8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
[населено място], 07.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на
петнадесети май, през две хиляди и седемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 986 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] / в несъстоятелност / против решение № 185/19.01.2017 год. по т.д.№ 4791/2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му,с която е потвърдено решение № 1344/ 25.07.2016 год. по т.д.№ 3608/2015 год. на Софийски градски съд, с която са отхвърлени предявените от синдиците на [фирма] / в несъстоятелност / против [фирма], искове с правно основание чл.3 ал.3 вр. с ал.2 ЗБН,за установяване недействителността на извършени прихващания,обективирани в изявления вх.№№ 11342, 11343, 11370, 111373 – всички от 6 ноември 2014 год. и № 12 306/26.11.2014 год., както и в частта,в която са отхвърлени предявените от синдиците на банката, срещу същия ответник, в евентуалност спрямо първите, искове с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН, за прогласяване недействителността на извършените прихващания с преждепосочените изявления. Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Изразява несъгласие с извода на съда, че прихващането като погасителен способ не попада в кръга от действия, посочени в чл.3 ал.2 от ЗБН . Систематичното тълкуване на чл.3 ал.3 ЗБН във връзка с чл.59 ал.1 от закона, според касатора дава основание да се приеме, че разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗБН забранява извършването на прихващания, които не са извършени при предпоставките на чл.59 ал.1 БН и във формата, предписана в ал.2 на същата разпоредба, като се отчита факта, че процесните са извършени в периода след датата на решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на [фирма], за осъществяване на банкова дейност и до датата на назначаването на синдик на банката. По отношение евентуалните искове по чл.59 ал.3 вр. с ал.4 от ЗБН, касаторът оспорва правилността на извода на въззивния съд,че активните вземания – придобити на основание сключените от ответника договори за цесия с клиенти на банката, с които са извършени прихващанията, са придобити от датата на сключване на договорите за цесия, а уведомяването на длъжника – банката – е от значение единствено за упражняване правото на прихващане и досежно определяне момента от който биха настъпили правните последици на прихващането.Касаторът споделя тезата, че вземането следва да се счита придобито от момента на уведомяването на длъжника за цесията, а не от датата на договора за цесия, тъй като само след този момент / уведомяване за цесията / цесионерът би могъл да упражни правото си срещу длъжника,вкл. правото на прихващане. Според страната следва да се прави разлика при определяне момента от който поражда действието си договора за цесия в отношенията между цедент и цесионер , от момента в който поражда действие в отношенията между новия кредитор и длъжника и именно този момент в процесния случай е релевантен – уведомления от 6 и 26 ноември 2014 год., като спрямо прихващанията извършени с уведомления за цесии от 26.11.2014 год. би била налице и необоримата презумпция на чл.59 ал.4 ЗБН. Знание по смисъла на чл.59 ал.3 ЗБН досежно останалите прихващания – с уведомления за цесии от 6 номеври 2014 год., касаторът намира доказано с факта на извършването им, макар в същия ден, но след часа на оповестяване решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на извършване банкова дейност на [фирма], на електронната страница на БНБ и последващо разпространено чрез средствата за масова комуникация / заключение на съдебно-техническата експертиза /.Съществено нарушение на съдопроизводствените правила се обосновава с довода за извършен от първоинстанционния съд непълен и неточен доклад, доколкото не е разпределена , в яснота кои от предявените искове визира – тези по чл.3 ал.3 вр. с ал.2 ЗБН или тези по чл.59 ал.3 вр. с ал.4 ЗБН – доказателствената тежест относно релевантни за произнасянето факти. Последното касаторът намира в причинна връзка с непредприети своевременно от него действия, по изискване договорите за цесия , легитимиращи ответното дружество , доколкото съдът е указал на същия да докаже самото съществуване на договорите, не и същественото значение на датата на сключването им, която е приел за релевантна като момент на придобиване на активното вземане от цесионера. Също така намира за съществено нарушение на съдопроизводствените правила пропуска на съда да му укаже доказателствената тежест за установяване изискуемост на задълженията на банката към момента на изявленията за прихващане – предмет на активните вземания – което,като мотив за отхвърляне на главните и евентуалните искове,е обосновал първоинстанционният,не и въззивният съд. Неправилно , според касатора, въззивният съд е отказал да уважи доказателствените искания на ищеца, като въззивник,отричайки наличието на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с доклада на първоинстанционния съд.
Ответната страна – [фирма] – не е депозирала становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – [фирма] / в несъстоятелност / , чрез синдиците си – е предявил главни и евентуални искове срещу [фирма]. С главните искове – на основание чл.3 ал.3 вр. с ал.2 ЗБН – ищецът претендира обявяване за нищожни прихващанията, предявени с изявления на ответното дружество, входирани на 6 ноември 2014 год. и 26.11.2014 г. в банката, на вземания, придобити от [фирма] по силата на договори за цесия с физически лица,с които на дружеството са прехвърлени вземания на същите по сключени с ищеца договори за платежни услуги на потребители и договори за преференциален безсрочен депозит, които договори за цесия са с дати 12.05.2014 г., 19.06.2014 го. и 26.06.2016 г. , срещу задължения на ответника към банката, по силата на договор за банков кредит от 22.07.2011 година. С евентуалните искове- в случай на отхвърляне главните – се претендира обявяване за недействителни същите тези прихващания, на основание чл.59 ал.3 ЗБН, като ищецът счита, че намира приложение презумпцията на чл.59 ал.4 от ЗБН, тъй като активните вземания са придобити след вписване решението за отнемане лиценза за банкова дейност на [фирма]. В установяване на основателността на исковете ищецът е изискал и са събрани доказателства – чрез съдебно–техническа експертиза – че часа на оповестяване решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза, на електронната страница на БНБ, както и подаването му от БНБ за разпространение чрез средствата за масова комуникация, е предхождащ часа на входиране изявленията за прихващане, макар и двете извършени на датата 06.11.2014 година.
Ответникът не е депозирал отговор.С определение № 7129 / 18.11.2015 год. първоинстанционният съд е указал на ищеца, че следва да докаже че са налице договори за цесия, сключени между ответника и третите лица, съответно че са направени изявления за прихващане на вземания, придобити след датата на вписване решението на УС на БНБ за отнемане лиценза за извършване на банкова дейност на [фирма]. В третото съдебно заседание, оспорвайки достоверността на датите на договорите за цесия и твърдейки, че същите са сключени в деня на самите изявления за прихващане, ищецът е поискал ответникът да бъде задължен да ги представи.Това искане, като преклудирано, съдът не е уважил. Първоинстанционният съд е отхвърлил и главните, и евентуалните искове.
Във въззивната си жалба ищецът – въззивник , позовавайки се на съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доклада и неуказана му надлежно доказателствена тежест, е отправил същото доказателствено искане,на основание чл.266 ал.3 ГПК . Въззивният съд го е оставил без уважение,обосновавайки се с обстоятелството, че с исковата молба не е въведено възражение за недостоверност на датите на договорите за цесия,поради което и не е налице пропуск на съда в указване тежестта за доказване на това конкретно обстоятелство.
Въззивният съд е отхвърлил главните искове на основание чл.3 ал.3 вр. с ал.2 ЗБН с мотива, че съществуването на специалната разпоредба на чл.59 ЗБН, уреждаща предпоставките за недействителност на извършени прихващания спрямо кредитори на несъстоятелността, изключва в обхвата на чл.3 ЗБН да се приеме, че се включват и прихващанията, които, като погасителен способ и заместител на реалното изпълнение, по начало нямат увреждащ за масата на несъстоятелността ефект.По евентуалните искове по чл.59 ал.3 ЗБН съдът е приел, че съгласно хипотезиса на нормата на чл.59 ал.3 ЗБН, от значение е кога са придобити активните вземания и само ако те са придобити преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, недействителността на прихващанията ще бъде обявена при доказано към този именно момент знание у прихващащия, че е настъпила неплатежоспособност на банката или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката. За момент на придобиване на активните вземания съдът е кредитирал датите на договорите за цесия, така както са посочени в исковата молба , доколкото не са били изрично оспорени и доказани различни от твърдените дати. Счел е , че датата на уведомяването на длъжника / банката / за цесиите няма отношение към придобивния за вземането момент, а единствено предопределя момента от който възниква за цесионера правото да предяви вземането си към длъжника , респ. от който момент настъпват последиците на направеното прихващане. С оглед този решаващ мотив, съдът е приел, че активните вземания са придобити от цесионера / в периода 12.05.2014 г. – 26.06.2014 г. /, преди датата на вписване решението на УС на БНБ за отнемане лиценза за банкова дейност на [фирма] и следователно презумпцията на чл.59 ал.4 ЗБН е неприложима. Не е намерил доказано и знание за неплатежоспособност на банката, съгласно ал.3 на разпоредбата, към момента на придобиване на вземанията / изключая по изявление за прихващане № 11 369/06.11.2014 г. – въз основа договор за цесия от 26.06.2014 год. /, като приема ,че знание може да се мотивира след оповестяване решенията на УС на БНБ – № 73 от 20.60.2014 год. и № 74 от 22.06.2014 год. и съобразно масовото отразяване в медиите след 20.06.2014 год. спиране на плащанията от ищеца и затварянето на банката,поради недостиг на ликвидност.Тъй като след разпространяването на тия данни е сключен единствено договора за цесия от 26.06.2014 год., искът по чл.59 ал.3 ЗБН е уважен единствено за обявяване недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма] на прихващането с изявление № 11369 .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Попада ли в кръга на действията, визирани в чл.3 ал.2 ЗБН , прихващане със свое задължение към банка, извършено от кредитор на същата банка, което е отправено на датата и след датата на решението на УС на БНБ за отнемане лиценза за извършване на банкова дейност, на основание чл.36 ал.2 от ЗБН ? ; 2/ Изричната законова регламентация на чл.59 ЗБН,даваща възможност прихващането да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността при осъществяване на определен фактически състав, обосновава ли извода , че прихващането се изключва от кръга на действията , визирани в чл.3 ал.2 ЗБН ?; 3/ Задължително условие ли е наличието на увреждащ ефект за банката, който да се отразява негативно върху имуществото й, съответно върху масата на несъстоятелността , за да се приеме, че се явяват нищожни по отношение кредиторите на несъстоятелността, по смисъла на чл.3 ал.2 ЗБН, сделките и действията, извършени с имущество на банката след датата на решението за отнемане лиценза й за банкова дейност?; 4/ Наличието на преферентен ефект, който се постига чрез отправянето на изявление за прихващане от страна на кредитор , с което прихващане се нарушава принципа за пропорционално удовлетворяване на кредиторите, обосновава ли извода, че извършеното действие попада или не попада в кръга на действията, визирани в разпоредбата на чл.3 ал.2 ЗБН ? – въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – поради противоречие на въззивното с решение № 2396/14.12.2016 г. по т.д.№ 4128 / 2016 год. на Софийски апелативен съд , както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК ; 5/ Следва ли да се приеме, че по смисъла на чл.59 ал.3 и ал.4 ЗБН,момент на придобиване вземанията от кредитор към банка, възникнало от договор за цесия, е този , в който цесията е съобщена на банката – длъжник, като момент от който цесията поражда действие спрямо длъжника, а не момента, от който договорът за цесия е породил действие между страните,които са го сключили ? – въпросът се обосновава в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с реш. № 40 по т.д.№ 566 / 2009 г. на І т.о. на ВКС, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – с ТР № 1 / 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и реш.№ 684 по т.д.№ 4756/2015 г. на СГС , както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК ;6/ След като значимо по отношение приложението на чл.59 ал.3 ЗБН е знанието за настъпилата неплатежоспособност, то какви са определените от закона критерии , които да установяват и доказват наличието на такова знание у прихващащия кредитор ? – въпросът се обосновава в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – с реш.№ 684 по т.д.№ 4756/2015 г. на СГС и реш.№ 380 по т.д.№ 4334 / 2016 год. на Софийски апелативен съд.
Втори,трети и четвърти въпроси възпроизвеждат мотивите, въз основа на които въззивният съд е дал отговор на първия поставен въпрос, поради което тези въпроси не обуславят самостоятелна релевантност на правни въпроси, по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Първият въпрос, в частта му дали прихващането попада изобщо в подлежащите на проверка за действителност действия, по смисъла на чл.3 ал.3 вр. с ал.2 ЗБН, удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,но в съдържанието му е включено и кумулативно необходимото, според чл.3 ал.2 ЗБН, уточнение относно релевантния момент за извършването на прихващането,определен в закона – „след датата на решението за отнемане лиценза за банкова дейност „ , но също и съобразно спецификата на конкретната хипотеза, като релевантен момент – извършването му „ в деня на решението„, поради което и въпросът е зададен в двете хипотези – релевантната според закона и фактически осъществилата се хипотеза . Действително, въззивният съд не е изложил мотиви относно времеизвършването на прихващането, като съответстващо на нормата, респ. по тълкуването й, вкл. чрез прилагане на друга законова норма по аналогия, с оглед конкретната хипотеза, считайки че чл.59 ал.3 ЗБН логично изключва законодателна воля нормата на чл.3 ал.2 ЗБН да е приложима за прихващането. Това,обаче, не прави включената във въпроса предпоставка ирелевантна, за да би бил относим именно в цялост към правния резултат, доколкото отговор за приложимост на чл.3 ал.2 ЗБН и за прихващането обективно предпоставя и отговор за относимост на разпоредбата в хипотеза, в която изявлението е извършено на датата, а не след решението за отнемане лиценза на банката.Следователно, въпросът е относим към правния резултат именно в посочената си цялост и като такъв удовлетворява изискването за правен, по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Необоснован, обаче, именно в тази му цялост ,е допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – с реш.№ 2396 по т.д.№ 4128 / 2016 год. на САС. Независимо, че с аргумент от чл.59 ал.1 и ал.2 ЗБН, въззивният съд постановил това решение е приел, че като действие „ по събиране на вземане срещу банка„, прихващането попада в кръга действия по чл.3 ал.2 ЗБН, прихващанията са прогласени за нищожни като отправени с изявления следващи датата на решението за отнемане лиценза за банкова дейност на [фирма], прилагайки буквално текста на разпоредбата. Докато в настоящата хипотеза е необходим отговор на въпроса при съвпадение на деня на волеизявлението за прихващане с деня на решението за отнемане лиценза на банката. Следователно, липсва необходимият обективен идентитет във фактите, предпоставящи отговор на формулирания правен въпрос, значим за изхода на спора в пълното си съдържание – вкл. с предпоставката по времеизвършване на волеизявлението за прихващане – съгласно задължителните указания в т.3 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не се явява обоснована , доколкото касаторът е възпроизвел кумулативно изискуемите критериите – „ точно прилагане на закона „ и „ развитие на правото „ , но не е обосновал същата съгласно задължителните указания в т.4 на преждепосоченото тълкувателно решение, като се съобрази , че по отношение предпоставката – „ времеизвършване на волеизявлението за прихващане „обективно е следвало да обоснове и нужда от прилагане закона по аналогия, доколкото конкретната хипотеза пряко конфронтира с буквалното съдържание на чл.3 ал.2 ЗБН.
Петият от въпросите също покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като приложението на чл.59 ал.3 ЗБН е обосновано с придобиване на активните вземания от ответника към датата на сключване на договорите за цесия, а не към датата на уведомяване банката – длъжник за цесиите.В този смисъл, въпросът предпоставя тълкуване на понятието „ придобиване на вземането от кредитора„ в хипотезиса на чл.59 ал.3 ЗБН и доколко под „ момент на придобиване на вземането” следва, съобразно чл.99 ал.4 ЗЗД да се зачете момента от който спрямо длъжника цесията поражда действие – момента в който настъпва изискуемостта на вземането срещу същия,а не действието й в отношенията между цедент и цесионер. В този релевантен по делото смисъл,цитираната задължителна съдебна практика, както и казуална такава – ТР № 1/1954 год. на ОСГК на ВКС, не обосновават допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Решенията не са постановени по приложение на чл.59 ал.3 ЗБН, който буквално визира „ момента на придобиване вземането от кредитора „ , което е достатъчно да изключи обективния идентитет във фактите, относими за отговора на правния въпрос, съгласно т.3 на ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС. Същите не приемат, че в отношенията между цедент и цесионер договорът не поражда действие,т.е. че цесионерът не е носител на вземането, но разграничават настъпването на неговата изискуемост – момента от който може да се претендира от цесионера спрямо длъжника. Именно момента на изискуемост,с оглед настъпване на компенсаторния ефект на прихващането , е приел за относим към хипотезиса на чл.59 ал.3 ЗБН Софийски градски съд – в реш.№ 684 по т.д.№ 4756 / 2015 год.. Момента на придобиване на активното вземане , по смисъла на чл.59 ал.3 ЗБН, е тълкуван като момента, от който би могъл да настъпи компенсаторния ефект на прихващането, т.е. от момента на уведомяване длъжника за сключените цесии. Предвид това, с това решение, доказано влязло в сила,се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне по пети въпрос, като хипотезата на т.2 изключва хипотезата на т.3 на разпоредбата.
Шестият от въпросите е зададен хипотетично, с оглед всички възможни начини за установяване знание на прихващащия кредитор за настъпила неплатежоспособност на банката, по смисъла на чл.59 ал.3 ЗБН.Въпросът , с това му съдържание , не предпоставя еднозначен отговор и зависи от конкретиката на всеки отделен спор, което го характеризира като фактологичен, а не правен въпрос.Още повече, че самият касатор не сочи кое незачетено от въззивния съд обстоятелство би следвало да се кредитира,като установяващо знание по смисъла на чл. 59 ал.3 ЗБН. Неудовлетворяването на общия, изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий .
С оглед обстоятелството,че исковете по чл.59 ал.3 ЗБН са евентуални и вътрешнопроцесуално условие за тяхното разглеждане е отхвърлянето на главните, касационното обжалване ще следва да се допусне на въззивното решение в цялост.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 185/19.01.2017 год. по т.д.№ 4791/2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 1344/25.07.2016 год. по т.д.№ 3608/2015 год. на Софийски градски съд.
Делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение, за насрочване в открито съдебно заседание .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :