4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
[населено място], 22.11.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2830/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Ц. Б., чрез пълномощник по реда на чл.32 т.2 пр. първо ГПК – И. А. И. / родител на страната /, против определение № 18 378 / 11.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 7880/ 2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 131706/ 29.05.2017 г. по гр.д.№ 13490/ 2016 г. на Софийски районен съд, за връщане насрещната искова молба на жалбоподателя – ответник в производството, поради неотстраняване в срок указани нередовности на същата.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /неправилно квалифицирано като нарушение на материалния закон /, изразяващо се в неизвършена от съда самостоятелна преценка на представени писмени доказателства с частната жалба / визирайки приложените към същата уточнения на насрещната искова молба, вече депозирани в първоинстанционното производство / и неизготвяне на собствени мотиви. Като последица се твърдят нарушени въведените с чл.5, чл.6 ал.2 , чл.8 , чл.9 и чл.10 ГПК принципи на гражданското съдопроизводство.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден, подлежащ частично на касационно обжалване съдебен акт, поради следното :
С насрещна искова молба ответникът – настоящ жалбоподател е формулирал петитум на осъдителен иск срещу [фирма] , за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в окончателно посочен размер от 2 000 лева / на предявяването на какъвто изрично акцентира и в настоящата частна касационна жалба / . В тази й част насрещната искова молба е оставена без движение, с указание за посочване на надлежна обстоятелствена част по предявената осъдителна претенция. Въззивното определение в тази му част, с която е потвърдено първоинстанционното, за връщане на насрещната искова молба поради неотстранена нередовност на същата, в частта й по предявен с формален петитум иск за обезщетение на неимуществени вреди, в размер на 2 000 лева, с оглед цената на иска и съгласно чл.280 ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване. В останалата си част , относима към преценка правилността на първоинстанционното определение по редовността на насрещната искова молба, по предявен установителен иск за нищожност на договорни клаузи, но с неуточнена обстоятелствена част – основания, на които се твърди нищожност, и петитум – конкретни договорни клаузи , твърдени за нищожни – въззивното определение подлежи на касационно обжалване, предвид неоценяемост на такъв установителен иск .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване,в частта в която частната касационна жалба е процесуално допустима , настоящият състав съобрази следното :
Жалбоподателят, в качеството на ответник , с отговора на исковата молба е предявил насрещен иск, приет за съвместно разглеждане от първоинстанционния съд, но с оставяне исковата молба без движение . С разпореждане от 30.06.2016 г. е указано отстраняване на нередовности на същата : конкретизиране на петитума , в аспект на това дали се предявява самостоятелен установителен иск за нищожност на договора за кредит или на отделни негови клаузи или се претендира нещо друго , но и с паралелно указание за дължима държавна такса от 340 лева , по очевидно приет за предявен редовно осъдителен иск за обезщетяване на неимуществени вреди / доколкото единствено такъв ясен петитум, с конкретна парична стойност, страната е формулирала , в първоначален размер от 10 000 лева, последващо намален на 2 000 лева /. С последващо разпореждане от 31.10.2016 г. са дадени указания за конкретизиране твърдените за търпими неимуществени вреди – в какво се изразяват, кога са претърпени, от какви действия на ответника по насрещния иск. Първоинстанционният съд е приел, че дадените указания не са изпълнени с двукратно представените уточнения – от 28.07.2016 г. и 15.11.2016 год., като се е обосновал с непосочени конкретни клаузи на договора за кредит ,сключен с ищеца [фирма] – ответник по насрещния иск, чиято нищожност се претендира да бъде установена, нито в причинност с какви противоправни действия /”нарушения „ / на [фирма] се твърди настъпване на неимуществени вреди / доколкото страната се е позовавала единствено на упражняване самото процесуално право на банката да събере вземането си по реда на чл.422 ГПК , респ. и в образувано въз основа на заповедта за незабавно изпълнение изпълнително производство / .
Въззивният съд,след като е възпроизвел указанията на първоинстанционния съд и съдържанието на направените от ищеца по насрещния иск уточнения,е потвърдил първоинстанционното определение, като се е обосновал с непосочени конкретни клаузи на договора за кредит, чиято нищожност се претендира, к а к т о и на основанията, на които се претендира тази нищожност, като очевидно не е възприел за единствено твърдяно такова основание – нищожност на клаузите като неравноправни, по смисъла на чл.143 вр. с чл.146 ЗЗП / сочено в насрещната искова молба и единствено поддържано в последващото уточнение,макар без конкретизиране на конкретна хипотеза , уреждана от нормата на чл.143 ЗЗП /. Съдът е приел, че с направените уточнения – вътрешно противоречиви и неясни, страната е въвела нови фактически основания, с което не се отстраняват недостатъците на насрещната искова молба, а възникват нови неясноти , вкл. се предявяват нови претенции , които му мотиви очевидно касаят редовността на насрещната искова молба по предявения осъдителен иск .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е формулирал следния въпрос: Предвидената в чл.272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд, освобождава ли въззивния от задължението по чл.236 ал.2 ГПК / изложение на собствени мотиви / ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с т.2 и т.7в на ТР № 1/ 2013 год. по тълк7.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС и с решение № 27 по гр.д.№ 4265/ 2014 год. на ІV г.о. на ВКС.
Формулираният въпрос не удовлетворява изискването за правен , отговор на който да би бил от значение за преценка на правилността на процесуалните действия на съда, по потвърждаване връщането на насрещната искова молба, преценена като нередовна, в частта в която частната касационна жалба е процесуално допустима, съгласно преждеизложеното, по приложението на чл.280 ал.2 ГПК.Няма позоваване на въззивния съд на мотивите на първоинстанционното определение, с изрично препращане към същите, съгласно чл.272 ГПК. Съображенията на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното определение не се изчерпват и с дублиране основанията,изтъкнати от първоинстанционния съд, а с позоваване и на различни от същите основания за нередовност на насрещната искова молба, въпреки извършените от страната уточнения. По установителния иск, за прогласяване нищожност на договорни клаузи / за която,впрочем, съдът и служебно следи в производството по предявения от [фирма] иск,по реда на чл.422 ГПК, дори да не би бил предявен нарочния насрещен такъв /, по произнасянето за редовността на който е единствено допустимо касационното обжалване, съдът е приел, че страната е следвало да конкретизира обстоятелства относно основанието на твърдяната нищожност / доколкото първоначално са навеждани и съображения, различни от предпоставките за преценка на клаузите като неравноправни, съгласно ЗЗП / , отделно от непосочване на конкретни договорни клаузи за нищожни. Различни основания за нищожност биха обусловили самостоятелни, макар все неоценяеми, но предпоставящи самостоятелно дължими държавни такси, обективно съединени искове. Преценката на правилността на крайния извод на въззивния съд – за нередовност на насрещната искова молба по установителния иск за нищожност на договорни клаузи – е извън предмета на произнасянето по допускане на касационното обжалване и на основанията по чл.280 ал.1 ГПК и е предпоставена от последното, което се явява необосновано с общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на И. Ц. Б. , предявена чрез пълномощник по реда на чл.32 т.2 пр. първо ГПК – И. И. , в частта й в която се претендира отмяна на определение № 18 378 / 11.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 7880/2017 г. на Софийски градски съд, в частта му с която е потвърдено определение № 131706/ 29.05.2017 г. по гр.д.№ 13490/ 2016 г. на Софийски районен съд, за връщане ,като нередовна , насрещната искова молба на И. Ц. Б. против [фирма] , за осъждане [фирма], да заплати на И. Б. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 2 000 лева.
Определението, за оставяне частната касационна жалба частично без разглеждане, подлежи на обжалване , с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от уведомяването на страната .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18 378 / 11.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 7880/2017 г. на Софийски градски съд в останалата му част .
Определението за недопускане на касационното обжалване не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :