7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
С. ,03,08,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети май, през две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Росица Божилова т.д. № 3351 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 171/12.06.2015 год. по т.д.№ 230/2015 год. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 52/20.01.2015 год. по т.д.№ 1452/2014 год. на Варненски окръжен съд и вместо това са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] искове, за сумата от 114 875,33 лв., като дължима на отпаднало основание – по чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, съставляваща заплатена цена за достъп до мрежата на [фирма] ,по издадени от същото дружество фактури , вземанията от която цена са цедирани от [фирма] на [фирма],респ. заплатени от ищеца на последното дружество – ответник. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон, досежно игнорираните от съда , спрямо основанието за заплащане на цената , правни последици на отмяната , с влязло в сила съдебно решение,на индивидуален административен акт – Решение на ДКЕВР № Ц – 33/14.09.2012 год. / отменено в частта му по раздел VІІ,т.1 и 2 с решение № 4025 /2,.03.2013 год. по адм.д. № 12423/2012 год. на тричленен състав на ВАС,потвърдено от петчленен състав на ВАС , с решение № 9484 / 25.06.2013 год. по адм.дело № 6473/2013 год. /, с което са били определени временни цени за достъп до електроснабдителната и електроразпределителната мрежи, по които на ищеца е била начислена и събрана цена за достъп.Касаторът намира немотивирано отреченото от съда отпадане на основанието, съответно се позовава на съществено процесуално нарушение по чл.236 ал.2 ГПК. Страната намира немотивиран извода на съда за изобщо възникнало валидно договорно правоотношение, доколкото не се и сочи материалноправната норма, на която се основава,вкл. не е определена правната квалификация на правоотношението.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, предвид неаргументиран допълнителен селективен критерий по формулираните въпроси, в никоя от сочените,на практика всички, хипотези на чл.280 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът твърди,че платената от него, в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, цена за достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма] , на [фирма], на основание договор за цесия ,сключен между двете дружества, подлежи на връщане, тъй като ценообразуването е извършено въз основа на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници,съгласно Решение № Ц–33/14.09.2012 год. на ДКЕВР, отменено в съответната му част, с влязло в сила решение на ВАС. Ищецът счита, че с отмяната на решението на ДКЕВР,с действие спрямо всички и обратно действие, вкл. по отношение на разпореденото му предварително изпълнение, е отпаднало основанието за заплащане на цената.
За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че съгласно действащата нормативна уредба доставката на услугата за достъп до електроразпределителната мрежа се извършва на договорно, възмездно основание, като при несключен договор съгласно пар. 197 ал.1 ПЗР на ЗЕ / обн. ДВ бр. 54 от 2012 год. / от заварените производители на енергия , същественият елемент „ цена „ се замества с административен акт / решение на ДКЕВР/. Съдът е приел,че между страните е налице валидно възникнало и съществуващо към процесния период правоотношение по фактически предоставен достъп до електроразпределителната мрежа,за който е заплатена цена, съгласно решение № Ц – 33/ 14.09.2012 год. на ДКЕВР.Макар отмяната на Решение Ц – 33 / 14.09.2012 год. на ДКЕВР, с влязло в сила решение на ВАС , да има обратно действие / като не е отречено и заличаването с обратна сила правните последици на предварителното му изпълнение /, тази отмяна,според съда,не се отразява на валидността на облигационното правоотношение между страните,законово регламентирано, вкл.относно възмездността на предоставяната услуга „достъп до електроразпределителната мрежа”. С отмяната му не отпада правното основание за заплащането на цена за достъп, предоставянето на който в процесния период не е било спорно, а единствено остава неопределен размера на същата, т.е.не акта на ДКЕВР е основанието за плащане на цената,нито с отмяната му се прекратява правоотношението по достъпа, а възниква единствено задължение за преуреждане на разменените престации.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1 / Представлява ли годно правно основание договор, сключен по реда на чл.84 ал.2 и чл.104 ал.1 и ал.3 от ЗЕ, за който не е налице определена цена по законоустановения ред, предвиден в чл.30 ал.1 т.13 ЗЕ вр. с пар.1 т.15 от ДР на ЗЕ ? и 2/ При извършено плащане от производител на електроенергия от възобновяеми източници, в полза на електроразпределително дружество по договор по чл. 84 ал.2 и чл.104 ал.1 и ал.3 ЗЕ , за който не е налице определена от компетентния административен орган цена,следва ли да бъде уважен иск за връщане на платеното поради липса на основание / когато изобщо не е определена такава цена / или поради отпадане на основанието за плащане / когато е била определена , но акта на административния орган е отменен / ? Въпросите са обосновавани общо в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – поради противоречие с ППВС № 1 / 1979 год. , т.2 – поради противоречие с ТР № 17 / 1959 г. и ТР № 50 / 30.12.1985 год. на ОСГК на ВС, както и с приложена казуална съдебна практика на въззивни съдилища,а също и с формално посочване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Вторият от въпросите,при това единствено в хипотезата на договорно правоотношение по предоставен достъп до електроразпределителните мрежи,прилаганата по което цена е определена с индивидуален административен акт,последващо отменен, обхваща съдържанието на спора между страните и е релевантен спрямо решаващите мотиви на въззивното решение,според които отмяната на Решение № Ц – 33 /14.09.2012 год. на ДКЕВР, сама по себе си не обосновава задължение за връщане на заплатена, за действително предоставена услуга за достъп до електроразпределителната мрежа,цена. В качеството му на правен, въпросът следва да се конкретизира,съобразно правомощията на настоящата инстанция, посочени в ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, в смисъла,кореспондиращ на правното основание на предявената претенция – чл.55 ал.1 пр .трето ЗЗД, а именно : „ Отмяната, по реда на АПК,с влязло в сила съдебно решение,на индивидуален административен акт / решение на ДКЕВР/,определящ цени за достъп до електроразпределителната мрежа,обуславя ли задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени цени за предоставения достъп, като заплатени на отпаднало основание – чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД ?
Въпросът покрива общия селективен критерий и е обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,с представена от страната, противоречаща на разрешението, дадено от въззивна инстанция, казуална практика, в отговор на същия: влязло в сила решение № 1308 по гр.д.№ 827/2014 год. на Варненски окръжен съд. Останалите приложени съдебни актове – казуална съдебна практика на въззивни съдилища, не са доказано влезли в сила, изключая реш. по гр.д.№ 35/2015 год. на Варненски окръжен съд. В същото,обаче, се обосновава извод,че между страните изобщо не са били налице предпоставки да възникне изначално валидно правоотношение за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа, като с решение № Ц – 33 на ДКЕВР на практика е временно уредено едно извъндоговорно, фактическо положение, поради което самото решение на ДКЕВР е основанието за заплащане на цената и с отмяната му респективно отпада и основанието за плащането й, по смисъла на чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД. С реш.№ 1308 по гр.д.№ 827/2014 год. на Варненски окръжен съд,макар твърде декларативно, е прието, че с отмяната на решението на ДКЕВР, имаща обратно действие, формираните съобразно същото и заплатени цени за достъп до електроразпределителната мрежа на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници,се дължат на отпаднало основание – чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД.
Не се обосновават по този въпрос хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Цитираните тълкувателни решения по начало не формират задължителна съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,с оглед задължителните указания в т.2 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Задължителна практика,при действието на Закона за устройство на съдилищата, т.е. за периода до влизане в сила на Закона за съдебната власт от 1994 год., са единствено тълкувателните постановления на Пленума на Върховния съд / чл.59 ЗУС /.При това,разрешените в тези тълкувателни решения хипотези са различни от настоящата, доколкото в процесния спор ищецът не е противопоставял действително приложими за периода на предоставян достъп до електроразпределителната мрежа цени, съобразно които заплатените от него, на основание отмененото по реда на АПК решение на ДКЕВР,се явяват завишени.В този смисъл и въззивният съд не е отказал,като дължим на отпаднало основание,така формиращ се от различието в приложените, но отменени и действително приложимите с оглед възмездния характер на правоотношението цени,остатък. В ППВС № 1 / 1979 год. са дадени неизчерпателно хипотези на неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, и липсва изричен отговор на такава,със специфичното за процесния казус съдържание : определяне на елемент от фактическия състав на правоотношението с индивидуален административен акт, с приведено предварително изпълнение на същия и при последващата му отмяна,поради незаконосъобразност.Закона и ППВС №1/1979 год. не е от естество да обоснове допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК по така формулирания и покриващ общия селективен критерий втори въпрос. Хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е обоснована съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Първият от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК и на практика се поглъща от втория въпрос, тъй като не отчита, за разлика от последния и в зададената втора негова хипотеза,спецификата на спора – в липсата на определена цена, но не изначално ,а като последица от отмяната на индивидуалния административен акт, определял същата, респ. на значението на правните последици на тази отмяна спрямо съществуването на правоотношението по договор за достъп до електроразпределителните мрежи и валидността на извършената от електроразпределителното дружество услуга,предвид предварителното изпълнение на индивидуалния административен акт.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171/12.06.2015 год. по т.д.№ 230/2015 год. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма],в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 2297,50 лева.
След представяне доказателства за плащането или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :