О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
[населено място], 16.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2099 по описа за две хиляди и осемнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Трохала Енерджи„ ООД против решение № 1461/12.06.2018 год. по т.д.№ 6431/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която, след отмяна на решение от 29.09.2017 г. по т.д.№ 949/2017 г. на Софийски градски съд и открито производство по несъстоятелност на „Стърлинг пропъртис България„ ЕООД, на основание чл.632 ТЗ и обявяване същото в несъстоятелност , с прекратяване дейността на предприятието и представителството и управлението на органите му, за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 09.10.2015 година. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение досежно така определената дата, като намира, че действителна такава е 31.12.2012 г. . Счита, че неправилно съдът е отчитал показателите за ликвидност на дружеството – длъжник , като е отдал изключителен приоритет на коефициента за обща ликвидност,независимо от тези на незабавна, бърза и абсолютна ликвидност, както и за финансова автономност и задлъжнялост, неоправдано приемайки, при това, че подобряването в стойността му към 31.12.2014 г. бележи трайна тенденция на подобрение. Страната счита, че липсват мотиви на съда за преценка наличието на спиране на плащания към по-ранна от така определената дата / твърди се още към 31.12.2012 г./, независимо че и предходно на определената начална дата на неплатежоспособност са установени влошени коефициенти за ликвидност, а не са представени доказателства за трайното преодоляване на това състояние. Касаторът намира мотивите формални и неотразяващи действително извършен анализ на всички относими показатели за икономическото състояние на дружеството.
Ответната страна – „Стърлинг Пропъртис България„ЕООД – не е взела становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
С решение № 1461/12.06.2018 год. по т.д.№ 6431 / 2017 г. на САС е отменено решение от 29.09.2017 г. по т.д.№ 949/ 2017 г. на Софийски градски съд, като е открито производство по несъстоятелност на „Стърлинг Пропъртис България„ ЕООД, на основание чл.632 ТЗ, определена е начална дата на неплатежоспособността /НДН/ – 09.10.2015 г., прекратена е дейността на дружеството, представителството и управлението на органите му, допуснати са обща възбрана и запор върху имуществото му и е обявена несъстоятелността му. Молителят в производството се е легитимирал като кредитор, по силата на договор за цесия от 01.03.2017 г., с цедент кредитора на „ Стърлинг Пропъртис България„ЕООД – „Тошел 92 „ ЕООД . За да приеме НДН – 09.10.2015 г., въззивният съд е съобразил, че към тази дата е установено спиране на плащанията към цесионера / доколкото е платено частично /, по изискуеми – с падеж 19.01.2015 г. към „Тошев 92 „ЕООД – вземания от търговска сделка, прехвърлени в полза на цесионера „Трохала Енерджи„ ООД , към който момент кумулативно е установено и влошено икономическо състояние на ответното дружество, с оглед установените към този момент коефициенти. Водещ от тях съдът приема този за общата ликвидност – 0,064 към 2015 г., но проследява и останалите установени от експертизата коефициенти, вкл. за финансова автономност и задлъжнялост, коментирайки и структурата на активите на дружеството и мотивирайки извод, че настъпилото завишение в коефициента на обща ликвидност към 31.12.2014 г. действително не обосновава извод за трайно подобряване на икономическото състояние, т.е временност на затрудненията, отчитани от показателите за ликвидност за предходните 2 години. Счел е , че не е установена презумпцията по чл.608 ал.2 ТЗ, но е установена тази по ал.3 на същата разпоредба, като 09.10.2015 г. бележи именно момента на спиране на плащанията, с оглед което и в тежест на ответника е било представяне на доказателства за оборването й, т.е. за временност на затрудненията, установени към същата дата. Назначената по делото експертиза е работила по обявените в търговския регистър финансови отчети на „Стърлинг Пропъртис България„ ООД за 2013 г.и 2014 г. и представените от ТД на НАП документи – финансови отчети за 2015 г. и дневници за покупки. Дружеството не е открито на адреса по седалището си и поради невъзможност за контакт с представляващите го лица, не е съществувала възможност за изготвяне на списък на кредиторите му. Друго, освен вземанията на молителя, изискуемо и неудовлетворено вземане, с характеристика по чл.608 ал.1 ТЗ, по делото не е било установено.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Началната дата на неплатежоспособност следва ли да се определи с оглед последното извършено плащане на длъжника към определен кредитор по „процесно„ вземане или с оглед цялостното икономическо състояние на длъжника ? ; 2/ При определяне на НДН от значение ли е дали предприятието има достатъчно краткотрайни активи, за да може да изпълни краткосрочните си и текущите си задължения към всички кредитори ? ; 3/ При определянето на най-ранната дата , от която е настъпило състоянието на неплатежоспособност какво е значението и тежестта на критерия „ структура на капитала” и как същият следва да се прилага ?; 4/ Съществуват ли обективни критерии за определяне на НДН за случаите, в които е невъзможно да се установи контакт с длъжника / няма достъп до счетоводството му / и финансово-икономическият анализ се прави въз основа на годишни финансови отчети, обявени в Търговския регистър ? ; 5/ Съществуват ли обективни критерии за определяне на момента на спиране на плащанията от страна на длъжника към всички кредитори в случаите, в които е невъзможно да се установи контакт с длъжника / няма достъп до счетоводството му / и финансово-икономическият анализ се прави въз основа на годишни финансови отчети, обявени в Търговския регистър ?; 6/ Какво е значението и тежестта на критерия „Размер на ликвидни дълготрайни материални и финансови активи„ и как същият следва да се прилага ? ;7/ При определяне на НДН с какво значение и тежест са стойностите на финансовите показатели за ликвидност – обща, бърза, незабавна и абсолютна и за автономност към съответните дати от изследвания период ? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решения по т.д.№ 1152/ 2011 г. на І т.о., т.д.№ 1453/2013 г. на ІІ т.о., т.д.№ 1453/2013 г. на ІІ т.о., т.д.№ 4254/2013 г. на І т.о. и по т.д.№ 2435/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Въпроси втори, трети, шести и седми не обосновават допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като въззивният съд не е дал отговор в противоречие с разрешенията в цитираната съдебна практика – не е отказал да съобразява останалите, извън коефициента за обща ликвидност, показатели за икономическото състояние на дружеството – длъжник, както и е извършил коментар на структурата на активите на дружеството, но е приел, че влошеното икономическо състояние следва да се съобразява към момента на единственото установено, като изискуемо, частично удовлетворено на датата, определена като начална дата на неплатежоспособност, вземане с характеристика, съласно чл.608 ал.1 ТЗ. Действително, специфика в настоящия спор е обстоятелството, че ответното дружество не се открива по седалището му и няма възможност за съобразяване със счетоводната документация на същото, вкл. с оглед установяване неизпълнени, изискуеми с по-ранна от тази на молителя, дата на падеж на задълженията, спрямо които да биха били релевантни установените влошени икономически показатели / към 2012 г. и 2013 г./ , доколкото съдът не е мотивирал извод, че през 2014 г. е налице трайно подобрение във финансовото състояние на дружеството, предпоставящо извод за преодоляна, предходно настъпила, неплатежоспособност.Поради това и въпроси четвърти и пети удовлетворяват общия селективен критерий. Не се явява обоснован,обаче, допълнителния селективен критерий в сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото цитираните решения не въвеждат изключения в приложението на чл.608 ТЗ, в аналогични на настоящия случаи, относно преценимите за установяване неплатежоспособността предпоставки.
Даденото от въззивния съд разрешение, обаче, предпоставя първия от формулираните въпроси, като удовлетворяващ общия селективен критерий, доколкото се отнася до прилагането на критерий за определяне началната дата на неплатежоспособността – „ спиране на плащанията”, с наличието на който въззивният съд не се е съобразил, в съответствие с цитираната по допълнителния селективен критерий съдебна практика. По отношение приетото от същия за единствено, установено с характеристика по чл.608 ал.1 ТЗ, вземане на кредитор на ответното дружество – това на молителя, въззивният съд е съобразявал частично плащане, независимо и противно на пълното му неизпълнение към момента на неговата изискуемост. Последното налага отговор на въпроса за начина на определяне началната дата на неплатежоспособност при прилагане презумпцията на чл.608 ал.3 ТЗ, в аспект на поясняване различието между понятията „спиране на плащане” и „плащане„ , доколкото разпоредбата на ТЗ борави с първото, а въззивният съд е съобразил второто.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1461/12.06.2018 год. по т.д.№ 6431/2017 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора „Трохала енерджи „ ЕООД, в едноседмичен срок от уведомяването , да представи доказателство за платена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса , в размер на 125 лева.
След изтичане на срока или представяне на доказателство за платена държавна такса, делото да се докладва съответно : на състава – за прекратяване или на Председателя на І т.о. на ВКС – за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: