О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
[населено място], 13.06.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и девети май , през две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 972 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. С. и С. С. против определение № 30 588 / 23.12.2016 год. по ч.гр.д.№ 4072 / 2013 год. на Софийски градски съд, с което са оставени без уважение молбите на жалбоподателите, за освобождаване от държавна такса, на основание чл.83 ал.2 ГПК, по подадени от същите частни жалби с вх.№ 130 148 и № 130149 от 14.10.2016 година. Жалбоподателите твърдят, че атакуваното определение е нищожно, в евентуалност недопустимо, тъй като съдът е следвало служебно да провери относимите за произнасянето му обстоятелства – в НАП, НОИ , Агенция по вписванията и навсякъде другаде , където прецени за необходимо, освен данните по представената от страните декларация за семейно и имуществено състояние, които е счел за недостатъчни.Оспорва се законосъобразността на мотива за трудоспособната възраст на жалбоподателката, като основание за отказа. Поискано е и допускане на медицинска експертиза, за установяване здравословното състояние на жалбоподателите.
Ответната страна – [фирма] – оспорва същата , като се позовава на изчерпан инстанционен контрол и изкуствено поддържана висящност на производството, с недопустими жалби. Позовава се на доклад на Председателя на ТК на ВКС в потвърждение на този факт.Оспорва невъзможността на жалбоподателите да поемат дължимата по частна жалба държавна такса.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК , от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:
Жалбоподателите са подали установителни искове срещу [фирма], производството по които е прекратено като недопустимо , с 2 определения по гр.д.№ 38003/ 2012 год. на Софийски районен съд : от 10.12.2012 год. – за връщане на исковата молба на С. С. и от 25.12.2016 год. – за връщане исковата молба на С. С.. Подадени са частни жалби и от двамата , но само срещу определението от 10.12.2012 год., за връщане исковата молба на С. С.. По същите е постановено определение № 6243 / 29.03.2013 год. по гр.д.№ 4072/2013 год. на СГС, с което първоинстанционното определение е потвърдено. Срещу това определение е постъпила частна касационна жалба от С. С., която с определение от 22.08.2013 год. по гр.д.№ 4072/2013 год. на СГС е върната. Върховен касационен съд е потвърдил разпореждането за връщане, с определение № 302/09.04.2014 год. по гр.д.№ 640/2014 година.Следователно и към този момент, определението за връщане на исковата молба на С. С. е влязло окончателно в сила. Определението за връщане исковата молба и прекратяване производството по иска на С. С. е връчено чрез пълномощник на същия – на 25.03.2016 год. и няма данни да е обжалвано.
След влизане в сила на прекратителното определение по исковата молба на С. С., е подадена молба за възстановяване срок за отстраняване нередовностите на предходно подадената частна касационна жалба, която молба , с определение от 30.09.2014 год. по ч.гр.д.№ 4072 / 2013 год., е оставена без разглеждане , като просрочена.
Междувременно С. С. и С. С. са подали частна жалба вх.№ 111921 от 30.08.2016 год., отново срещу определението за връщане исковата молба на С. С.. С определение № 48244/05.10.2016 год. по ч.гр.д.№ 4072/2013 год. на СГС, частната жалба е оставена без разглеждане,като недопустима,поради изчерпан процесуален ред за С. С., а по отношение на С. С., тъй като същият не е страна в производството по атакуваното определение. Подадена е и частна жалба вх.№ 12483 от С. С., срещу определението от 30.09.2014 год. на СГС, с което е оставена без разглеждане молбата на С. С., за възстановяване срока за отстраняване недостатъци на частна касационна жалба срещу определение № 6243/ 29.03.2013 год. по ч.гр.д. № 4072 / 2013 год. на СГС, което, както се посочи, е постановено по първоинстанционното определение за връщане само на исковата молба на С. С.. И тази жалба, с определение № 48252/05.10.2016 год. по ч.гр.д.№ 4072/ 2013 год. на СГС е оставена без разглеждане, като недопустима , тъй като жалбоподателят не е страна в производството по постановяване атакуваното определение.
С частни жалби вх.№ 130148 и № 130149 от 14.10.2016 год. , всяка подадена и от двамата жалбоподатели, са атакувани преждепосочените определения № 48244 и № 48252 от 14.10.2016 год.. Частните жалби са оставени без движение,с указание за внасяне на държавна такса по обжалването. Подадените от страните молби за освобождаване от държавна такса по тези частни жалби, на основание чл.83 ал.2 ГПК, с определение № 30 588 / 23.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 4072 / 2013 год. на СГС са оставени без уважение. Това определение е и предмет на настоящото произнасяне, като атакувано с частна жалба вх.№ 8415/23.01.2017 година.
Видно е от преждеизложеното, че разпореждането за оставяне без разглеждане молбата за възстановяване на срок, подадена от С. С.,не е атакувано от последната, единствена страна в производството, и е влязло в сила. По начало същата е била допустима само като подадена преди или ведно с частната жалба срещу разпореждането за връщане на частната касационна жалба срещу определение № 6243 / 29.03.2013 г. . Влязло в сила е определението за прекратяване на производството по исковата молба на същата, още с постановяването на определение № 302/09.04.2014 год. по гр.д.№ 640/2014 год. на Върховен касационен съд.Следователно, възможният инстанционен контрол за тази страна е окончателно изчерпан преди подаването на частна жалба вх.№ 111921 от 30.08.2016 година. Разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК е гаранция за упражняване правото на защита в рамките на допустимия и уреден от законодателя инстанционен контрол и не следва да се прилага формално, при липса на установима от обстоятелствата възможност за такъв. Последното само би провокирало производства, обречени на прекратяване, поради недопустимост на иницииралите ги жалби. Това обстоятелство, настоящият състав / аргумент от чл.24 т.1 и т.2 на Закона за правната помощ / намира достатъчно за оставяне молбата на С. С., за освобождаване от държавна такса, без уважение, в съответствие с принципа да не се допуска злоупотреба с процесуални права – чл.3 ГПК.
Аналогични са и съображенията относно жалбоподателя С. С.. Както се посочи по-горе, определението за връщане исковата молба на същия, надлежно връчено му чрез пълномощник, няма данни да е атакувано и следва да е влязло в сила.Следователно всякакъв инстанционен контрол, в съответствие с правния му интерес от предявяване на установителния иск срещу [фирма] е преклудиран. Във всички случаи, обаче, исканото освобождаване от държавна такса, предмет на настоящото произнасяне , е по инстанционно обжалване на акт, постановен в производство, в което С. Славеев изначално не е страна – по молбата за възстановяване срок за отстраняване недостатъци на частна касационна жалба,подадена от С. С.. Настоящият състав не намира за основателно и кореспондиращо с целта на законодателя, провеждана с разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК, искане за освобождаване от държавна такса, с което се провокират и мултиплицират недопустими производства.
Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 30 588/23.12.2016 год. по ч.гр.д.№ 4072/2013 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :