2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
С., 11,04,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 521/16 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „С. м. Е., [населено място] против определение №817 от 03.12.2015г. по ч.т.дело №776/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация – Б. Д. Е., [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, обвързва допускането до разглеждане на подадената частна касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено, след реализирано производство по чл.275, ал.2 ГПК, касаторът е поставил въпроса : „Тече ли по време на обжалване на акта за връщане на жалба исканият, но неразрешен по-продължителен срок за внасяне на съответната държавна такса за тази жалба”. По този въпрос лаконично е посочено, че отговор „ няма в практиката на ВКС”, след което е възпроизведен текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В заключение е заявено, че ако не бъде уважено „ това искане”, то касационно обжалване следвало да се допусне по чл.280, ал.1 , т.1 ГПК тъй като въззивният съд приел, че срокът бил изтекъл преди страната да е получила ясни указания, което противоречало на „ цялостната практика на ВКС”. Посочено е определение №186/11г. на ВКС , І г.о. Други доводи не са развити.
Дори и да се приеме за релевантен поставеният от касатора въпрос, въпреки, че не е обосноваван, с оглед приетото подробно мотивирано определение на въззивния съд, то налице би било само общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено лаконично от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В случая страната не е сочила доводи относими към фактически състав на основанието- конкретни правни норми, които според нея да се нуждаят от тълкуване, респективно неправилно създадена и обоснована като такава съдебна практика, а се е задоволила само да спомене, че отговор на въпроса й нямало в практиката на ВКС.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК предполага установеност на това, че съставът на въззивния съд при разрешаването на посочения правен въпрос се е отклонил от задължителна за него практика на ВКС,респ. ВС, която следва да бъде посочена от касатора. В случая, страната е поддържала общо противоречие с определение №186/11г. по гр.д. № 183/11г. на ВКС, І г.о. / служебно приложено/. С това определение, състав на ВКС е извършил преценка за незаконосъобразно връщане на въззивна жалба, поради неправилно определена държавна такса от състава, какъвто не е разглеждания случай. Т.е. това определение не установява твърдяното противоречие, поради това, че с него се разглеждат въпроси извън контекста на конкретния спор, в това число не е бил предмет на разглеждане и поставения от касатора въпрос.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №817 от 03.12.2015г. по ч.т.дело №776/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: