3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
С., 16,01,2017 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1113/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му – адв. А. П. срещу решение №154 от 21.01.2016г. по т.д.4138/15г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- Институт по физиология на Растенията и генетиката при Б.„ чрез пълномощника си – юрк. Г. Г. – А. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С решението,предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е отменил решение № 4653 от 29.06.2015г. по гр.д. 18905/14г., в частта, с която е бил уважен предявеният от настоящия касатор против Институт по физиология на Растенията и генетиката при Б. иск с правно основание чл.59 ЗЗД, за сумата 84056.30лв., ведно със лихвата върху тази сума и по същество е отхвърлил иска в отменената част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД се прилага само когато не е налице друг ред за възмездяване на държателя/ наемател/ за вложените строителни работи и средства, а от установената по делото фактическа обстановка, с оглед сключеният между страните договор, разпоредбата на чл.59 ЗЗД била неприложима. При така обоснованата недопустимост на предявеният иск по чл.59 ЗЗД, съставът е постановил като правен резултат отхвърляне именно на този иск, който независимо от преценката за недопустимост е бил разгледан и счетен за недоказан.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, чрез пълномощникът си не е поставил правен въпрос, а е цитирал съдебна практика, от която е извел неправилност на извода за недопустимост на иска по чл.59ЗЗД.
С оглед възприетото, с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно вероятната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора и същият да е обосновал наличие предпоставките по една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и съставлява самостоятелно основание за допускане на акта до касационно обжалване. В случая е налице именно вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт, тъй като въззивният състав е приел недопустимост на иска по чл.59 ЗЗД, мотивирана и изведена от наличието на договор между страните, но не е приложил правните последици от така констатираната недопустимост. Съдът не е определил правилната, според него правна квалификация, нито е разгледал иска, съобразно приетото за наличие на договор между страните. Във всички случаи мотивирането на това, че иска по чл.59 ЗЗД е недопустим, поради наличието на друг ред за възмездяване на претендирания стойностен адекват на неоснователно обогатяване, правно изключва разглеждането по същество на този иск и след като същият е разгледан, то се налага извод за евентуална недопустимост на постановеният съдебен акт.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради вероятна недопустимост на въззивното решение. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1681.43лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №154 от 21.01.2016г. по т.д.4138/15г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1681.43лв.
След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: