10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
[населено място] ,03,08,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на тринадесети юни ,през две хиляди и шестнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 23/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 235 по гр.д.№ 1507 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд, в частта му с която е потвърдено осъдителното решение № 307 по т.д.№ 602 / 2012 год. на Старозагорски окръжен съд, за осъждане касатора да заплати на Едноличен търговец „Г. Г.”, на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД, сумата от 86 495,94 лева – левовата равностойност на получената от касатора реколта от ползвана без основание земеделска земя в общ размер от 697,38 дка, за стопанската 2011/2012 год., ведно със законна лихва върху същата, считано от 02.08.2012 год. до окончателното й изплащане, както и е потвърдено първоинстанционното решение за оставяне без уважение възражението за прихващане на касатора до размера на сумата от 6 275,60 лева – стойността на направени от същия разходи по обработването на 52,969 дка земеделски земи за стопанската 2011 / 2012 год.,вкл. в частта по присъдени разноски.Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение,с доводи за нередовност на исковата молба.Твърди,че същата съдържа твърдения относими както към иск по чл. 73 ЗС,така и към претенция по чл.59 ЗЗД, а съдът е разгледал осъдителните искове на основание чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД, въпреки че липсва между страните по спора престиране,предпоставящо реституция поради липса на основание за престирането му.Позовава се и на обстоятелството, че с допълнителната искова молба е направено недопустимо едновременно изменение на основание и петитум на исковете /вкл. по исковете, квалифицирани от съда по чл.108 ЗС,по които първоинстанционното решение е влязло в сила /, като се претендира връщане не на индивидуализираните първоначално земеделски земи,а на 697,38 дка в землището на [населено място], предвид обработването на същите при условията на фактическа / неформална / комасация, по устно споразумение между всички арендатори. Съответно,първоначално се претендират от ответника добивите от зърно от ползваните от ответника без основание земеделски земи,а в последствие се претендира тяхната равностойност. В евентуалност и ако не би се споделил довода за недопустимост на въззивното решение, касаторът оспорва същото като неправилно, тъй като приложената от съда правна квалификация предпоставя реална престация между страните по спора, респ. връщане на полученото без основание, каквито обстоятелства претенцията за сумата в размер от 146 449,80 лева не съдържа. Касаторът оспорва легитимацията на ЕТ „Г. Г.„ да претендира стойността на получената от земеделските земи – собственост на ищците физически лица реколта, акцентирайки на сключване на арендните договори между ищците през март 2012 год., независимо от извършване разходи от ответника по обработването на земите предходно на това договаряне, т.е. отрича правото на ищеца върху реколтата от „пролетниците „ за същата стопанска година. При това страната счита недоказано обработването на всички процесни земеделски земи, освен тези, които с отговора на исковата молба са заявени като ползващи се и за 2011/ 2012 стопанска година, по силата на сключени със собствениците им / ищци / договори за наем, оспорени от ищцовата страна като нищожни.Намира, че с произнасянето си въззивният съд е подменил предмета на спора,обсъждайки доказателства и обосновавайки решението си с такива за наличието на дублиране на 704 дка в землището на [населено място] и при недоказано обработване от ответника на индивидуализираните в исковата молба имоти, а на площи с кореспондираща на същите квадратура, при неяснота и на самия ищец относно точната площ на така ползвана, без основание от ответното дружество, при условия на неформална комасация, площ. Досежно присъдения размер касаторът оспорва прилагането на средностатистически предполагаеми добиви, вместо реално установени такива от процесните земи, респ. съобразно счетоводните записвания на самия ответник. Оспорва и извода за нищожност на договорите за наем, сключени за 7 от процесните имоти, предвид неоформяне правоотношението по ползването им чрез договор за аренда.
Ответната страна по иска ,предмет на касационното обжалване – ЕТ „ Г. Г. – Н. Н. „, правоприемник в хода на процеса, предвид смъртта на Г. Г. – оспорва касационната жалба, като недопустима, подадена / на 10.08.2015 год.,присъствен ден / след срока по чл.283 ГПК, започнал да тече на 09.07.2015 год., както и поради непредставено със същата, а последващо, изложение по чл.280 ал.1 ГПК. В евентуалност оспорва същата като неоснователна и при необосновано от касатора основание за допускане на касационното обжалване. Формулираните въпроси, според страната, касаят преценка и отговор за правилността на въззивния акт, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, като приложената съдебна практика не обосновава допълнителен селективен критерий по никой от тях, дори да се приеме за правен.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,считано от първото материализирано от касатора / чрез процесуалния му представител / волеизявление, предпоставящо знание за въззивното решение – молба по чл.248 ГПК от 10.08.2007 година. Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден , подлежащ на обжалване съдебен акт.Несъстоятелно е възражението за просрочието й, предвид уведомяване на страната – чрез адв.Д. – на 10.07.2015 год.. Съобщението , счетено за връчено чрез адв. Д. , е адресирано до адв. К. , като адв.Д., независимо от пълномощията му по делото, е дал единствено сведения за отсъствието й, поради отпуск.Липсва установимост от отбелязването на връчителя, че същият е бил известен за съдържанието на съобщението,както и че е получил препис от съобщавания акт, нито е удостоверен отказ на адв.Д. да получи призовката.При така удостоверените от връчителя обстоятелства, не може да се приеме узнаване за въззивния акт,чрез процесуален представител на страната – адв.Д. , на 09.07.2015 година.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – ЕТ „ Г. Г. „ твърди, че в качеството на арендатор, за процесните земеделски земи, с обща площ от 697,38 дка , собственост на съищците – физически лица, е сключил арендни договори за 2011/ 2012 стопанска година / през м.март 2012 год. /.Твърди, че тези земи се обработват без основание от ответното дружество [фирма] / техен предходен арендатор /, поради което е лишен от възможността да ги обработва и да добива реколта от тях.Твърди, че въпреки отправена покана, ответното дружество отказва да ги предаде за обработване от ищеца – едноличен търговец. При така заявените обстоятелства, физическите лица – ищци предявяват искове за осъждане ответника да предаде владението на тези земеделски земи / индивидуализирани с площ, граници, местонахождение, категория земя и № по плана за земеразделяне /. Ищецът – ЕТ „Г. Г.„ – претендира осъждане ответника да му заплати стойността на получена без основание реколта от същите земеделски земи – 348,69 т. зърно,за стопанската 2011 / 2012 год. , в размер на 146 449,80 лв., както и да заплати на същия ищец получената без основание парична субсидия за обработването на тези земеделски земи.Ответното дружество оспорва исковете като недопустими, евентуално като неоснователни,като твърди,че обработва само 7 от посочените в исковата молба земеделски земи, по договори за наем със собствениците им – ищци, за стопанската 2011/2012 год., които не възнамерява да задържи след изтичането на стопанската година и няма спор, че в хода на производството е предал държането им.Оспорва обработването на останалите. В евентуалност от уважаването на исковете , предявява възражение за прихващане на разходите по обработването на земеделските земи за стопанската 2011/2012 година. С допълнителна искова молба ищецът е уточнил, че предвид неформална комасация по устно споразумение на всички арендатори, обработващи земеделските земи в землището на [населено място],ответното дружество на практика не обработва индивидуализираните от ищците земи,а равностойни им земеделски имоти в същото землище.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на физическите лица,квалифицирани като ревандикационни – по чл.108 ЗС , съобразявайки, че не се поддържат от същите, предвид уреждане споровете между арендаторите – ищец и ответник за ползването им през следващата стопанска година. Решението в тази му част, като необжалвано, е влязло в сила. Осъдителните искове на [фирма] са уважени частично, на формално правно основание чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД, предвид доказано обогатяване на ответника, с равностойността на получена от обработването на 647,38 дка земеделски земи,без правно основание за това,при условията на неформална комасация,земеделска продукция, остойностена по средни пазарни цени за района и независимо от счетоводно отразените от ответното дружество приходи за същата стопанска година.
С въззивното решение е потвърдено решението по осъдителния иск, за получен без основание приход от земеделска продукция – за сумата от 86 495,94 лева. Касационната жалба няма за предмет въззивното решение в частта му с предмет иска за връщане на получена без основание парична субсидия, а и да би имала този предмет, с оглед цената на иска и на основание чл. 280 ал.2 ГПК, касационната жалба би била недопустима.
За да потвърди решението за осъждане ответника да заплати 86 495,94 лева , на основание чл.55 ал.1 пр. 1 ЗЗД , въззивният съд е приел, че за 7 от имотите ответното дружество признава ползване, но сключените от същото договори за наем са нищожни, поради което и въпреки същите, ползването му е без правно основание.За останалите 49 бр. земеделски имоти, въззивният съд приема, че от свидетелските показания се установява безпротиворечиво „ дублиране на около 700 дка в землището на [населено място] „.Съдът е установил стопанисване от ответника, при условията на неформална комасация, на различни от посочените с исковата молба, но кореспондиращи на общата им площ , земеделски земи, т.е. извод за стопанисване /държане/ от ответното дружество на конкретните,индивидуализирани в исковата молба земеделски земи, въззивното решение не съдържа. Въззивният съд е придал правно значение на обстоятелството, че в заключенията на специализираната експертиза не се коментира „очертаването„ на процесните земеделски земи / с оглед получаване на субсидии / и от трети за спора лица – арендатори, а не на обективно установяване на този факт. Установено е обстоятелството, че ответникът не е декларирал по чл.70 ал.2 ППЗСПЗЗ / освен признатите 7 бр. / процесните земеделски земи за стопанската 2011 / 2012 год. .Въпреки установеното разминаване между фактически обработвани земеделски земи и тези, за които съответният арендатор има правно основание за ползване,както и „очертаването„,за нуждите на субсидирането, като некореспондиращо по предмет със земеделските земи, за които арендаторът има сключени договори за аренда, въззивният съд е обосновал извод, че именно очертаването на земи в повече от декларираните от ответника за стопанската 2011/2012 год. установява ползването на процесните от ответника, макар и при условията на неформална комасация. С оглед последната, остойностяването на претенцията е извършено на база установеното съотношение между видовете отглеждани култури за землището / слънчоглед, ечемик, пшеница / и на база среден пазарен добив от декар съответна култура,за съответната стопанска година.Съдът е отрекъл относимостта на осчетоводените от ответното дружество конкретни приходи , съответно осчетоводен среден добив от декар, мотивирайки се, че данните от системата С. са по-достоверни от тези на ответника.
По възражението за прихващане : съдът приема надлежно предявено такова единствено за разходи по обработването на признатите за стопанската 2011 / 2012 год. 7 земеделски имота – площ от 52 ,969 дка, до размера на сумата от 5 725,55 лева. Възражението не е уважено по съображения за недоказаност на така направените разходи , за което съдът намира, че ищецът е следвало да възложи задача на съдебно-агрономическа експертиза,съответно да представи първични счетоводни документи за извършването им. Така , по претенцията на ищеца съдът е кредитирал заключението на комплексната агро- икономическа експертиза и уважил иска на база среден добив и средна пазарна цена за съответните култури, а по възражението на ответника – отказал кредитирането й в частта и по установен среден разход на декар.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ Допустимо ли е с допълнителна искова молба да се предяви напълно нов иск,при едновременно изменение на основанието и петитума ? ; 2/ Длъжен ли е ищецът да изложи достатъчно обстоятелства в исковата си молба, така че да е възможно да се изведе фактическия състав на предявения от него иск и да се разграничат отделните движими вещи , предмет на иска,по вид и количества ? ; 3/ Длъжен ли е съдът да се произнесе по предявения иск в съответствие с посочените в исковата молба факти и обстоятелства и петитума на иска ?;4/ Допустимо ли е въззивната инстанция да приеме определена фактическа обстановка за необоснована и да не приеме приетото от първата инстанция заключение на комплексна експертиза, относно вида и размера на направените от ответника разходи,без да има такова оплакване във въззивната жалба ? ; 5/Длъжен ли е съдът, след като игнорира доказателства на ответника за установяване размера на направени от него разходи, да ги определи сам или да назначи необходимата експертиза ? Разпростира ли се чл. 162 ГПК и по отношение възражението за прихващане ? ; 6/ При получено без основание,в хипотезата на чл.55 ал.1 ЗЗД, следва ли да се върне това което ищецът реално е дал на ответника или може да се върне нещо друго ? Ищецът следва ли да е дал на ответника това , което претендира да му бъде върнато или може да претендира връщане на нещо, което не е дал / в случая добиви ,които ответникът е произвел / ? ;7/ В хипотезата на чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД ответникът следва ли да върне това, което е получил реално от ищеца или връща левовата му равностойност ? ; 8 /Допустима ли е конверсия на нищожен аренден договор поради липса на предвидената в закона форма в друг вид договор / в случая наемен /, когато клаузите на нищожния договор покриват изискванията за валидност на друг вид договор ? ; 9/ Действителна ли е т.нар „ неформална комасация „ при задължителните изисквания на чл.37в ЗСПЗЗ и законодателно въведения смесен / с гражданскоправни и административни елементи / състав за валидност на комасацията ? Може ли такава комасация да породи права и задължения за ползвателите на земеделски земи в землището ? ; 10/ При липса на споразумение по чл.37в ЗСПЗЗ,допустимо ли е да се приеме, че конкретно индивидуализирани по площ и местонахождение земеделски земи, предмет на исковата претенция,са ползвани като общ сбор на площите им,при условията на т.нар. „ неформална комасация„? ;11/ Може ли въззивният съд да не възприеме част от заключението на комплексна експертиза, без да се мотивира за това ? ;12/ При иск по чл.59 ЗЗД, върху кого лежи тежестта за доказване размера на обогатяването на ответника, за сметка на обедняването на ищеца ?;13/ Следва ли да се присъди по-малката сума между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника?
Първите два въпроса са предпоставени от довода на касатора за нередовност на исковата молба, респ. за последващото й отстраняване, чрез едновременно изменение на обстоятелствената част и петитума, което изменение е недопустимо. Този довод не може да бъде споделен . Няма противоречие в твърденията на ищците, че ответникът стопанисва / обработва като арендатор / процесните земеделски земи, без правно основание за това. Не се сочи тяхното своене от ответника, а и такова по отношение на конкретните земеделски имоти не се установява. Правната квалификация на вещните искове, по които е постановено отхвърлително решение – по чл.108 ЗС , действително не кореспондира на релевираните от ищците обстоятелства, но в тази му част решението е влязло в сила. Доколкото не е установено със сила на пресъдено нещо владение от ответника, обективното съединяване не предпоставя правно основание на кумулативните претенции за пропуснати ползи по чл.73 ЗС, а и такива биха могли да бъдат само претенциите на ищците – физически лица, собственици.Иска за обезщетение за пропуснати ползи ,обаче ,е предявен от ищеца ЕТ „ Г. Г. „ , с права на държател за същите земеделски имоти,в качеството на нов техен арендатор.Никъде същият не твърди собственически права, поради което и неяснота относно легитимацията му да претендира пропуснати ползи исковата молба не съдържа. В същата , петитума на иска за пропуснати ползи действително сочи едновременно обект на ползата / зърно с определен тонаж / и равностойност в лева, поради което последващото уточняване на претенцията, като обезщетение в размер на равностойността на добивите за съответната стопанска година, е по същество конкретизация на неясен петитум. Доколкото не е кумулирана с различни обстоятелства относно основанието на иска, дори да би се приело заявяване на нов, различен петитум,не е налице едновременно изменение на основание и петитум,което и съгласно чл.214 ал.1 ГПК действително е недопустимо.По отношение въведената от ищеца неформална комасация, същата не променя обстоятелствената част на исковата молба , но е съобразена при доказването на иска, поради което и правилността на съобразяването й е предмет на преценка за правилност, а не за недопустимост на въззивното решение. Следователно, като несъответни на действителното съдържание на процесуалните действия на ищците и съда, първите два въпроса не покриват изискването за правни и не предпоставят допускане на касационното обжалване.
Трети, шести и седми от въпросите са относими към преценка за недопустимост на въззивното решение, като постановено по непредявен иск, която настоящият състав ще разгледа накрая.
Четвъртият от въпросите е свързан с касационния довод за необоснованост на извода на съда, за недоказаност на претенцията – предмет на приетото за разглеждане възражение за прихващане. Въпросът е процесуално нелогичен.Въззивната жалба е подадена от касатора, поради което и правен интерес от навеждане на изричен довод,за неправилност на първоинстанционното решение,досежно установяване размера на вземането на касатора – ответник по възражението за прихващане, въз основа на експертните заключения, същият не е имал. По отношение размера,съдът на общо основание се е произнесъл по въведените в процеса възражения на ищеца срещу възражението за прихващане на ответника, които не са / и не биха могли да са / в обхвата по чл.269 пр.второ ГПК.Следователно и този въпрос не е от естество да обоснове основание за допускане на касационното обжалване.
Петата група въпроси / по приложението на чл.162 ГПК / също са предпоставени от произнасянето на съда по възражението на ответника за прихващане,със сумата от понесените разходи по обработването на земеделските земи. По съображения, които настоящият състав ще изложи вкл. във връзка с трети, шести и седми от формулираните въпроси, свързани с преценката за вероятна недопустимост на решението на въззивния съд, по иска за обезщетение за пропуснати ползи,от разглеждането и уважаването на който е предпоставена преценката и за предмета на възражението за прихващане, въпроси относими към произнасяне по същество по последното,са само евентуално годни да обосноват основание за допускане на касационното обжалване.
Осмият от формулираните въпроси е относим към извода на въззивния съд,че сключените от ответника договори за наем на земеделска земя / за 7 от процесните имоти / са нищожни , предвид несключването им като договори за аренда. По този въпрос действително е налице противоречива съдебна практика и образувано тълкувателно дело № 2 / 2015 год. на ОСГТК на ВКС. Въпросът,обаче,не е формулиран с релевантно на решаващия извод на въззивния съд съдържание, тъй като съдът не е отказал прилагане правните последици на сключеното наемно правоотношение,поради недопустима конверсия от незавършен фактически състав на друг вид договор, а приел, че правоотношенията по възмездно ползване на земеделски земи подлежат на уреждане единствено и само чрез договор за аренда,съобразно изрично предвидената в Закона за аренда в земеделието форма за действителност. Следователно и с това си съдържание, въпросът не покрива изискването за правен, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 /2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Девети и десети въпроси касаят разглеждането на спора от въззивния съд с прилагане последиците на неформалната / по споразумение между арендаторите, стопанисващи земеделските земи в съответното землище / комасация.Деветият въпрос изначално не кореспондира с решаващ мотив на въззивното решение, доколкото в същото не е споделен извод за надлежно проведена ,валидна комасация по смисъла на ЗСПЗЗ. В този смисъл, въпросът не покрива изискването за правен такъв.Десетият въпрос е релевантен,но фактологичен, предпоставящ отговор по правилността на изводите на съда,на основанията по чл.281 т.3 ГПК,по отношение доказателственото значение на неизвършена по съответния законодателен ред комасация и ползването от ответника на земеделски земи,различни от индивидуализираните с иска,но равностойни по площ,при условията на неформалната такава. Дори да би се приел за удовлетворен общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, необоснован се явява допълнителния селективен критерий по т.3 на същата разпоредба . Съгласно задължителните указания на т.4 от ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, тази хипотеза предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, чието тълкуване е провокирало противоречива съдебна практика / с доказване на последната / или обосноваването на необходимост от преодоляване на непротиворечива, по приложението на такава норма, съдебна практика , поради неправилност, с оглед изменение на обществените условия или на законодателството.Никоя от тези предпоставки на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът не е мотивирал като налична.
Единадесетият въпрос е относим към преценка съдържанието на мотивите на въззивното решение и обосноваността им досежно избирателното кредитиране заключението на съдебноикономическата експертиза, в частта по приложената , в установяване размера на иска за обезщетение за пропуснати ползи, средна пазарна цена на тон земеделска продукция от съответния вид, но некредитирането му в частта относно среден размер на разходите за производството на същата. Въззивният съд е отказал да възприеме заключението в тази му част за установяване размера на претенцията, предмет на възражението за прихващане на ответника.Въпросът е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с реш.№ 241 по гр.д.№ 3194/2013 год. на І г.о. на ВКС, но в случая и по съображения,относими към допустимостта на въззивното решение, би могъл да обоснове само евентуално ,спрямо основанието свързано с недопустимост на съдебния акт, основание за допускане на касационното обжалване .
Дванадесети въпрос не удовлетворява изискването за правен въпрос, тъй като довод, свързан с неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса,касаторът не е въвеждал нито с въззивната си, нито с касационната си жалба.
Тринадесетият въпрос,аналогично на въпроси трети ,шести и седми е относим към вероятната недопустимост на въззивното решение, във връзка с която настоящият състав намира следното:
Съдът е квалифицирал иска / предмет на касационното обжалване /, като иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД – връщане на дадено при начална липса на основание, въпреки че ищецът ЕТ „ Г. Г. „ не се позовава на осъществена между него и [фирма] престация, по отношение която и в сочената хипотеза да се дължи реституция на даденото.Напротив,собственото си обедняване ищецът обвързва с факта на неосъществено стопанисване на земеделските земи,за което разполага с правно основание,предвид стопанисването им от ответника, без правно основание за това.Като произтичащи от общ, стоящ извън конкретно правоотношение между страните факт, така обоснованият иск кореспондира на субсидиарния – с правно основание по чл.59 ЗЗД. Не се касае единствено за погрешна правна квалификация на съда, доколкото и при разглеждането на иска е пренебрегнат въведения с нормата принцип за обезщетяване на обеднилия се ищец, до размера на обогатяването на ответника.Последното предпоставя възмездяване съобразно реалния приход , с приспадане на разноските по реализирането му. С включването им в относимия за разглеждането на иска фактически състав, разноските не биха могли да бъдат самостоятелен предмет на възражение за прихващане от ответника, поради което и недопустимостта на иска би предпоставила недопустимост и на приетото възражение за прихващане. С оглед последното,настоящият състав е обосновал по-горе евентуалната релевантност на единадесети въпрос и петата група въпроси.
С оглед горното, касационното обжалване следва да се допусне на приоритетното основание – вероятна недопустимост на въззивното решение .
Водим от горното, Върховен касационен съда , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 235 по гр.д.№ 1507 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд, в частта му с която е потвърдено осъдителното решение № 307 по т.д.№ 602 / 2012 год. на Старозагорски окръжен съд, за осъждане касатора да заплати на Едноличен търговец „Г. Г.”,с правоприемник в хода на производството ЕТ „ Г. Г. – Н. Н. „, на основание чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД, сумата от 86 495,94 лева.
УКАЗВА на [фирма],в едноседмичен срок от уведомяването, да представят доказателство за платена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса, в размер на 1 730 лева.
След представяне на доказателство за плащането или изтичане на указания срок, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :