3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
София, 12.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №603/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Д. К. от [населено място], подадена от пълномощниците му – адв. Т. Панамска и адв. А. К. срещу решение №979 от 14.12.2015г. по т.д.388/15г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът по касация- „Ол сийз лимитед”, дружество учредено на Британските Вирджински острови, чрез пълномощника си – адв. В. Г. е на становище, че не е налице нито недопустимост на съдебният акт, нито предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С решението,предмет на обжалване, състав на Варненски окръжен съд е отменил решение № 6068 от 17.12.2014г. по гр.д. 3980/13г. в частта, с която са били отхвърлени предявените от „Ол сийз лимитед”, дружество учредено на Британските Вирджински острови против К. К. за прогласяване нищожност на основание чл.26, ал.2, пр..3 ЗЗД, чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД на договор от 08.11.2001г., сключен между страните за продажба на 60000 дяла от капитала на [фирма] и договор от 15.05.2002г. за продажба на 21340дяла от същото дружество и по същество е уважил исковете.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, чрез пълномощниците си е направил довод за недопустимост на съдебният акт. Този довод е основан на твърдението за недопустимост на предявените искове, поради липса на правен интерес за ищеца. Страната я е извела от възможността за постигане на желания правен ефект в по-голям обем с иска по чл.29 ЗТР- за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство – прехвърлянето на дружествените дялове на К. К.. Във връзка с това свое разбиране, касаторът е поставил въпросът – „ Допустим ли е иск по чл.129,ал.1 ТЗ за установяване нищожността на договори за прехвърляне на дружествени дялове, сключени от представител без представителна власт, при положение, че прехвърлянето на дяловете е подлежащо на вписване в търговския регистър обстоятелство съгласно чл.129, ал.2 ТЗ и ищецът може да се защити чрез иск по чл.29 ЗРТ”. По този въпрос е обосновано и разбиране затова, че при разрешаването му, въззивният съд се е отклонил от задължителна за него практика – решение №87 от 02.08.2013г. по т.д. № 68/12г. на ВКС, І т.о.
С оглед възприетото, с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно вероятната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора и същият да е обосновал наличие предпоставките по една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и съставлява самостоятелно основание за допускане на акта до касационно обжалване. Касаторът в случая обосновава довода си за евентуална недопустимост на обжалваното решение. Поставил е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпрос. С посоченото решение на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, касационният състав е приел, че поради имплицитното произнасяне по действителността на договора по чл.129,ал.2 ТЗ, самостоятелният иск за установяването на несъществуване на такъв договор е недопустимо, като е приложил съответната на този извод правна последица – обезсилил е постановеното по такъв иск решение и е прекратил производството по делото в тази част поради недопустимост на иска. Следователно касаторът не само е поставил релевантен правен въпрос, но и е обосновал наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Освен това по този начин страната е защитила и разбирането си за вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт, изведена от липсата на правен интерес от защита с предявените и разгледани от съдилищата искове.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради вероятна недопустимост на въззивното решение. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 667.02лв..
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №979 от 14.12.2015г. по т.д.388/15г. на Варненски окръжен съд .
УКАЗВА на касатора- К. Д. К. от [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 667.02лв.
След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: