4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 16.02.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2142/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] и М. В. Д. от [населено място] против решение №87 от 18.04.2017г. по т.д.22/2017г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма], [населено място], чрез пълномощника си- адв. А. Р. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите са поддържали наличие на предпоставките на всички основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Поставили са въпроса – „Възможността страната за първи път във въззивната инстанция да се позове на нищожност на документ, от който зависи изхода на делото, поради несъответствие с формалните и съдържателните изисквания на закона на този документ, преклудирана ли е”. Страната по този въпрос е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е сочила противоречие при разрешаването му с ТР ОСГТК №1/13г., изброени са и актове на ВКС. Поставен е въпросът: „ Менителничното волеизявление и правата, които то поражда независими ли са от наличността на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения, във връзка, с които менителничния ефект е породен”. Поддържано е отклонение от разрешенията дадени с т.17 на ТР ОСГТК №4/14г., от чиито мотиви са възпроизведени части. Поставен е въпросът – „ Ако записът на заповед е издаден по повод основен рамков договор / обстоятелство по което страните не спорят, и в частност да се обезпечи едно от няколко допълнителни правоотношения в рамките именно на този рамков договор, и ако не бъде установено с категоричност кое точно от допълнителните споразумения обезпечава, Съдът следва ли да вземе предвид установената общо дължима по целия рамков договор сума и тази претендирана по записа на заповед при преценка размера до който е основателен иска.” Страната е поддържала, че и този въпрос бил разрешен в отклонение от приетото с ТР ОСГТК№4/14г. Поставен е въпросът: „ Правно значимо за редовното предявяване на процесния запис на заповед с падеж „ на предявяване” ли е обстоятелството същинското предявяване и неговото датиране да са достигнали реално до знанието на издателя респ. до авалиста”. Цитирани са части от определение на ВКС. Поставен е въпросът – „ Законосъобразно ли е дописването на датата на предявяване на запис на заповед от кредитора/ поемателя, когато не се твърди и установява договорка с длъжника/издател именно така да се процедира. Ако е налице отказ или невъзможност за удостоверяване на дата на предявяване или е налице укриване от страна на длъжника следва ли до длъжника да се изпрати съобщение. В случая, че към датата на подаване на заявлението по чл.417,т.9 ГПК в Съда не е изпратено съобщение до длъжника съществува ли изискуемо вземане, основано на запис на заповед”.Касаторът е възпроизвел мотивите на решение № 148/16г. на ВКС, І т.о. Поставен е въпросът – „Реалното предявяване на издателя и вярното датиране релевантни ли са за реализиране на падежа на задължението по ценната книга с падеж „на предявяване”и от който момент настъпва изискуемостта на вземането спрямо всеки едни от солидарните длъжници- издателя и авалиста”. Изброени са множество актове с твърдение, че въпросът бил разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото по тях. Поставен е въпросът – „ Позволено ли е запис на заповед с падеж на предявяване да се предявява за първи път със самото подаване на заявлението по чл.417 ГПК” Страната е поддържала, че въпросът за редовното връчване на записа на заповед бил разрешен в противоречие с изброени съдебни актове. Поставен е въпросът –„Обстоятелството, че датата на предявяване на записа на заповед не е изписана лично от издателя на ценната книга и не се твърди от страните има договорка именно впоследствие да се допише от трето лице този документ, опорочава ли ефекта / документа, както и неговата автентичност, формална доказателствена сила …„ Касаторите накратко са развили оплакването си за неправилност на приетото от състава във връзка с редовното предявяване на ефекта и общо са изброили съдебни актове, които считат, че разрешават поставения въпрос в противоречие с приетото от състава. Поставен е въпросът- „ Намира ли в случая при падеж „ на предявяване” – чл.496, ал.1, т.1 ТЗ приложение по аналогия нормата на чл.538, ал.2, изр.второ ТЗ”.Поддържано е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК като са посочени две решения на СГС и САС. Касаторите са поддържали основание и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси 4, 5, 6, 7, 8, и 9 . като общо са посочили, че по тези въпроси нямало формирана трайна практика. Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставеният от тях първи въпрос не е релевантен, тъй като е свързан със становището на страната и с оплакванията й за неправилност, а не с приетото от въззивиния съд.В случая, фактически необосновано страната счита, че не е било разгледано възражението й за нищожност на ефекта, въведен за първи път с въззивната жалба. Макар и приел, че възражението е ненадлежно въведено съдът служебно е разгледал доводите, като е приел, че с оглед данните по делото, ефекта не страда от визираните в чл.486,ал.2 ТЗ пороци, свързани с начина на определяне на падежа, като е изложил и съображения относно действителността на ефекта .С оглед тези решаващи мотиви поставения въпрос не отговаря на критериите по чл.280, ал.1 ГПК.
Дори и вторият поставен въпрос да бъде възприет като релевантен то налице е само общото основание. Въззивното решение, с оглед поддържано противоречие по поставения въпрос с т.17 на ТРОСГТК №4 /14г. е изцяло в съответствие с посочената практика, интерпретирана без връзка с въпроса от касаторите, тъй като с посочените мотиви не се разрешава поставения въпрос. С цитираната тълкувателна практика не се отрича абстрактния характер на записа на заповед, а се разглежда възлагането на доказателствената тежест при въведено валидно твърдение за наличие на каузално правоотношение, което е обезпечено с ценната книга. Т.е. касаторите не обосновават предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Третият поставен въпрос е фактически, тъй като касае доказване на въведеното каузално правоотношение от страна на ответника, респективно погасяване на задълженията по него. В тази връзка приетото от въззивния съд за недоказаност на връзката между твърдяната от ответника кауза и записа на заповед не само не е в отклонение от цитираното от страната тълкувателно решение / ТР ОСГТК №4/14г./ но е изцяло в съответствие, тъй като са съобразени дадените с него указания по отношение предмета на доказване и носителя на доказателствената тежест.
Останалите поставени въпроси се основават на оплакванията на страната за неправилност на акта на въззивният съд, като не са свързани с решаващите мотиви на състава. Така например, четвъртият поставен въпрос съдържа в себе си твърдения на страната, останали недоказани по спора, за това, че предявяването на записа на заповед не е достигнал до издателя и авалиста. В основното съдържание на петия въпрос също се съдържат твърденията на страната, за това, че датата / въпреки положения подпис под нея, който е на издателя/ била дописана впоследствие и в тази връзка било налице отказ или невъзможност за удостоверяване на предявяването на ефекта, каквито хипотези, съдът изобщо не е разглеждал, като същият, съобразно данните по делото не е и приемал, че е налице дописване на датата. Тъкмо обратното, за да приеме, че е налице подлежащо на изпълнение вземане по ефекта е разгледал вписаното в него като дата на предявяване – 18.03.2015г. Приел е още, че обстоятелството, че датата не е вписана от издателя лично не опорочава записа на заповед, тъй като издателят се е подписал непосредствено след отбелязването й, свързано с предявяването и доколкото подписа е негов, то е налице и валидно предявяване на ефекта. С оглед тези решаващи мотиви поставените въпроси шест, седем осем и девет очевидно съдържат твърдения на страната, които не са съобразени не само с цитираните мотиви на състава, но и с данните по делото, свързани с конкретно установяване на определени юридически факти както и с хипотези неотносими към разглеждания правен спор.
Касаторът е поддържал общо по поставените въпроси, свързани с предявяване на ефекта като допълнителен селективен критерий основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с единственото съображение, че липсвала съдебна практика, въпреки изброяването от него на такава по всеки един от обсъдените въпроси. В случая и съобразно задължителните разяснения с т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. страната не е изложила доводи по така поддържания допълнителен критерий.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №87 от 18.04.2017г. по т.д.22/2017г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: