6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
[населено място], 02.10.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1215/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №556/09.03.2017г. по в.т.д.№6124/16г. на Софийски апелативен съд , с което изцяло е потвърдено решение №1626/17.09.16г. по т.д.№5842/2015г. на Софийски градски съд.С последното е уважен предявеният от [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД – за заплащане на сумата 178 640,26 лв., представляваща получена от електроразпределителното дружество на отпаднало основание временна цена за достъп до електроразпределителната му мрежа през периода 18.09.12г.– 30.06.13г., ведно със законната лихва и разноски.
В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост /изведени от твърдения за наличие на валидно облигационно правоотношение между страните/,необоснованост и неправилност,поради допуснати процесуални нарушения и несъобразяване с материалния закон.
Ответникът [фирма] възразява срещу сочените от касатора основания за допускане на частта от решението на САС до касационно обжалване и оспорва по същество изложените в касационната му жалба доводи му за неправилност на същото.
Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,което я прави допустима.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да постанови решението си,като е отчел безспорно установените в производството пред първата инстанция факти, САС е определил като основен спорен между страните въпрос това дали с факта на отмяната от ВАС на решението на ДКЕВР /№Ц-33/14.09.12г./ за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа е отпаднало и основанието за платените в полза на електроразпределителното дружество от страна на ищеца – производител на електроенергия суми като цена да предоставените му услуги за достъп до мрежата. За да обоснове положителния си отговор на този въпрос,съдът се е позовал на клаузите на сключения между страните договор,на разпоредбите на Закона за енергетиката и на формираната с решения по чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика по аналогични случаи. Посочил е,че законът предвижда в случаи на предоставяне на достъп до електроразпределителните мрежи на производители на електроенергия от алтернативни възобновяеми източници, цената на тази услуга да се регулира от държавен орган – Комисията за енергийно и водно регулиране,който, в случай на забавяне на операторите на преносни мрежи при определянето на тези цени,определя временни такива,а в случай ,че окончателните цени се отклоняват от тях – решава да бъдат приложени съответни компенсаторни механизми.Съобразил е,че между страните е бил сключен договор за използване на разпределителната мрежа /както е предвидено в закона/,в него са определени общо правата и задълженията им във връзка с диспечирането,предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги,както и това,че в него липсва задължение за заплащане на конкретно определен или определяем според клаузите на договора размер на цена за достъп. Приел е,че такава клауза и не би могла да произведе действие,доколкото законът ограничава свободата на изявяване волята на страните,замествайки я с административен акт – решение на регулаторния орган относно цената за достъп.Отмяната по съдебен ред на решението на ДКЕВР,с което са определени временни цени за достъпа,съдът е приравнил на отпадане на правното основание за извършеното от ищеца плащане на суми като такава цена,позовавайки се на конкретно посочени от него решения на ВКС.Намерил е за неоснователен доводът на ответника – въззивник [фирма] за нарушаване на принципа на еквивалентност на престациите,поради наличие на реална себестойност на предоставената услуга,обосновавайки се с липса на посочено от него последващо решение на КЕВР за определяне на цената й за исковия период.Допълнително е изложил съображения за невъзможност да бъде приложено и правилото на чл.162 ГПК,тъй като нито преценката на съда,нито евентуално експертно заключение биха могли да заместят необходимия съгласно закона административен акт. Отново с липсата на такъв е обосновал извода си за неоснователност и на възражението,че облигационната връзка между страните е валидна и не е била прекратена.
Така постановеното решение на САС е валидно и допустимо,предвид факта,че съдът се е произнесъл по иска,с който е бил надлежно сезиран с исковата молба – за връщане на даденото на отпаднало основание,предвид отмяната на административния акт,въз основа на който е определена първоначално цената на договора. Доколкото искът не е основан на неизпълнено договорно задължение, обстоятелствата,свързани с наличие на договорна връзка между страните имат отношение към основателността на иска,която се преценява с решението по същество.
В обосновката на искането си решението да бъде допуснато до касационно обжалване в приложеното към касационната жалба изложение на основанията по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът [фирма] твърди,че с него въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за изхода на делото: 1.Договорната отговорност по чл.79 ЗЗД изключва ли отговорността за неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД при наличието на валиден договор за спорното задължение и допустим ли е иск за обезщетение за неоснователно обогатяване в тази хипотеза? ; 2. Кое е основанието за разместване на имуществени блага – отменения от съда административен акт или предвидения в закона юридически факт по чл.84 ал.2 от ЗЕ /договор за достъп,въз основа на който разпределителното дружество е предоставило на производителя достъп до електро-разпределителната мрежа / измерване,отчитане, диспечиране, студен резерв и допълнителни услуги/?; 3.Отпаднало ли е основанието по смисъла на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД по действащ договор за услуга между страните при наличие на точно изпълнение и от двете страни – доброволно плащане и оказване на услугата и допустимо ли е приравняването на основанието за сключване на договор с решение на регулаторен орган?; 4. Представлява ли предварителното изпълнение /допуснато по силата на закона/ на невлязъл в сила административен акт, юридически факт,който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни възмездни сделки за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието?; 5.1.Допуска ли действащото законодателство договаряне на размер на цената на услугата достъп до разпределителната мрежа за производители,различни от определените такива от ДКЕВР?; 5.2 Императивни ли са нормите на чл.30 ал.1 и ал.2, чл.31 т.2 и т.8, чл.32 ал.1 и ал.2 от ЗЕ?; 5.3 Пределни или фиксирани са цените за достъп според чл.36а от ЗЕ?; 6.1.Има ли пряко действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп отмяната на решение на ДКЕВР за определяне размер на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него?; 6.2 Има ли значение фактът на предоставянето на услугата и нейното заплащане от страните?; 7.След като услугата достъп до разпределителната мрежа е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула,чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответникът в случай,че ищецът иска връщане на платеното?; 8.1.Допустимо ли е съдът да обоснове своите правни изводи въз основа на недоказани с допустими процесуални способи факти? и 8.2.Следва ли ищецът да докаже,че отмяната на общия административен акт от съда поражда права по отношение на него?.
Настоящият състав на ВКС,Първо търговско отделение намира,че не са обосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.Първият от въпросите касае довода на касатора за недопустимост на въззивното съдебно решение,по който са изложени съображенията на състава на ВКС по-горе. Формулираните в т.т.2,4,5.1,5.2,5.3 и 6.2 въпроси нямат характер на правни такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с указанията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,тъй като не кореспондират с решаващи изводи на въззивния съд.В решението си САС не е приел паралелно съществуване и на договорна отговорност,и на отговорност за неоснователно обогатяване , а е посочил,че при наличие на законова регламентация относно начина на определяне на възнаграждението за услугата „достъп“ всяка друга уговорка между страните, определяща такава цена /каквато и няма в случая/ не би могла да породи действие.Съдът не е извел релевантни за спора мотиви във връзка с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решението на ДКЕВР; не е коментирал характера на цените,посочени в разпоредбата на чл.36а от ЗЕ /която и не е относима,тъй като касае изменение на вече утвърдени цени и обвързва същите отново с акт на утвърждаване от регулаторния орган/. Решаващите мотиви на САС са свързани със съображенията му за специфичния характер на възникналото правоотношение,в което волеизявлението на страните по съществения елемент – цената на услугата е заместено от акта на регулаторен орган,чиято отмяна по съдебен ред води с обратна сила до отпадане на този съществен елемент,а съгласно теорията и практиката, последното води и до отпадане на договорната връзка,определяща основанието на задълженията.Поради това пряко относими към мотивите на САС са единствено въпросите,формулирани под т.3 и т.6.1 от изложението. Третият въпрос касаторът свързва с допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречивото му разрешаване от съдилищата,цитирайки съдебна практика,установена с влезли в сила решения на Варненски окръжен съд и Софийски градски съд. Към настоящия момент вече е налице единна и непротиворечива задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК – № 7/26.01.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на ІІ т. о., № 28/28.04.2016 г. по т. д. № 353/2015 г. на ІІ т. о., № 75/16.08.2016 г. по т. д. № 206/2015 г., № 58/16.08.2016 г. по т. д. № 332/2015 г. на І т. о., № 137/05.10.2016 г. по т. д. № 2327/2015 г. на ІІ т. о., № 138/05.10.2016 г. по т. д. № 2355/2015 г. на ІІ т. о., № 164/04.10.2016 г. по т. д. № 160/2015 г. на І т. о., №238/20.01.17г. по т.д.№3050/15г. на І т.о. , №235/19.01.2017г. по т.д.№3120/15г. на ІІ т.о., №209/20.01.2017г. по т.д.№2544/15г. на І т.о. , №238/17.01.2017г. по т.д.№2439/15г. на ІІ т. о., №213/13.01.2017г. по т.д.№3398/15г. на І т.о., №220/23.01.2017г. по т.д.№3486/15г. на І т.о., №11/10.02.2017г. по т.д.№103/16г. на І т.о., №224/21.02.2017г. по т.д.№2654/15г. на ІІ т. о., №229/20.02.17г. по т.д.№3111/15г. на І т.о. и други, с които се приема, че влязлото в сила съдебно решение на ВАС ,с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп,последното – представляващо индивидуален административен акт, има обратно действие, при което с отмяната на решението на регулаторния орган отпада с обратна сила от датата на издаването му и основанието за заплащане на определената с него цена за достъп, независимо от това, дали страните са сключили писмени договори за достъп.При наличието на такава,в съответствие с която е и решението на САС, допълнителният критерий на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК е неприложим.Същото касае и въпрос 6.1 , релевиран с хипотезите на т.2 и т.3 /последната изобщо неприложима при наличието на някоя от първата или втората,а и необоснована от касатора, съобразно възприетите в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставки /. Въпросът под т. 7 е основан на констатация /за себестойност на предоставената услуга,по-голяма от нула/, каквато съдът не е правил,а и която пряко е в противоречие с възприетото с решението на административния съд,което именно е послужило за отмяна на решението на ДКЕВР за установяване на временни цени за достъп. Поради това този въпрос също не покрива общия критерий за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК.Въпросите под точки 8.1 и 8.2 са от процесуален характер и са свързани с твърдението в касационната жалба за неустановеност на факта,че отмяната на Решение №Ц-33/12г. на ДКЕВР е относима спрямо ищеца с оглед инсталираната в неговата фотоволтаична централа мощност. Възражение за неотносимост на отмененото решение на регулаторния орган към правоотношението между страните касаторът не е направил в законоустановените преклузивни срокове,следователно такъв въпрос не е въвеждан в предмета на спора.Въвеждането му за първи път с касационната жалба е недопустимо и поради това свързаните с него въпроси не могат да обосноват извод за осъществен общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК.
По тези съображения решението на САС не следва да се допуска до касационен контрол.
С допълнителна молба,депозирана след подаването на касационната жалба, [фирма] е поискал спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.628 и сл.ГПК до Съда на Европейските общности по поставени въпроси, имащи отношение към разрешаването на спора. Доколкото с настоящото определение касационната инстанция не навлиза в разглеждане по същество на повдигнатия пред съдилищата спор между страните,което да обуславя необходимостта от провеждането на процедура по чл.628 – чл.632 ГПК, това искане,следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изхода на спора в полза на ответната страна [фирма] се дължат разноски,но банков документ,удостоверяващ постъпването на уговореното с процесуалния представител адвокатско възнаграждение по посочената в договора за правна услуга сметка не е приложен. Поради това искането за присъждане на разноски не следва да се уважава.
Така мотивиран , Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №556/09.03.2017г. по в.т.д.№6124/16г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] вх.№7896/13.07.17г. за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.628 и сл.ГПК до Съда на Европейските общности по поставени въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.