5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 922
[населено място] , 07,12, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1758/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. К. против решение №108/30.03.2016г. по в.т.д.№92/16г. на Пловдивски апелативен съд , с което е обезсилено решение №668 от 14.12.2015г. по т.д.№103/2015г. на Окръжен съд Пловдив,с което са отменени решенията, взети на Общото събрание на съдружниците на [фирма],проведено на 23.01.15г. и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне.
В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, неправилност, необоснованост и незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон на решението на апелативния съд и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се извода на въззивната инстанция за недопустимост на решението на ПОС с твърдения,че непроизнасянето по всички наведени възражения от страните не води до такава. Твърди се,че след като в исковата молба ищецът се е позовал на нарушения при свикването на ОСС на разпоредбата на чл.139 ал.1 от ТЗ и чл.35 ал.1 от дружествения договор,първата инстанция правилно е разгледала и наведените с допълнителната искова молба доводи за нередовност на свикването на събранието с оглед начина,по който е извършено. Развити са съображения за доказаност на твърденията на касатора за наличие на нарушения при свикването и провеждането на ОСС и за основателност на предявените искове. Претендира се отмяна на решението на ПАОС и връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав.
Ответникът по касация [фирма] не е взел становище по наличието на сочените в изложението по чл.280 ГПК основания за допускане на касационното обжалване на решението и основателността на доводите,изложени в касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на решението си въззивният съд, след като е приел,че ищецът е претендирал отмяна на решенията на ОСС от 23.01.15г. на шест отделни основания /обосновани с твърдения за незаконосъобразност на свикването и провеждането му,поради нарушения на законови разпоредби и клаузи от дружествения договор /,е намерил,че първоинстанционният съд не се е произнесъл по първото от тях,касаещо оспорване връчването на ищеца на покана за събранието извън предвидения в дружествения договор срок,а вместо това е приел незаконосъобразност на свикването на ОСС поради връчване на поканата по начин,различен от предвидения в дружествения договор.Тъй като последните обстоятелства са били въведени като основание за незаконосъобразност на всички решения с допълнителната искова молба /извън преклузивния срок по чл.74 ал.2 от ТЗ/ и доколкото по останалите основания по същество липсват изложени мотиви, ПАС е намерил,че произнасянето на ПОС с отмяна на решенията на ОСС на това основание е недопустимо,поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане и произнасяне.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът поставя седем въпроса,които твърди,че са били разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителна практика на ВКС /основание за допустимост по допълнителния критерий по т.1/. Първите шест въпроса се свързват с приложението и тълкуването на разпоредбата на чл.139 ал.1 от ТЗ и клаузата на чл.35 ал.1 от дружествения договор и се свеждат до това доколко при формално посочване на тези квалификации в исковата молба съдът би могъл да приеме като релевирани в срок и разгледа и последващо направени твърдения за нарушения на процедурата по свикването на общото събрание /в т.ч. да се произнесе и служебно по ненаведени такива/. Така,както са формулирани,въпросите са от фактологичен характер,съдържат твърдения,които не отговарят на обективно сложилите се обстоятелства по спора и не са свързани с конкретни изводи на въззивния съд,обусловили крайния обжалван резултат. Във връзка с допълнителния критерий касаторът се позовава на постановките в ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС , както и на посочени и представени решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 от ГПК. Противоречие на извода на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение,поради произнасяне по непредявен в преклузивния срок иск по чл.74 ТЗ, с тълкувателното решение не се констатира,а обратно – този извод кореспондира изцяло с възприетото в т.6 от него,че не могат да бъдат въвеждани допълнителни основания за отмяна на решенията на ОСС в рамките на висящо производство след изтичането на срока по чл.74 ал.2 ТЗ,тъй като се касае до обективно съединяване на отделни искове. Цитираните към въпросите касационни решения са неотносими,доколкото с тях са дадени разрешения по същество на въпроси по приложението на чл.139 ал.1 от ТЗ,като се приема,че при преценката за законосъобразност на свикването на ОСС с покана следва да бъде дадено предимство на уговорките в дружествения договор относно вида на поканата и начина на връчването й,доколкото ТЗ не предвижда с императивна норма специални изисквания за това.Това са въпроси, които въззивният съд изобщо не е обсъждал,предвид отказа му да се произнесе по същество поради извод за недопустимост на решението на ПОС.
Седмият въпрос „Действителната воля на първоинстанционния съд обективирана ли е в мотивите и диспозитива на постановения от него акт и намерила ли е точен , пълен и ясен израз в диспозитива на съдебното решение; първоинстанционният съд произнесъл ли се е по цялото искане на ищеца?“ предполага отговор,който не би имал общоважим смисъл,тъй като е изцяло по правилността на съдебния акт на въззивната инстанция.Поради това и с оглед постановките на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС въпросът не осъществява общия критерий за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК,а това е достатъчно основание за отказ да бъде допуснато касационно обжалване,без да се изследва наличието на сочения във връзка с него допълнителен критерий.
С хипотезата на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК /без самият критерий да е обоснован с конкретни твърдения,съобразно т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ са поставени още четири въпроса, които също са лишени от правен характер,необходим за приложението на общия селективен критерий за допустимост. Първият от тях – „При въведено твърдение в исковата молба , че не е получавана писмена покана за ОС наведеното в допълнителната искова молба твърдение,че не е получавана писмена покана с препоръчана поща за ОС представлява ли ново основание или конкретизация на вече наведеното такова?“ е некоректно поставен,доколкото не отговаря на фактическото правно положение относно предприетите от ищеца процесуални действия.В исковата молба ищецът е твърдял,че не е „получил писмена покана за участие в ОСС,проведено на 23.01.15г., в установения в дружествения договор срок,а именно: три седмици преди датата на редовно свикано заседание“,а не,че не е получавал изобщо писмена покана за събранието /тъй като такава в действителност му е връчена по нотариален ред и това не се оспорва/. Същото се отнася и до втория въпрос – „Уточненията на исковата молба,направени с допълнителната искова молба, явяват ли се преклудирани?“,доколкото съдът е приел,че не се касае за уточнение на исковата молба,а за предявяване на нов иск с навеждането на допълнително основание за незаконосъобразност на решенията,направено извън преклузивния срок по чл.74 ал.2 ТЗ.Отговор на третия въпрос „Допълване на основанието /за коректност следва да се перифразира с „навеждането на допълнително основание“/ за предявения иск по чл.74 ТЗ,без да се изменя неговия петитум с допълнителната искова молба представлява ли предявяване на нов иск?“ е даден изрично в цитираната по-горе т.6 на ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС,по смисъла на което именно различните сочени от страната основания /при еднакъв петитум/ обуславят обективното съединяване на искове по чл.74 ТЗ . Четвъртият от въпросите – „Непосочването изрично в исковата молба за нарушение на чл.139 ал.1 ТЗ,респ. чл.35 от дружествения договор,санира ли незаконосъобразността на взетото от ОСС решение?“ освен,че отново съдържа некоректни твърдения за липса на посочено от самия ищец /касатор/ конкретно нарушение на процедурата по свикването на ОСС /тъй като такова е въведено с исковата молба/, е и неясен,не кореспондира с наведените в касационната жалба и изложението възражения,нито с правните изводи на въззивния съд,а като цяло цели вменяване на съда служебно да изследва и се произнася по обстоятелства,които не са били въведени от страните своевременно в предмета на спора,за да не бъде допуснато съществуването в правния мир на решения на органи на търговски дружества,които негов член счита за незаконосъобразни.Такива процесуални действия на съда биха били в разрез с принципите за равнопоставеност на страните в процеса,за състезателно начало и за право на защита.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да приеме,че не са налице предпоставките за допустимост на касационно обжалване на атакуваното от касатора решение на ВАС,като постанови определение,с което да откаже достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №108/30.03.2016г. по в.т.д.№92/16г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.