4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София, 09.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1171/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение №14 от 05.01.2017г. по гр.д.4855/16г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – адв. М. Т. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.`1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима .
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3, т.1 ГПК, касаторът, е посочил основание по чл.280, ал.1,т1 ГПК, като е поставил въпросът: „ Може ли да бъдат противопоставени като защитно средство при предявен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД възражения на възложителя за неточно изпълнение в качествено отношение след установената преклузия по чл.266,ал.1 ЗЗД в хипотеза на договор за периодично изпълнение, при което възложителя не може ежедневно да контролира изпълнението на възложеното и за същия остава скрито качеството на изпълнение на работата”. Касаторът е посочил, че въззивният съд е постановил решението си „ въпреки събраните и неоспорени доказателства, че изпълнителят не е осигурил необходимите технически и финансови ресурси за качествено изпълнение на работата”. Това разрешение същият счита, че е в противоречие с изброени от него решения на ВКС, съдържащи извод, че възраженията на възложителя за неточно изпълнение не се обхващат от установената в чл.264,ал.3 ЗЗД преклузия и могат да бъдат противопоставени като защитно средство при предявен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД. Касаторът в хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставил въпросът :”Към кой момент и как се приема периодичното изпълнение при договор за поддръжка и управление на общи части и каква е защитата на възложителя при недобросъвестно изпълнение на работата при договор за поддръжка и управление на общи части, при което изпълнението на възложеното остава скрито за възложителя”. Поддържаното основание е мотивирано с оплакване за необсъждане на доказателствата по спора от страна на възивния съд, както и с разбирането, че възложителя по договор с периодично изпълнение не може да осъществява непрекъснат контрол за изпълнение на възложената работа.
Касаторът, не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така приетата със задължителна практика дефинитивност на общото основание, се налага извод, че поставените въпроси, основани на еднозначното оплакване за неправилност на решението развито от касатора след поставянето им, не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Този извод се налага и поради това, че те в основното си съдържание се състоят от твърдения на страната, които не се подкрепят фактически. Така например- първият въпрос е поставел без връзка с решаващите изводи на състава, който не е приемал, че правото на защита, с оглед твърденията на страната за неточно изпълнение са преклудирани, а е обсъдил възраженията в тази насока, с оглед събраните по делото доказателства и е мотивирал крайният си извод с това, че с оглед представените двустранно подписани протоколи за периода 12.08.2013г.-1.12.2013г., свързани с извършената работа, се установява нейното приемане без възражения. Изложени са и мотиви за доказаност на обвързаността на ответника с това приемане на работата, тъй като подписалата ги е подписала и сключения между страните неоспорен договор. Съдът е мотивирал извода си за установеност на приемане на възложената работа от касатора и с това, че същият, с оглед осчетоводените фактури от него фактури, остойностяващи изпълнението на поетите задължения, не се е противопоставил по смисъла на чл.301 ТЗ, след узнаване, че протоколите са подписани от това лице, поради което и възражението за действията на Цолова без представителна власт са неоснователни. По отношение на втория период, също е прието съобразно доказателствата по спора- гласни и писмени, подкрепено от установеното със счетоводната експертиза / допълнително заключение/ двустранно осчетоводяване на процесните фактури включването им в дневниците за покупко- продажба и заявяването им по реда на ЗДДС, че извършената работа е приета от възложителя без възражения, като липсват доказателства опровергаващи този извод.. Т.е. съставът е разгледал по същество възражението на ответника за неточно изпълнение на договорно поетите задължения, което прави въпросът ирелевантен .Вторият поставен въпрос не е конкретизиран, дотолкова, доколкото е изложено единствено оплакване, че съдът не бил обсъдил всички заключения, а това твърдение не съответства на решаващите мотиви на състава., тъй като той не само е обсъдил заключенията, но и изрично е мотивирал защо възприема дадените пред първостепенния съд експертни мнения. Изложени са и мотиви от състава относно кредитирането на приетото допълнително заключение. Несъгласието с тези мотиви не обосновава довод по чл.280,ал.1 ГПК, нито прави поставените въпроси релевантни, а само налага извод за това, че същите са основани на твърдения на касатора, а не на приетото от въззивният съд. Дори обаче от тези въпроси да бъде изведен релевантен, то същият отново не обосновава извод за допускане на акта до касационно обжалване. Общо изброените решения, в това число и тълкувателна практика не третират директно поставените от страната въпроси, в контекста на нейните твърдения за тяхната относимост към случая. Касаторът не е въвел доводи, обосноваващи конкретно противоречие с изброената практика, поради което и с оглед вече изложеното, същият не обосновава извод за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържаното, в контекста на оплакването за неправилност на изводите на съда е ирелевантно към производството по чл.288 ГПК, тъй като е относимо към оплакванията по чл.281 ГПК, които не са предмет на разглеждане в настоящата фаза на касационното производство.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен/ е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не са развитите оплаквания за неправилност на акта.
Съобразно изложеното от страната по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т1-3 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените поискани и установени разноски в размер на 2255.00лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №14 от 05.01.2017г. по гр.д.4855/16г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2255.00лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: