О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
[населено място] 05.02.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1671/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №344 от 26.02.2015г. по в.гр.д.№ 2896/14г. на Окръжен съд Варна ГО ІІІ с-в,с което е потвърдено решение №4636/13.10.14г. по гр.д.№5275/14г. на Районен съд Варна ,с което е прието за установено в отношенията между страните,че [фирма] не дължи на [фирма] сумата 21 640,20 лв.,начислена по партида на ищеца за периода 15.12.13г.- 14.03.14г. като корекция за консумирана и неотчетена електрическа енергия в обект,находящ се в [населено място] ,кл.№[ЕГН],за която е издадено дебитно известие №[ЕГН]/19.03.14г.
В касационната жалба се твърди,че въззивното решение е необосновано /поради несъответствие на изводите на съда в съобразителната част на решението с установените по делото факти/ и неправилно /поради противоречие на направените от съда изводи с приложената от него правна норма/ правила. Касаторът твърди,че при доказано нерегламентирано вмешателство в средството за търговско измерване и в частност в схемата му на свързване,корекционната процедура,предвидена в чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ /Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/, издадени от ДКЕВР, в сила от 16.11.13г. има своето законно основание,което не може да бъде игнорирано единствено на база това,че съставения констативен протокол не е подписан от представител на органите на полицията. Поради това счита за незаконосъобразен извода на съда, че корекцията е извършена неправомерно и ищецът не дължи начислената му сума.
Ответникът по касация [фирма] в писмено становище по касационната жалба е навел твърдения за и неоснователност на същата.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение,за да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел направените от първата инстанция изводи, приемайки ,че корекционната процедура е извършена от служителите на ответното дружество – касатор по реда на приетите и действащи към този момент Правила за измерване на количеството електрическа енергия,при което не е спазена нормата на чл.48 ал.2 от същите – съставеният констативен протокол не е подписан от представител на полицията,който да отрази с подписа си верността на отразеното в протокола. Като се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза,съдът е констатирал и нарушение, допуснато при определянето на количеството за доплащане на електроенергия,тъй като използваните от съставителите на протокола параметри не са определени правилно.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е формулирал два материалноправни въпроса: 1. Отразява ли се на основанието за дължимост на сумата, начислена на абоната- потребител чрез корекционните процедури по чл.48 ал.1 т.2 от ПИКЕЕ липсата на подпис на органите на полицията при съставяне на констативен протокол,отговарящ изцяло на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ и подписан лично от представляващия дружеството – потребител – небитов абонат,при наличието на установен по делото факт на неправомерно вмешателство в схемата за свързване? 2. Какво е правното значение на полагането на подпис на представител на полицията върху констативен протокол от проверка на средството за техническо измерване,съобразно чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ?
Първият от тези материално-правни въпроси е свързан с допълнителния селективен критерий на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. В тази връзка се твърди противоречива практика , като се представя влязло в сила решение №164/04.02.15г. по в.гр.д.№2880/14г. на В. VІІІ с-в,в което е направен противният извод,че след като фактът на неправомерно вмешателство в СТИ е установен по делото с подпис на представител на абоната в констативния протокол,съставянето на такъв в присъствието на орган на полицията само придава обвързваща доказателствена сила на отразените в него констатации,но не се отразява на основанието за дължимост на сумата по предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК.Ответникът по касация е представил 7 бр. влезли в сила решения на В., в които са формирани крайни изводи в смисъла на обжалваното решение – от 27.01.15г. по в.гр.д.№2744/14г., от 25.03.15г. по в.гр.д.№268/15г., от 11.03.15г. по в.гр.д.№222/15г.,от 06.03.15г. по в.гр.д.№60/15г., от 23.03.15г. по в.гр.д.№204/15г., от 13.02.15г. по в.гр.д.№127/15г. и от 27.01.15г. по в.гр.д.№3036/14г.
Вторият материално-правен въпрос се релевира заедно с основанието на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,като касаторът счита,че той е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
И двата формулирани от касатора въпроса са включени в предмета на спора и възприетият от съда отговор на същите,е обусловил решаващия му извод /т.1 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Настоящият състав на ВКС ТК намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски окръжен съд само при хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,предвид това,че са покрити,както общият,така и селективният критерий за това – поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора по конкретното дело и е констатирана противоречива практика на съдилищата по него.
Не следва да бъде допускано касационно обжалване при хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Съгласно т.4 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е „от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени”. В случая твърдения за наличие на създадена задължителна съдебна практика,нуждаеща се от промяна по причините и с целите, посочени в тълкувателното решение не са направени. Разпоредбата на чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ е нова,създадена е при настоящите обществени условия, не е непълна, неясна или противоречива.
Поради приетото наличие на основанието на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускането на касационно обжалване на решението на В.,на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 445,31 лв., определена по чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №344 от 26.02.2015г. по в.гр.д.№ 2896/14г. на Окръжен съд Варна ГО ІІІ с-в.
УКАЗВА на касатора [фирма] със съдебен адрес [населено място] [улица] да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 445,31 лв.,като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване на делото в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.