ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 126
[населено място], 14.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 331/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], против определение № 270 от 12.12.2017 г. по в.ч.т.д. № 398/2017 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], е на становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Великотърновски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] против определение от 13.10.2017 г. по т.д. № 128/2016 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е дадено разрешение за продължаване на производството по изпълнително дело № 20168790401420 по описа на ЧСИ В. П., с район на действие – Окръжен съд Ловеч, по отношение на публичната продан на ипотекиран в полза на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] недвижим имот, подробно индивидуализиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 38, том втори, рег. № 1594, дело № 177/21.03.2007 г. на нотариус Д. К., като недопустима. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че oпределението, с което съдът по несъстоятелността се произнася по искане по чл. 638, ал. 3 ТЗ, не подлежи на инстанционен контрол и обжалването му с частна жалба е процесуално недопустимо. Този извод е мотивиран с това, че съдебните актове по чл. 638, ал. 3 ТЗ не са посочени в чл. 613а, ал. 1 ТЗ, поради което по отношение на тях следва да намери приложение чл. 613а, ал. 3 ТЗ. В чл. 613а и чл. 638 ТЗ не е указано изрично, че определението, с което съдът по несъстоятелността разрешава или отказва да разреши продължаване на изпълнителните действия по спряно изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, подлежи на обжалване, а при липса на изрична разпоредба, регламентираща право на страните да инициират инстанционен контрол същият е изключен. Наведени са и съображения, че определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ не прегражда по – нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК.
При тези фактически данни, настоящият състав, съобрази, че пред ОСТК на Върховния касационен съд е образувано тълк. дело № 1/2017 г. на ОСТК по релевантния в случая правен въпрос: „Подлежи ли на обжалване определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ?”. Следователно, на основание чл. 292 ГПК производството по частната жалба следва да бъде спряно до приключване на посоченото тълкувателно дело.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч. т. дело № 331/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение до приключване на производството по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: