6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
[населено място], 22.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение,в закрито заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2272 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. Д., в качеството на законен представител на Б. Б. Н. , П. Б. Н. и Б. Б. Н. , против решение № 679/24.03.2017 г. по т.д.№ 5664/2016 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която , след отмяна на решение № 37/ 02.09.2016 г. по т.д.№ 5134/2015 г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от касаторите искове по чл.71 ТЗ, против [фирма], за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че всяка от ищците има качеството на акционер, като индивидуален притежател на по 56 833 броя обикновени поименни налични акции клас А, за които са издадени временни удостоверения , с номинална стойност на всяка акция от по 10 лева , от капитала на [фирма], както и за осъждане дружеството да впише в книгата на акционерите всяка от ищците, като притежател по наследство на по 56 833 броя от преждеописаните акции, както и в частта, в която са отхвърлени исковете на ищците за защита правото им на сведения ,чрез осъждане ответното дружество да им предостави достъп до дружествените книжа.Касаторите оспорват приетия от въззивния съд водещ признак на акцията като титул за участие в акционерното дружество,с което същите намират, че съдът я е приравнил по-скоро на вещ, отколкото на вземане, в който смисъл твърдят, че решението е постановено в противоречие със задължителна за въззивния съд съдебна практика – опр.№ 94 по ч.гр.д.№ 24/2011г. на І г.о. на ВКС. Въз основа на същото касаторите оспорват извода на съда , че единствено по силата на наследяването не би могло всеки от наследниците да придобие индивидуален брой акции от капитала, съразмерно на наследствения си дял, а всяка от наследените налични поименни акции и материализираното в нея членствено правоотношение са преминали върху всеки от наследниците , съобразно частта му от наследството, т.е. е станала обект на „ съпритежание” от наследниците – в случая всеки от тях с дял 1/6 идеална част от всяка акция. Доколкото въззивният съд не е възприел тезата на ищците, тъй като би противоречала на възможността акциите да обективират различни права / класове или привилегии / и на издаването на акции, т.е. отпечатването им в „ купюри „ , касаторите се позовават на обстоятелството, че наследените в случая акции не от различни класове,еднакви са , за същите са издадени временни удостоверения и няма пречка Съветът на директорите да извърши разпределението им между наследниците, вместо сочената от въззинвния съд доброволна делба. Касаторите считат неправилно приложена нормата на чл.177 ТЗ относно неделимостта на акциите.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и наличието на основание за допускане на касационното обжалване. Счита, че първият от въпросите не е обоснован с допълнителен селективен критерий, тъй като даденият отговор не е в противоречие със задължителната съдебна практика , позовавайки се на т.2 от ТР № 2 / 2011 г. на ОСГТК на ВКС. Останалите въпроси също не намират обосновани с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,с цитираното определение на ВКС, тъй като същото се отнася до „безналични„ акции, чиято правна уредба е отделна от общия режим на акциите в ТЗ и самостоятелна / чл.178 ал.2 ТЗ / .Според ответната страна, предвид чл.177 ТЗ – допускащ съпритежанието на акция от няколко лица, при липсата на задължение за прекратяване на съсобствеността, независимо от начина по който е възникнала , липсата на изрична правна норма, уреждаща специфика при наследяването на ценни книги, не предпоставя възможност по тълкувателен път да се създаде такава,в нарушение на общата уредба на наследяването и режима на акциите , респ. неделимостта им.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно атакуваната част от въззивното решение и в съответствие със съдържанието на изложението по чл.280 ал.1 ГПК, настоящият състав съобрази следното :
Ищците, като наследници на акционера Б. Н. са предявили установителен иск – за установяване по отношение ответното дружество, че всяка от тях е акционер , като притежаваща конкретен брой от наследените поименни налични акции клас А , за които са издадени временни удостоверения, съобразно дела й в наследството. Въззивният съд е отхвърлил иска, като е приел ,че в резултат на наследственото правоприемство е възникнало съпритежание на акции – собственост на наследодателя ,поради което ищците не се легитимират като акционери на претендирания от всеки от тях брой акции .Право да искат вписване в книгата на акционерите,като притежатели на съответен брой акции, съобразно наследствения дял на всяка, би възникнало само след осъществена доброволна делба помежду им или разпределение на акциите между всички наследници,с което биха станали титуляри на самостоятелно членствено правоотношение с ответното дружество. Този си извод съдът е обосновал с водещия признак на акцията / освен като ценна книга / – да е титул за участие на притежателя й в акционерното дружество, т.е. да материализира членството в акционерното дружество, с всичките му присъщи за акционера права – на глас, дивидент, ликвидационен дял. Именно предвид този водещ признак е формирана и задължителна съдебна практика за недопустим иск за делба на акции. С оглед тези признаци на акцията и нейната неделимост / чл.177 ТЗ / съдът е приел,че при наследяване акцията преминава в съпритежание на наследниците, при идеални части , съобразно квотите им в наследството. Правата по всяка акция се упражняват от тях съвместно, като може да се определи общ пълномощник .Съпритежанието може да се приключи чрез доброволна делба между сънаследниците, при която фактически ще се отграничат поименните налични акции, преминаващи в индивидуална собственост на всеки от наследниците – с номер на акцията. Само след тази индивидуализация може да се поиска вписване на всеки от сънаследниците като акционер – индивидуален притежател на конкретен брой акции. Споделяното от ищците разрешение – за наследяване по силата на закона на по 56 833 броя поименни акции и оставане под режима на чл.177 ТЗ само на 5 броя акции , които не могат да бъдат разпределени, въззивният съд намира в противоречие с възможността акциите да обективират различни права/различни класове или привилегии /, както и на индивидуализацията им в отделни купюри . Съдът изрично е приел за неотносимо, като задължителна съдебна практика в подкрепа на тезата на ищците , опр.№ 94 по ч.гр.д.№ 24/2011 г. на І г.о. на ВКС, тъй като относимата към процесния спор част от мотивите му не е част от отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване и в която само част определението е задължително за въззивния съд – допустима ли е съдебна делба на акции , съобразявайки правното основание на тук разгледания иск – чл.71 ТЗ.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторите са формулирали следните въпроси : 1/ Формират ли задължителна практика мотивите по определенията по чл.274 ал.3 ГПК , с които се посочва правилната съдебна практика, когато тези мотиви имат по-общ характер, тъй като изясняват действителния смисъл на законовата разпоредба и дават принципно разрешение на поставения правен въпрос, приложимо при разрешаването на сходни казуси от съдилищата ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие с т.1 на ТР 2/2011 г. по тълк.дело № 2/ 2010г. на ОСГТК на ВКС; 2/ По своята природа по-близки ли са поименните налични акции до вземанията, отколкото до вещите и в случай на наследяване на поименни налични акции по закон следва ли да се приеме,че : 2.1/ всеки от наследниците придобива такъв брой акции, какъвто съответства на припадащата му се наследствена част , а ако поради броя на акциите е налице остатък, който не може да се придобие от наследниците ,поради забраната за делене на една акция, то този остатък се притежава съвместно от всички наследници до доброволното му поделяне ? и 2.2/ при подаване на молба от наследник или част то наследниците до АД, Съветът на директорите е длъжен да им издаде нови временни удостоверения или в случай на залог на акциите да издаде алонжи към временните удостоверения и да ги впише в акционерната книга, като сам разпредели поименните акции по вид, клас и номер, съответстващ на дела им от наследството ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с опр.№ 94 по ч.гр.д.№ 24/2011 г. на І г.о. на ВКС, в евентуалност – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на съдебна практика.
Първият от въпросите не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като изложеният от съда мотив, в съответствие с който е формулиран въпроса, не е решаващ за правния спор.Със същия единствено е отклонена, като релевантна за спора и задължителна за въззивния съд, цитирана от ищците съдебна практика . Отговор на въпроса не би бил от естество самостоятелно да предопредели правния резултат, / като се съобрази и че определението по чл.274 ал.3 ГПК не е задължително за касационна инстанция /, поради което не притежава характеристиката на правен въпрос. Неудовлетворяването на общия, изключва необходимостта от анализ на допълнителния селективен критерий.
Вторият въпрос практически съдържа поддържаното от касаторите разрешение на спора, поради което и като относим към решаващите мотиви на въззивното решение, невъзприели същото,удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Не се явява удовлетворен допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като цитираното определение е задължителна съдебна практика в отговор на правен въпрос – за допустимостта на делба на акции – различен от разрешавания по настоящия спор.Още повече, определението е постановено по иск за делба на акции, а не по иск с правно основание чл.71 ТЗ, касае хипотеза на „безналични акции„, за които е предвидена самостоятелна правна уредба и при наличие на спор между сънаследници относно наследствените им дялове, какъвто в случая няма.Правилни са съображенията на въззивния съд, че само мотивите в отговор на поставения правен въпрос имат задължителен за него характер / арг. от т.2 на ТР № 2 / 2011 г. по тълк.дело № 2 / 2010 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с т.2 и т.3 от ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС и доколкото определение № 94 по ч.гр.д.№24/ 2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС, като постановено по чл.274 ал.3 ГПК, е задължителна , а не казуална съдебна практика /. Дори да не се сподели предходното, не може да се приеме, че даденото в пар.последен от определение № 94 разрешение – изрично препращащо към действия на Централния депозитар – не е било съобразено с конкретния вид акции – предмет на търсената делба – безналични, доколкото в настоящия случай въззивният съд е навел и същественото съображение за материализирането на поименните налични акции в купюри, респ.временни удостоверения,имащи самостоятелна индивидуализация /номер/, както и със същественото съображение, че следва да се държи сметка за възможността да бъдат наследени различни класове акции, или акции с привилегии.Разрешението на повдигнатия спор следва да бъде еднозначно, а не в зависимост от конкретния вид поименни налични акции / в случая от един и същи клас /, тъй като, ако при сънаследяването на различни класове би било недопустимо „служебно” разпределяне на акциите от управителния орган на дружеството / липсват уредено в закона овластяване и принципи за извършването му, предпоставящо произволност /, на по-голямо основание би следвало да се изключи правен интерес от такава при наследяването на еднакви по вид акции и липса на спор между сънаследниците относно наследствените им дялове,а и при допустимостта на иск за разрешаването на такъв спор по реда на различен от настоящия иск – чл.110 ГПК.
Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не удовлетворява допълнителния селективен критерий в тази хипотеза, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Постъпилото допълнение към изложението по чл.280 ал.1 ГПК, с молба вх.№ 1240/06.02.2018 г., не следва да бъде съобразявано, като постъпило извън срока по чл.283 ГПК, нито постъпило в срок, предоставен за отстраняване недостатъци на касационната жалба.
Водим от горното, Върховен касационен съд ,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 679/24.03.2017 г. по т.д.№ 5664/2016 г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :