6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 30.04.2019година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2548/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Рутекс” ООД, [населено място],”Воронда„ ЕООД, [населено място] и „Инфрагейт еести”АД, регистрирано в Регистър на общинските съдилища на Естония – партньори в консорциум „ Рутекс- Воронда – Инфрагейт” с против решение №164 от 31.05.2018г. по т.д.171/2018г. на Пловдивски апелативен съд .
Ответникът по касация – Община Родопи, чрез пълномощниците си – адв. Е. Б. и адв. Н. С. е на становище, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. С . А., че поддържа основание по чл.281,ал.1, т.3 вр. чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Поставил е въпросите :1/ Как се разпределя доказателствената тежест между страните досежно установяване на факта дали възложителят е оказал необходимото на изпълнителя съдействие за изпълнение на договор при оспорена надлежност на упражнено право по чл.87, ал.2 от ЗЗД” 2/ „Длъжна ли е страната, развалила договор на основание чл.87,ал.2 от ЗЗД, да установи при условия на пълно и главно доказване, че е изпълнила точно и в цялост задължението си за оказване на съдействие на насрещната страна за изпълнение на предмета на договорите, ако субективното й право да развали извънсъдебно договора без предизвестие е оспорено от насрещната страна”, 3/”Длъжен ли е възложителят във всички случаи да се произнесе дали приема престираната от изпълнителя работа в срока и по начина уговорени в договора, включително и при наличие на забава, и длъжен ли е направи всичките си възражения за неправилно изпълнение, или може ли да стори това впоследствие”, 4” Престираният резултат / извършена работа/ по договор за изработка следвали да бъде приет с изрично изявление от страна на възложителя, или са достатъчни конклудентни действия за приемането му”. 5/ „ Дължи ли възложителят заплащане на възнаграждение на изпълнителя за мълчаливо приета дейност по договор за изработка при липса на отправени възражения за неправилно изпълнение на изпълнителя”. 6” Възраженията за неправилно изпълнение по договор за изработка следва ли да бъдат обективирани в изрично изявление, отправено от възложителя към изпълнителя ,7”Възникнало ли е в полза на община Родопи субективното право да развали договорите на основание чл.87,ал.2 ЗЗД с произтичащите от това законни последици- заради забава на партньорите от Консорциум „„ Рутекс- Воронда – Инфрагейт” в предаване на междинните доклади по двата договора и незавършване на изпълнението, и забавата представлява ли виновно поведение на изпълнителя”. 8/”Квалифицирането на уговорените в процесните договори срокове за изпълнение на техния предмет като фикс – срокове следва ли да се предхожда от задълбочено тълкуване на клаузите на договорите в контекста на обективираната в тях воля на страните и на относимия закон” и 9/” Може ли възложителят по договор за изработка да развали същия на основание чл.87,ал.2 от ЗЗД поради безполезност на изпълнението, която не е настъпила в резултат на виновната забава на длъжника”. По първият въпрос, касаторът е изброил съдебна практика – решения на ВКС, за които е твърдял, че противоречат на обжалваното решение и с които, според неговото обобщение, било прието, че по общото правило на чл.154,ал.1 ГПК било възприето, че всяка страна носи доказателстевната тежест за установяване на благоприятните за нея факти. Така този довод е свързан с оплакването, че Община Родопи следвало да докаже, че е оказала необходимото съдействие на касатора. Страната подробно и пространно е изложила своето разбиране относно оспорването на правото Община Родопи да развали договорите, като е обосновано оплакване за неправилност на акта поради това, че противната страна не установила, че е оказвала съдействие на изпълнителя за изпълнението. Касаторът е поддържал още, че неправилния отговор на поставения първи въпрос бил обусловил незаконосъобразни изводи и по втория въпрос.Изброена е съдебна практика, обобщена отново като извод за това, че страната в процеса развалила договора, трябвало да установи пълно и главно настъпване на предвидените от закона предпоставки за възникване правото на това разваляне. Също така са развити оплаквания за неправилност на акта,Посочено е, че отговорите на третия въпрос в обжалваното решение били неправилни и незаконосъобразни. Сочено е противоречие с конкретно изброени и частично възпроизведени съдебни актове на ВКС, свързани с приемането на работата и възраженията на възложителя, както и за възможността това приемане да се осъществи с конклудентни действия.По четвъртия въпрос също е сочена съдебна практика, като е изведен от нея извода, че длъжникът не отговаря за неизпълнението ако кредиторът не му е оказал съдействие за изпълнение на работата. По петият въпрос е развито разбирането на касатора, че съдът дължи подробно тълкуване на договорите за да определи като фикс-срок уговорения за изпълнение. Развити са и оплаквания за неправилност на акта в контекста на фактическите твърдения на страната относно установените по делото факти.По шестият въпрос страната е разбила разбирането си за неправилност на изводите на съда Цитиран е и акт на ВКС, с който касаторът счита, че решението е в противоречие. По останалите въпроси страната не е изложила обстоятелства по допълнителния критерий. Поддържала е и основание по чл.280, ал.2, предл 3-то ГПК. Това основание същата е обосновала с това, че съдът бил приложил чл.154,ал.1 ГПК „ в очевидно обратния смисъл”. Поддържано е, че в явно противоречие с правилата на формалната логика съдът бил приложил нормата на чл.264 ЗЗД в противоположен смисъл на нейното съдържание. Този извод е направен поради приетото, че за възложителят не е уговорено задължение за произнасяне в случаите, при които някой от докладите не е представен в изискуемия срок, а според страната нормата на чл. 264 ЗЗД имала точно обратното съдържание -. тя задължавала поръчващия да приеме изпълнението. Посочено е и оплакване за очевидно неправилен извод – за това, че дори и да се считат приети докладите за възложителят не е възникнало право на заплащане на възнаграждението за приетата работа Според касаторът, този очевидно неправилен извод бил самостоятелно основание за допускане на решението до касационно обжалване. В заключение страната лаконично е отбелязала, че по поставените въпроси нямало практика по „съвсем идентичен казус”, поради което считала, че е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Първите два въпросаq със сходно съдържание не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са общи и поставени при липса на обосноваване на свързаността им с решаващите изводи на състава или с неговото процедиране. Този извод не се променя и с оглед тяхното уточнение, което е изцяло свързано със защитната теза на касатора, изложена като доводи за неправилност на изводите на състава и за несъгласие с възприетата фактическата обстановка и нейното доказване. Извън това и мотивите на състава са интерпретирани също в контекст на защитата на страната, тъй като съдът не е обосновал решаващият си извод с това, че една от страните носи доказателствена тежест за определен факт, а другата страна не е установила този факт, а е разгледал събраните по делото доказателства, съобразно соченото от страните по тях. В тази връзка и всяка страна твърдейки,/ както е съобразил касаторът с изброяване на практиката на ВКС / определени благоприятни факти е следвало да сочи доказателства за тяхното установяване – така например всяка от страните, която е твърдяла че е изправна по сключените договори е следвало да установи този факт. Решаващата дейност на съда включва правни изводи на основата на така събраните доказателства по основателността на иска. Ето защо обосноваването на общо поставените въпроси с несъгласие с възприетата от състава фактическа обстановка, свързана с доказване на твърдяните факти е фактическо, което прави и същите по-скоро фактически обусловени а не правни въпроси, изведени от изводите на състава, определили постановения по делото резултат. Въпросите от 3-6 касаторът е обединил в изложението си, като по всички тях е обосновал общ допълнителен критерий. Дори от така формулираните въпроси да бъде изведен релевантен, то страната не обоснована довод за допълнително основание. Касаторът е посочил противоречие по трети въпрос / така както го е формулирал и е възпроизведен по-горе/ с решение №120/16г. на ВКС,І т.о. от което е извел, че след като по това дело ВКС приел, че възложителят следвало изрично да приеме работата и да направи всичките си възражения, ако счита, че същата е негодна, същият може да упражни правото си да развали договора, като отказа да се изплати дължимото възнаграждение при фактическата власт на изработеното не съставлява упражняване на това право. Тези мотиви, извадени от касатора от посочената практиката на ВКС, не само не влизат в противоречие с приетото от състава, но са и ирелевантни спрямо него, поради различие във фактите, които ги обосновават. В случая, съдът е посочил, че дори и да се приеме за валидно приет първият доклад, възнаграждение за него не се дължи поради това, че същият е безполезен за възложителят, с оглед целта на сключения договор, а по вторият съставът изрично е приел, че представения доклад не е приет, тъй като е обсъждан на заседание на ЕСУТ в присъствие на представител на ищеца, а заключенията и конкретните препоръки на ЕКСУТ са подписани и от Кмета на Община Родопи, поради което съдът е счел, че възложителят е отказал мотивирано да приеме вторият доклад т.е. фактически е прието за доказано, че не е приел работата. Спрямо тези решаващи мотиви цитираната практика общо установяваща задълженията на възложителя по договора за изработка не може да обоснове твърденията на касатора за отклоняване от нея, тъй като съдът не е приемал нищо различно. Следващите/ 7 и 8/ два въпроса са фактически, а не правни, тъй като се основават на конкретните факти по делото и на тяхното доказване в контекста на твърденията на касатора, поради което и не съставляват общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Последният девети въпрос също не е релавантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК тъй като съдържателно обективира оплакване на страната за неправилност на акта, включвайки в себе си твърдяни от страната, но недоказани факти, а именно това, че безполезността на изпълнението не е настъпила в резултат на виновна забава на длъжника.
Касаторите са поддържали и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. По това основание и с оглед горното, касаторите са обосновали нарушение на материалния закон поради това, че съдът неправилно приложил чл.154,ал.1 ГПК, като е поддържано несъгласие с извода, за това, че на ищеца е била предоставена исканата информация и поради несъгласие с конкретния извод на съда / в случая изваден от общия контекст/ относно приетото, за липсата на обосновано от страната задължение за произнасяне по докладите в десетдневен срок и свързани с несъгласие с мотивите на състава за недължимост на възнаграждението т.е. с оплаквания за неправилност, а не за очевидна неправилност по отношение, на която липсват изложени каквито и да било доводи, съобразно изложеното.
Следователно, с оглед така въведените с изложението доводи по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. В заключение страната е заявила, че били налице и предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с общия довод, че нямало практика по ”абсолютно идентични на процесния казус„ Или страната не е развила и доводи по допълнителния критерий – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, който е поддържала общо без да съобрази разяснената със задължителна практика дефинитивност на предпоставките за установяване на наличието му, дадени с т. 4 ТР ОСГТК № 1 / 09г.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на БАС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №164 от 31.05.2018г. по т.д.171/2018г. на Пловдивски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: