколкото,обаче, към този момент показателите за ликвидност не са влошени, съдът е отчел последващата дата,от която са установени стойности в несъответствие с препоръчителните – 31.12.2015 г. , приемайки състоянието за трайно, доколкото е продължило и до приключване на устните състезания. В решението изрично е отразено обстоятелството, че дружеството не е намерено на адреса на управление, поради което документална проверка на счетоводните записвания не е извършена. Съдът е приел, че към същата дата 31.12.2015 г. е установено превишение на пасива / изискуеми и неизискуеми задължения / над активите на дружеството – ответник и следователно същата е и датата на свръхзадълженост.Към предходни моменти не е изследвана корективно свръхзадълженост, с коригиране на показателя за краткотрайни материални активи.
Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, по аналогични съображения, съпоставяйки към 31.12.2014 г. активи от 82 544 000 лева , спрямо пасив от 81 541 000 лева , при съотношение към 31.12.2015 г. съответно активи 82 560 000 лева при пасив 92 837 000 лева. Други съобразени стойности на показатели за ликвидност не са посочени в решението. Видно е, че въззивният съд не е приложил корекцията, направена от първоинстанционния , при това само за установяването на коефициенти за ликвидност и състояние на свръхзадълженост към 31.12.2015 г.. Активите, вкл. краткотрайните такива са съобразени с компонента „ други вземания „ , въпреки че не е установен произход на същите,събираемост, реално съществуване, поради липса на документална обоснованост.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ За значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово – икономически показатели и тяхната тежест при определяне на начална дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността и 2 /За съотношението между двете основания за откриване на производство по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост и определянето на датата на изпадане в неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост.Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решение № 71 по т.д.№ 4254/2013 г. на І т.о. на ВКС и реш.№ 201 по т.д.№ 659/2014 г. на І т.о. на ВКС.
Първият от въпросите е относим към касационния довод, че преценени и самостоятелно показателите за финансова автономност и задлъжнялост са достатъчни да обосноват неплатежоспособност, но и към довода за неправилно съобразени стойности на реалните краткотрайни активи, при самото изчисляване на коефициентите за ликвидност, т.е. на несъобразяване на съда с факта, че като документално необосновани и недоказано събираеми /неликвидни /,„краткосрочните вземания„, съставляващи преобладаващ дял от краткотрайните активи, следва да се изключат със стойността си при изчисленията на коефициентите. Формално относим към решаващите изводи на съда при определяне датата на неплатежоспособност, въпросът удовлетворява общия и допълнителния селективен критерий,в сочената хипотеза. Въззивният съд,съобразно приетото в реш.№ 71 по т.д.№ 4254/2013 г. на І т.о. на ВКС, е приел за водещи, относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, показателите за ликвидност и конкретно коефициента на общата ликвидност, установявайки спадането му под норматива 1 към 31.12.2015 г., като не е споделил самостоятелна решаваща роля на коефициентите за финансова автономност или задлъжнялост, аналогично на приетото в цитираното решение. В каузалната част на същото, датата на неплатежоспособност е приета именно към момент, към който всички показатели за ликвидност са под нормалните за отрасъла стойности и същевременно показателя за финансова автономност е под норматива от 0,33. В настоящия процес не е коментиран и възниквал спор относно ликвидността на краткотрайните активи с непаричен характер, но е възникнал въпрос относно реалността на краткосрочните вземания. В отговор на правния въпрос, в цитираното решение съдът е приел, че въпреки водещия характер на коефициента за обща ликвидност, в определени случаи биха били съобразими този на бързата / при липса на ликвидни материални запаси / или коефициента за обръщаемост на активите – при несъбираемост или обезценка на краткосрочни вземания. Решението допуска, в зависимост от конкретните обстоятелства, да се ползват като водещи и други показатели за ликвидност, според това доколко участващите в изчислението му компоненти могат реално да се трансформират в парични средства, респ. реално да бъдат събрани като парични средства. Очевидно,като не е съобразявал обстоятелството за липса на документална обоснованост , а оттук и за недоказуемост на събираемостта на „ краткосрочните вземания„ , съдът е процедирал в разрив с посоченото решение, доколкото не е било достатъчно съобразяването му единствено и само с коефициента за обща ликвидност, с некоригирана компонента относно активите. Второто цитирано решение няма отношение към първия поставен въпрос.
Вторият от въпросите не кореспондира на въведен касационен довод с такъв предмет, нито на решаващи мотиви на въззивното решение, в аспекта,в който съотношението между двете състояния – неплатежоспособност и свръхзадълженост – са разгледани в реш.№ 201 по т.д.№ 659/2014 г. на І т.о. на ВКС. Въззивният съд нито е отрекъл допустимост на кумулирането им, като основания за откриване на производство по несъстоятелност, нито се е произнесъл в разрив със съдебната практика за начина на определяне датата на свръхзадълженост.И по отношение на същата е релевиран довод, за неправилно приложен компонент на активите , спрямо стойността на паричните задължения на дружеството / изискуеми и неизискуеми /. Следователно, не се явява удовлетворен общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, което изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий .
Следователно, касационното обжалване следва да се допусне по първия правен въпрос, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Тъй като молителят е в производство по несъстоятелност, държавна такса за производството не следва да се събира предварително.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1369/ 15.06 .2017 г. по т.д.№ 1259/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на І т.о. на ВКС, за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :