5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
[населено място], 19.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на
девети октомври, през две хиляди и седемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1305 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 408/20.12.2016 г. по т.д.№ 702/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 273/21.06.2016 год. по т.д.№ 348/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора искове, както следва : за установяване по отношение ответника [фирма], че [фирма] е притежател на 765 дружествени дяла от капитала на [фирма],както и за установяване,на основание чл.29 ЗТР,по отношение на последното дружество,че със заявление вх.№ 20080707085543 , изхождащо от [фирма], в търговския регистър по партидата на същото дружество са вписани несъществуващи обстоятелства – прехвърляне на 765 дружествени дяла от капитала на [фирма], всеки с номинал от 10 лева, от [фирма] на [фирма] , съответно вписването на приобретателя като нов съдружник. Касаторът оспорва правилността на решението,като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради непроизнасяне по всички доводи на дружеството във въззивната жалба, вкл. по довода за несъобразяване на първоинстанционния съд с разпределената в процеса доказателствена тежест, доколкото именно същият е указал в тежест на ответното дружество установяване на извършените плащания на цената на закупените дружествени дялове и отказал допускане на експертиза за събиране на косвени доказателства относно неплащането на цената, поискана от ищеца. Според страната, съдът не е съобразил частния свидетелстващ характер на договорите за прехвърляне на дружествени дялове, в частта им съдържаща изявление на страните за разплатена цена по сделките,съответно неправилно е приложил чл.181 ал.1 ГПК, отказвайки да преценява доказателства по оспорване истинността на изявлението, в който смисъл касаторът – ищец е претендирал събиране на косвени доказателства – установяване липса на парични средства в разположение на дружеството – ответник, със седалище в К., вкл. разпореждане с такива в полза на сключилия сделките пълномощник , към датата на договорите. Оспорва се и квалифицирането на изявленията на пълномощника,в съставените „спогодби„ / по същество съдържащи признание, че пълномощникът на ответника [фирма],сключил сделките от името и за сметка на същото дружество,не е разплащал цена по същите, тъй като не е получил паричните средства за това /, като договаряне на „ тежест „ и „ във вреда на представлявания„. Оспорва се и извода, че правните последици на развалянето на двете сделки, поради неизпълнение от приобретателя на задължението за плащане на цена по същите, не са настъпили.
Ответните страни не са депозирали становища по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Ищецът твърди, че цената по две сделки за прехвърляне на притежавани от него дружествени дялове от капитала на [фирма], сключени в предвидената за това форма – писмена , с нотариална заверка на подписите,с приобретател [фирма], не е заплатена от същото дружество, поради което и ищецът е упражнил правото на разваляне на договорите извънсъдебно, а ако това се оспорва – упражнява същото с исковата молба. Оспорва истинността на включеното в съдържанието на договорите удостоверяване на разплащане на цената, като се позовава на „ обратни документи „ , озаглавени „ спогодби „ , съставени на датата на сключване на договорите и от лицата,представлявали страните по сделките, в които пълномощникът на приобретателя – адв.В. Б. – изрично признава, че въпреки записаното в договорите получаване на цената от продавача преди подписването им, не е извършвала заплащане по договорите, тъй като не е получила сумата , необходима за заплащане на посочената цена.
Ответникът [фирма] е оспорил исковете, твърдейки,че представените „спогодби„ са съставени за нуждите на процеса, с участието на неупълномощени за изявленията в същите лица , конкретно–пълномощник В. Б..Претендирал е представянето на оригиналите им,каквото е посочено като извършено,с прилагане на нотариално заверени преписи от оригиналните документи и с представянето на самите оригинали в съдебно заседание , за констатация, макар протоколът от това заседание да не отразява прецизно този факт. Не е извършено своевременно оспорване на истинността на „спогодбите„, досежно автентичността им .Ответникът концентрира защитата си върху довода, че упълномощаването на адв.Б. не включва и действия , каквито е предприела със съставянето на тези документи, поради което и същите не обвързват дружеството. Въпреки, че първоинстанционният съд е указал в тежест на ответниците доказване заплащането на цената по двата договора, такива доказателства не са представени. Не е уважено и искането на ищеца за събиране на косвени доказателства – разполагаемостта на дружеството – купувач със средства в размер на дължимата цена , към момента на сключването на договорите. Ответникът [фирма] не е депозирал отговор .
Първоинстанционният съд е приел, че с оглед съдържанието на пълномощното на адв.Б., изявленията на същата в съставените „спогодби„ съставляват уговаряне на „ тежест „ , в противоречие с обема на упълномощаването , сключени са „във вреда на представлявания” и като такива са му непротивопоставими. Предвид това е приел, че истинността на изявлението за платена цена в самите договори, не е оборена, съответно не се е породило потестативно право за разваляне на договора от страна на ищеца. Независимо от последното, достатъчно за отхвърляне и на иска по чл.29 ЗТР,съдът е посочил, че обстоятелствата на които се позовава ищеца по този иск,дори да биха били доказани,не съставляват предпоставки за уважаването му, тъй като не се твърди нищожност на сделките по прехвърлянето на дружествени дялове, респ. съществуващ към момента на вписването на обстоятелствата по тяхното прехвърляне и приемането на нов съдружник порок на сделките, изключващ настъпили от същите правни последици.
Въззивният съд е споделил всички преждеизложени мотиви на първоинстанционния, квалифицирайки сключването на „спогодбите„ от пълномощника на приобретателя на дружествени дялове като действия в превишаване на /извън/ предоставената му представителна власт, приравнени на действия без представителна власт /мним пълномощник/. Приел е,че липсват доказателства тези спогодби да са станали достояние на дружеството,преди предявяването на исковата молба,поради което противопоставянето му на същите окончателно затвърждава недействителността им.Така съдът е обосновал извода си с приложението на чл.39 ал.1 ЗЗД, а не с чл.40 ЗЗД – норма посочена от първоинстанционния съд.Неоснователността на иска по чл.29 ЗТР е мотивирана идентично на първоинстанционното решение.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения и да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение, с решение № 77 по гр.д.№ 2040/2014 год. на ІV г.о., реш.№ 217 по гр.д.№ 761/2010 год. на ІV г.о. ,реш.№ 228 по гр.д.№ 1060/2014 г. на І г.о., реш.№ 94 по гр.д.№ 2623/2013 год. на І. г.о. , реш.№ 323 по гр.д.№ 1338/2009 г. на ІV г.о. на ВКС ; 2/ За доказването и доказателствената тежест по чл.153 ГПК – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с реш.№ 188 по гр.д.№ 5563/2013 год. на ІV г.о.и цитираните в същото решения на състави на ГК на ВКС; 3/ За доказателствената стойност на подписания от страната частен свидетелстващ документ – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с реш.№ 94 по т.д.№ 133/2010 год. на ІІ т.о., както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради противоречие с казуална съдебна практика – реш.№ 90 по т.д.№ 448/2004 год. на І т.о. и реш.№ 650 по т.д.№ 265/2008 на ІІ т.о. на ВКС;4/ Допустимо ли е пълномощникът да издаде документ,в който да направи признание за действително извършени от него действия или направени изявления в това му качество и необходимо ли е при това той да бъде снабден с изрично пълномощно да направи тези изявления, за да бъдат зачетени същите и ценени от съда ? – въпросът е зададен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Същият може да бъде конкретизиран до това: Допустими ли са изявления на пълномощник на страна по сделка,съставляващи признание за неистинност на удостоверяване плащането на цената по същата, инкорпорирано в съдържанието на договора и необходимо ли е изрично упълномощаване за това от представлявания ?
Първият от въпросите е обоснован с непроизнасянето на съда по довода на страната във въззивната жалба, че въпреки указаната от първоинстанционния съд доказателствена тежест, ответникът не е представил доказателства за плащане на цената, но и първоинстанционният съд не е придал релевантност на това обстоятелство при произнасянето си по спора. Във въззивната жалба ищецът поддържа тезата си за правилно разпределена доказателствена тежест в процеса, поради което и не е отправил доказателствени искания.С оглед преценената непротивопоставимост на сключените от пълномощник на ответника „спогодби„ нему , въззивният съд е ирелевирал значението на недоказаност на плащането от страна на ответника , именно предвид наличието на изрично признание на страните по сделките за прехвърляне на дружествени дялове , за нейното заплащане. Следователно, налице е произнасяне по довода относно значението на доказателствата за реално плащане на цената, а несъгласието на касатора със съображенията на въззивния съд предпоставя материалноправен въпрос относно характеристиките на документите, титулувани като „спогодби„ и в частност на изявленията на страните по същите – пълномощници на страните по сделките – за неизвършено плащане.Следователно,така формулираният въпрос не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като не кореспондира с процедирането на въззивния съд , който не е отказал произнасяне по доводи на страната във въззивната й жалба и в съответствие с всички доказателства по делото, но се е произнесъл по начин, който страната не споделя, досежно приложението на материалноправни и процесуалноправни норми.
Вторият от формулираните въпроси е твърде общ и не позволява възприемането му за правен – по приложението на чл.153 ГПК в конкретен аспект, свързан с предмета на спора .Касационната жалба и изложението не сочат кой факт / извън плащането на цената по сделките, за което важат преждеизложените съображения / е останал недоказан , но въпреки това съдът е счел за реализирал се съответния фактически състав. Въззивният съд не е счел, че плащането изобщо не следва да се доказва, а че се явява доказано от неоспорената / чрез „спогодбите„ / истинност на изявлението за разплащането й към момента на сключване на договорите за прехвърляне на дружествени дялове. Предвид това е счел, че не са налице предпоставките за разваляне на договорите и оттук – неоснователност на исковете – както този по чл.124 ГПК, така и този по чл.29 ЗТР.
Третият от въпросите удовлетворява и общия и допълнителния селективен критерий, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с цитираното решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. С оглед характеристиката на документите – ”спогодби„ – в частта им съдържаща неизгодно признание за неизвършено плащане на цената по договорите за покупко – продажба на дружествени дялове / т.1 /, макар изходящо от пълномощник, съдът не е съобразил материалната доказателствена сила на документа, съгласно цитираната практика по приложението на чл.181 ГПК , при липсата на оспорване истинността на самото изявление на пълномощника от страна на ответника .
Четвъртият от формулираните въпроси е релевантен – включен в предмета на спора и отговор на който е предпоставил правния резултат. Не се явява удовлетворен соченият, единствено в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, допълнителен селективен критерий. Същият не е обоснован съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС : с посочване на неясна, непълна или противоречива правна норма, чието тълкуване е предпоставило противоречива съдебна практика , нито са обосновани предпоставки за преодоляване на непротиворечива, но неправилна, предвид изменение на закона и/или промяна в обществените условия, съдебна практика.
Следователно, касационното обжалване следва да се допусне по третия от формулираните въпроси .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 408/20.12.2016 г. по т.д.№ 702/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателства за платена по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 193 лева.
След представяне доказателство за плащането или изтичането на срока за същото, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :