О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
[населено място], 20.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо
отделение,в закрито заседание на осми февруари,през две хиляди и петнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2144 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 49 / 19.03.2015 год. по т.д.№ 82 / 2014 год. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 71 / 19.03.2014 год. по гр.д.№ 2706/ 2013 год. по описа на Добрички районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против Д. И. В. и [фирма] искове, за установяване нищожност на „договор за заместване на страна по договор за електронни съобщителни услуги „ от 22.10.2003 год. с молба-декларация от 04.03.2011 год. и заявление от 29.03.2011 год., поради противоречие със закона – чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД във връзка с чл.38 ал.1 ЗЗД,както и за осъждане втория ответник да възстанови ползването на електронни съобщителни услуги с конкретни номера на Националния номерационен план – 088 596 98 89 и 088 690 24 14, на основание чл.79 ЗЗД. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 38 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 пр.1 ЗЗД, досежно извода на съда,че заместването на касатора – ищец от първия ответник в правоотношението с мобилния оператор не е нищожно в хипотезата на договаряне сам със себе си , независим, че Д. В. е договарял в качеството на физическо лице – заместващ, със себе си , в качеството на управител на заместеното дружество – [фирма] / към момента на „ договарянето” с правна форма ООД /.Касаторът твърди и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при приемане заключенията на допуснатата съдебно – техническа експертиза,тъй като същите не са годни доказателствени средства – извод, който страната обосновава с изготвянето им без ползване на специални знания и на практика без да съдържат отговор на зададените въпроси.Позовава се на оспорване годността им в първоинстанционното производство и въвеждането на изричен довод с този предмет във въззивната жалба.Според касатора последното е предпоставяло задължение на въззивния съд да допусне нова съдебно-техническа експертиза.
Ответните страни – Д. В. и [фирма] – не са депозирали становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът предявява обективно съединени искове с твърдението, че Д. В. , в качеството на управител на [фирма] е подал молба – декларация от 04 03.2011 год., с искане за прехвърляне два номера,ползвани от дружеството като абонат на обществени електронни съобщителни услуги по договор с [фирма] , на него, в качеството на физическо лице.Със същата молба – декларация Д. В. е задължил както представляваното от него дружество [фирма], така и лично себе си като физическо лице, със солидарна отговорност за сумите по предоставени съобщителни услуги, възникнали до прехвърлянето на правата и задълженията по това правоотношение. Със заявление от 28.05.2011 год. до [фирма], другият управител е възразил срещу „ прехвърлянето” на един от двата номера, като извършено без представителна власт в лицето на Д. В.. Ищецът обосновава нищожност на сключената сделка, визирайки прехвърлянето на правоотношение по предоставянето на електронни съобщителни услуги със замяна ползвателя на услугата, което и на основание чл.38 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 пр. първо ЗЗД е нищожно. С оглед уточнителна молба от 24.07.2013 год. съдът е квалифицирал осъдителния иск като основан на възстановеното, предвид прогласяване на нищожността на заместването, правоотношение между ищеца и [фирма], респ. и за реалното изпълнение на задълженията на дружеството по договора за ползване на елекронни съобщителни услуги / чл.79 ал.1 ЗЗД /. Ответникът Д. В. се позовава на изтекъл към момента на подаване заявлението за прехвърляне срок на договорите между втория ответник и ищеца, без да е било предявено искане за подновяване.В този смисъл твърди, че е налице напълно нова облигационна връзка между ответниците .Позовава се и на т.5 от сключено с управителя на дружеството М. Т. споразумение /спогодба/,с оглед прекратяване членственото правоотношение на Д. В., с която счита, че са уредени всички възникнали с дружеството спорова, свързани с отговорността му на управител, вкл. настоящия. Ответникът – [фирма],макар твърде непрецизно , мотивирайки наличието на две самостоятелни сделки, на практика оспорва заместването в правоотношение.Независимо от последното счита, че с оглед разрешението в ТР № 3 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС – т.2 – не е налице „договаряне сам със себе си„, независимо от осъществяването на органно представителство само на едната от страните по сделката.
Първоинстанционният съд е приел за недоказан довода за изтекъл срок на сключения между ищеца и [фирма] договор от 22.10.2003 год.. Възпроизвеждайки мотивите на т.2 от ТР № 3 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че не е налице хипотеза на „ договаряне сам със себе си „.Въззивният съд изцяло е споделил съображенията на първоинстанционния : чл.38 ал.1 ЗЗД е неприложим, тъй като страни по сделката са различни лица – дружеството ищец,представлявано от законния си представител и физическото лице.Посочен е и допълнителния аргумент, че към момента на приключване съдебното дирене двата номера не са в мрежата на [фирма], а на друг мобилен оператор / [фирма] /, съгласно заключения на съдебно-техническата експертиза, предвид което , според съда, осъдително решение по втория иск се явява неизпълнимо.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следния материалноправен въпрос: Приложима ли е разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗЗД към органно представителство на търговски дружества при сключване на сделка от едно и също лице, действащо от една страна като органен представител на търговско дружество и от друга страна – лично за себе си, като физическо лице ? . Въпросът се обосновава в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, предвид отговор на въпроса в противоречие с т.2 на ТР № 3 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, в евентуалност – в хипотезата на т.3 , ако би се приело, че ТР не съдържа отговор на този въпрос.
Въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като решаващите изводи на въззивния съд се основават именно на отговор на същия, макар приравнявайки последиците на прехвърляне на правоотношение,при което следва да бъдат спазени изискванията на чл. 99 ал.4 ЗЗД и чл. 102 ал.1 ЗЗД, с последиците на тристранна сделка между ищеца и ответниците. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като в т.2 на ТР № 3/2013 год. на ОСГТК на ВКС не е даден отговор в тази конкретна хипотеза. Доколкото мотивната част на Тълкувателното решение предпоставя съмнения относно приложимостта на аналогични съображения и в хипотеза на договаряне между законно представляващ търговско дружество и същият, в качеството на физическо лице,не следва да се отрече допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.В същата хипотеза и по аналогичен правен въпрос е допуснато касационно обжалване и по т.д.№ 1453 / 2014 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Доколкото и в производството по чл.288 ГПК важи служебното задължение на съда да следи за нищожни и недопустими съдебни актове / ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС /, като съставът намира спорен правния интерес от атакуване правоотношението между ответниците, а осъдителният иск – без индивидуализиран годен предмет,касационното обжалване ще следва да се допусне на приоритетно основание – вероятна недопустимост.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 49 / 19.03.2015 год. по т.д.№ 82 / 2014 год. на Окръжен съд – Добрич.
УКАЗВА на [фирма], в едноседмичен срок от уведомяването,да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса от 80 лева.
След изпълнение на указанията или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :