8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
[населено място], 08.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти юни , през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 783 по описа за две хиляди и осемнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. М., С. С. Х., А. К. М., С. Г. М. и [фирма] против решение № 356/07.12.2017 г. по т.д.№ 394/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му , с която е потвърдено решение № 221/18.04.2017 г. по т.д.№ 572/2015 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен предявеният от [фирма] иск , по реда на чл.422 ал.1 ГПК ,за установяване вземане на ищеца спрямо касаторите – физически лица / [фирма] конституирано като трето лице – техен помагач в производството /, в размер на 38 514,36 лева , в качеството им на солидарно отговорни длъжници – авалисти по запис на заповед от 27.12.2006 г., издаден за общата сума от 217 000 лева от [фирма]. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с императивна материално правна норма – чл.535 ТЗ. Считат, че независимо от липсата на изричен довод във въззивната им жалба, съдът служебно е следвало да провери редовността на записа на заповед, с оглед преценка на неговата действителност досежно съдържанието на задължителните за същата реквизити, съгласно чл.535 ТЗ и като не е сторил това е установил вземане въз основа на недействителен запис на заповед, поради непосочено „ място на плащането „, доколкото липсва посочен и конкретен адрес по мястото на плащане ,обозначено като [населено място]. Тази неопределеност на „мястото на плащане„, според касаторите, е непреодолима чрез визираните в закона презумпции – чл.536 ал.3 ТЗ. Касаторите намират обоснован и довода си за недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на ищеца – поемател по записа на заповед, позволяваща противопоставяне на личните възражения на длъжника от страна на ответниците – авалисти / доколкото същите не са страна по каузалното правоотношение – договор за кредит, което записа на заповед обезпечава /, акцентирайки на обстоятелството, че към момента на снабдяването си със заповед за изпълнение срещу тях , банката вече е разполагала с изпълнителен лист за обезпеченото вземане, на основание договора за кредит, срещу длъжника – страна по същия – [фирма] . На практика недобросъвестността се твърди в едновременното притежание на два изпълнителни титула, срещу различни лица – длъжника по договора за кредит и авалистите по записа на заповед, издаден от същия, в обезпечение вземанията на кредитодателя – за едно и също вземане. Така,според касаторите, би се стигнало до надопустимо обогатяване на ищеца, след осъществяване на принудителното изпълнение по всеки от самостоятелните изпълнителни титули / в случай, че заповедта за изпълнение, предпоставила настоящия спор, остане в сила /. Същевременно, същите факти / обосноваващи довода за недобросъвестност и злоупотреба с право от ищеца / изчерпват съдържанието и на „правопогасяващото възражение„ , чиято допустимост в производството е обусловена от установяването на недобросъвестност и злоупотреба с право на поемателя.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.Счита, че формулираните въпроси са относими към преценка за неправилност, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, както и че цитираната, в обосноваване на допълнителния селективен критерий, съдебна практика е неотносима.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно съдържанието на касационните доводи и кореспондиращото им изложение по чл.280 ГПК, настоящият състав съобрази следното :
Правилността на въззивното решение се оспорва по съображения, че въпреки липсата на изричен довод във въззивната жалба / впрочем ненавеждан и изобщо в хода на производството /, за нередовност на записа на заповед, последната е следвало да бъде служебно преценена от съда , съответно санкционирана нищожността на менителничния ефект, поради липса на посочено „ място на плащане „, който задължителен реквизит не би могъл да бъде преодолян с приложение на предвидените от закона презумпции – чл.536 ал.3 ТЗ. Ценната книга сочи като място на плащането [населено място] – седалище на поемателя – ищец, с чийто клон в [населено място] е сключен и обезпеченият чрез менителничния документ договор за кредит.Ответниците са оспорвали исковете с доводи за недобросъвестност и злоупотреба с право на кредитора, основани на факта, че същият е пристъпил към снабдяване с изпълнителен титул срещу авалистите по записа на заповед, укривайки факта, че за събиране на обезпеченото вземане е вече образувано изпълнително производство срещу длъжника [фирма], сключено със същия споразумение за начина на доброволно изплащане на задължението и частично извършени погашения на дълга извън образуваното изпълнително производство. Няма спор между страните относно обезпечителната функция на записа на заповед . Отгветниците визират недобросъвестност в самото снабдяване на банката – ищец с изпълнителни титули срещу длъжника – издател по записа на заповед и срещу авалистите по същия. Оспорен е и размера на дълга.
За да потвърди частично първоинстанционното решение, уважаващо исковете, въззивният съд е приел, че снабдяването на ищеца със самостоятелни изпълнителни титули срещу длъжника по договора за кредит и срещу авалистите по записа на заповед, обезпечаващ вземанията на ищеца срещу кредитополучателя, не обосновава недобросъвестност или злоупотреба с право, тъй като право на кредитора е да реши по кой начин да реализира правата си, а и ответниците нямат право на възражение за поредност – удовлетворяване на кредитора от кредитополучателя – длъжник и издател по записа на заповед и едва последващо предприемане на принудително изпълнение срещу менителничните поръчители. Независимо от извода си за недопустимо противопоставяне от авалистите на личните възражения на издателя на ефекта и длъжник по договора за кредит, поради недоказана недобросъвестност и злоупотреба с право, съдът е приел, че следва да се установи действителният размер на дълга на кредитополучателя, в резултат на междувременно извършени погашения, до който размер да бъде ангажирана и отговорността на ответниците, което е обусловило и частичната отмяна на първоинстанционното решение за уважаване на исковете. Противопоставеното от ответниците писмено споразумение между [фирма] и [фирма] е коментирано от съда с установителното си действие , досежно размера на дълга към датата на сключването му .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторите формулират следните въпроси:1/ Следва ли въззивният съд служебно да изложи мотиви и да се произнесе по действителността на записа на заповед ,вземането по който е предмет на установяване по предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК установителен иск, независимо че не е бил сезиран с възражения в тази връзка във въззивната жалба ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т. 1 ГПК , поради противоречие с ТР № 1 / 2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС и реш.№ 71 по т.д.№ 444/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС ; 2/ При запис на заповед , издаден с падеж „ на предявяване „ , в който няма изрична уговорка за плащане по банков път, както и без да е конкретизирана в него банкова сметка, по която да се плати дължимата сума, липсата на посочване адрес на плащане води ли до нищожност на записа на заповед ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното решение с реш.№ 225 по т.д.№ 948/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС и опр.№ 549 по ч.т.д.№ 345/2011 г. на І т.о. на ВКС, както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 3/ За съществуването на правен интерес у поемателя на запис на заповед, от предявяване на установителен иск за вземане по запис на заповед срещу авалистите, при положение, че за същото вземане, произтичащо от един и същи факт / договора за кредит /, има влязла в сила, поради неоспорването й, заповед за изпълнение по чл.417 т.2 ГПК,въз основа на извлечение по счетоводните книги по договор за кредит, срещу издателя на ценната книга и е образувано изпълнително дело срещу последния ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК ;4 / Допустимо ли е кредиторът / поемател по запис на заповед /, в случаите на солидарно задължени лица, да се снабди с изпълнителни листове в отделни производства за едно и също вземане, произтичащи от договор за кредит, както срещу кредитополучателя / издател на записа на заповед /, така и срещу авалистите по издадения запис на заповед, обезпечаващи кредита ? – въпросът също посочен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, но и при цитиране на реш.№ 165 по г.д.№ 234/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд , като дало различен отговор на поставения въпрос, от така дадения от въззивния съд .
Паралелно са развити съображения за „ очевидна неправилност „ на въззивното решение, предвид непроизнасянето на съда,служебно, по редовността на записа на заповед, което и ако би било сторено, би обусловило извод за недействителност, поради непосочен задължителен реквизит на ценната книга – място на плащането, к а к т о и предвид извода на съда, че не съществува забрана за кредитора да се снабди с изпълнителни титули за събирането на едно и също вземане, но срещу всяко от солидарно задължените за същото лица , което съдът неправилно отчел като възражение за задължителна поредност в удовлетворяване на вземането, а не като „релативно„ възражение по абстрактната менителнична сделка.Страната цитира като съобразимо относно „очевидната неправилност„ реш.№ 40 по т.д.№ 148/2011 г. на І т.о. на ВКС.
Вторият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като отговор относно редовността на ценната книга, с оглед съдържащите се в нея задължителни реквизити и конкретно – място на плащане – въззивният съд изобщо не е давал.Самите касатори сочат непроизнасяне по приложимостта на императивна правна норма, за която съдът следи служебно, който касационен довод предпоставя формулирането на процесуалноправен въпрос относно съществено нарушение на съдопроизводствено правило с това съдържание. Такъв е формулираният първи въпрос, който ще бъде разгледан кумулативно с обосноваването, предвид идентичност на обстоятелствата, на довод за „очевидна неправилност”. Неудовлетворяването на общия, изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,посочен по втория от въпросите.
Третият от въпросите е формулиран в относимост към правния интерес, като процесуална предпоставка за допустимост на иска на ищеца, довод за каквато недопустимост не е въвеждан в производството , нито обосновал касационен довод, нито е установима вероятна недопустимост от настоящия състав, поради липса на правен интерес , въз основа на сочените обстоятелства. Както този, така и следващият въпроси са напълно нелогични, след като отговорността на солидарно задължените , за едно и също вземане лица, е осъществима самостоятелно,а принудително – само въз основа на изпълнителен титул спрямо всяко едно от тях, доколкото няма процесуална правна норма разширяваща субективните предели на изпълнителния лист,издаден срещу главния длъжник, и спрямо лицата, обезпечили задължението му със свое имущество или като поръчители. Въпросите са в пълно несъответствие със закона и правната теория, като касаторите недопустимо смесват понятията п р и з н а т о и у д о в л е т в о р е н о изпълняемо право. Признатото изпълняемо право спрямо всяко от задължените лица не предпоставя задължително удовлетворено такова от всяко от тях, независимо от размера на задължението, т.е. не презумира необоримо неоснователно обогатяване на кредитора. Само ако претенцията на кредитора не отчита вече осъществени към момента на предявяването й срещу поръчителите погашения на дълга, за същия би била налице недобросъвестност при предявяване на менителничния ефект,като основание за издаване заповед за изпълнение и за вече погасения размер на дълга, която недобросъвестност позволява на авалистите по запис на заповед да противопоставят относителните възражения на издателя на ценната книга / длъжник по договора за кредит / – обстоятелство, което въззивният съд е съобразил. Недобросъвестност или злоупотреба с право е налице при знание на поемателя по запис на заповед,за наличие на относителни възражения /правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи / на издателя на ефекта, като длъжник по каузално правоотношение, обезпечено с менителничния ефект,по което каузално правоотношение поемателят се явява кредитор / така реш.№ 2 по т.д.№ 984/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС, реш.№ 40 по т.д.№ 148/2011 год. на І т.о. на ВКС,реш.№ 230 по т.д.№ 383/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС и др./.В съответствие с преждецитираната задължителна съдебна практика и съобразно конкретната хипотеза,в решение по т.д.№ 1753/2016 г. , постановено по реда на чл.290 ГПК, настоящият състав е имал повод да уточни , че недобросъвестност и злоупотреба с право ще е налице когато, предявявайки правата си по ефекта поемателят би получил плащане, в противоречие със съществуващи и противопоставими му като кредитор, от длъжника, респ. поръчителите на същия / чл.142 ЗЗД /, относими към съществуването на задължението факти и обстоятелства / извършени погашения на същото вземане, чрез различни погасителни способи /, за чието съществуване кредиторът знае и което пренебрегва, упражнявайки правата си по ефекта.Касационната жалба не съдържа довод за несъобразени от въззивния съд предходно на заповедното производство или междувременно извършени погашения на дълга от издателя на записа на заповед и кредитополучател по договора за кредит. Във всички случаи, въпросите не са обосновани с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена непълната, неясна или противоречива правна норма,предпоставила противоречиво тълкуване в съдебната практика / такава не е цитирана вкл. в относимост към посоченото реш.№ 165 по г.д.№ 234/2010 г. на Пловдивски апелативен съд/, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на непротиворечива, но неправилна съдебна практика, поради изменение на законодателството или промяна в обществените условия.
Не се обосновава и основание за допускане на касационното обжалване, поради „очевидна неправилност„ ,съгласно чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна , противоречива или непълна правна норма , което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма ,когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност.Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281 т.3 ГПК, очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281 т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание за селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършената последващо,по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните и действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
Видно е, че в случая не се касае за съществено нарушение на съдопроизводствено правило – отказ на съда да съобрази служебно, без изричен довод във въззивната жалба, нередовността на записа на заповед, поради липса на задължителен реквизит – чл.535 т.4 вр. с чл.536 ал.3 ТЗ – „място на плащането„.За да би било налице такова нарушение, относимо към формирането на решаващ правен извод досежно редовността на ценната книга, следва да е налице безспорна липса на реквизит – „място на плащането„, , докато в случая е посочено такова [населено място], съвпадащо със седалището на поемателя по записа на заповед – [фирма] – клон К.. Не тази конкретна хипотеза е предмет на разглеждане в цитираната от касаторите съдебна практика – реш.№ 225 по т.д.№ 948/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС и опр.№ 549 по ч.т.д.№ 345/2011 г. на І т.о. на ВКС – доколкото изводът за неправилност в случая предпоставя и предходен отговор относно допустимостта на изводимо чрез тълкуване място на плащане, в съответствие със субсидиарно приложимите разпоредби на ЗЗД и конкретно чл.68 б.”а” ЗЗД, предвид общото препращане на чл.288 ТЗ, касаещо всички търговски сделки. Впрочем, опр. № 549 по ч.т.д. № 345/2011 г. на І т.о. на ВКС е в подкрепа на тезата за изводимо чрез тълкуване място на плащането, като задължителен реквизит на записа на заповед.Предвид така изложеното и първият от формулираните въпроси не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не е налице предходно обоснован от задължителната съдебна практика отговор за безспорна нередовност на менителничен ефект, сочещ „място на плащането „ – населено място, без индивидуализация на адрес, когато се касае за поемател – търговско дружество, със седалище в същото това населено място. Посоченото решение № 225 по т.д.№ 948/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС касае физически лица – страни по записа на заповед.Впрочем, същото е подписано от член на състава с особено мнение, съображенията в което настоящият състав споделя.
Не е налице очевидна неправилност и в извода на съда за допустимо снабдяване на кредитора с изпълнителни титули спрямо всяко от солидарно задължените лица – не се сочи същият да противоречи на императивна правна норма, нито е обосновано нарушение на принципа за недопускане на неоснователното обогатяване само и единствено от снабдяването на кредитора с тях и независимо от събирането на вземането.От друга страна, извършените погашения на дълга от длъжника по договора за кредит и издател на записа на заповед са съобразени и приспаднати от задължението към менителничните поръчители, съобразно безспорната между страните обезпечителна функция на записа на заповед.Доводи , в обосноваване неправилност на крайния извод на съда, относно дължимия остатъчен размер, касационната жалба не съдържа.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 356/ 07.12.2017 г. по т.д.№ 394/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :