5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
[населено място] ,12,02,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на първи февруари,през две хиляди и шестнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1816 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 09.06.2014 год. по гр.д.№ 2732/2014 год. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 13.11.2013 год. по гр.д.№ 23809/2013 год. на СРС,за осъждане касатора, на основание чл.233 ал.1 предл.първо ЗЗД, да освободи и предаде на ищците – физически лица, съсобственици и наемодатели по сключен с [фирма] договор за наем, недвижимия имот – предмет на договора, находящ се в [населено място],бул.„В.„№ 29.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 87 вр. с чл.95 ЗЗД и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.183 ГПК. Оспорва извода за неприложимост на чл.95 ЗЗД и прилагане последиците на забава на кредитора – наемодател,поради неоказано от същия съдействие за получаване на наемната цена,съобразно уговореното в договора,доколкото именно поради незаплащане на същата е предприето развалянето на наемния договор съгласно клаузата на чл. 6.1. 2 от същия,както и на извода за изправност на наемодателите по отношение задължението им да осигурят безпрепятствано ползване на имота от наемателя,заявено във връзка с поддържано от последния възражение,квалифицирано от страната като възражение за право на задържане / чл.90 ал.1 ЗЗД /, а от съдилищата като възражение за прихващане – отказ за предаване на държането на имот, до заплащане от наемодателите на обезщетение за вреди от препятстване спокойното му ползване, в размер на 15 000 евро,както и до изпълнение задължение за връщане на платена като депозит по договора сума от 9000 евро.Позовава се и на процесуално нарушение на въззивната инстанция, поради непроизнасяне по искането за изключване на доказателства по делото,представени от ищеца в копия.
Ответните страни не са депозирали становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищците,в качеството на наемодатели , са предявили иск по чл.233 ал.1 предл. първо ЗЗД,за осъждане ответното дружество – наемател да опразни имота – обект на наемното правоотношение, поради развалянето на договора за наем по вина на наемателя.Развалянето се претендира предприето съгласно чл.6.1.2 от договора,без предоставяне срок за изпълнение, т.е. по реда на чл.87 ал.2 вместо ал.1 ЗЗД. Чл. 6.1.2 от договора предвижда ,че неплащането на две наемни вноски е основание за едностранно прекратяване на наемното правоотношение по вина на наемателя.В отговора на исковата молба ответникът се е позовал на неизпълнение задължението на наемодателите да осигурят спокойно ползване на наетия обект,с което твърдят че са им причинени неимуществени вреди / уронен авторитет на фирмата / , както и създадени пречки за работата им,предпоставящи обезщетение от 15 000 евро.Конкретни обстоятелства за вида на вредите,проявлението и съизмеряването им с посочената сума / освен твърдението за водени в имота кандидат – наематели за оглед / , в отговора на исковата молба, а и в последващите изявления на страната, не се съдържат. Заплащането на това обезщетение,обаче,както и на сума от 9 000 евро – платен депозит отново с неконкретизирано основание за дължимостта му,е противопоставено като основание за упражняване право на задържане на имота, основание за което ответникът сочи разпоредбата на чл.90 ЗЗД.По общото възражение за неправомерно прекратяване на наемното правоотношение от страна на наемодателите е посочено единствено обстоятелството, че забавянето на плащането е било по взаимно споразумение за задържането му,до постигането на уговорка за нов размер на наемната цена. С отговора на исковата молба действително е направено искане за представяне от ищеца на всички приложени към исковата молба доказателства в оригинал, а това са : договора за наем,нотариалните покани за развалянето му, констативен протокол, съставен от нотариус, в удостоверяване неявяване представител на ответника за предаване държането на имота на указаната от наемодателите в нотариална покана до същия дата, удостоверения на С. община – район „ О. „ в установяване материалноправната легитимация на част от ищците, като универсални правоприемници на физически лица – съсобственици, сключили договора за наем.Няма произнасяне на първоинстанционния съд по искането за представяне на оригиналите.Във въззивната жалба на ответника,предвид уважаване иска от първоинстанционния съд е направено искане за изключване на приложените към исковата молба доказателства от доказателствения материал по делото.Във въззивната жалба за пръв път се противопоставя възражението за неоказано от наемодателя съдействие за получаване на дължимата наемна цена,с твърдението, че по изрично настояване на същия плащането е следвало да става в офиса на дружеството, но не са се явявали представители, за да се извърши такова плащане. Поддържа противоречиво основание на претенцията си – право на задържане, а от друга страна – възражение за прихващане и като цяло преповтаря доводите си за неоснователност на иска ,изложени в отговора на исковата молба.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел,че въпреки сключването му със срок до 2017 год., договорът за наем е законосъобразно прекратен,поради неплащане на поне две месечни наемни вноски,съгласно уговореното в чл.6.1.2 от същия. Приел е неоснователно възражението за неоказано кредиторово съдействие, позовавайки се на характеристика на задължението като „ носимо „ , а не „ търсимо „, съгласно чл.68 б.”а” ЗЗД, както и на обстоятелството, че при забава на кредитора наемателят е могъл да депозира сумата по сметка на наемодателя,с което да се освободи от последиците на забавата си, съгласно чл. 97 ал.1 ЗЗД. Приел е,че е сезиран с възражение за прихващане – извънсъдебно – но че не е доказано волеизявление на ответника, достигнало до знанието на ищците,с предмет възражение, при това за прихващане на съществуващо – изискуемо и ликвидно вземане в размер на сумата от 24 000 евро,вкл. поради недоказаност на претърпени вреди от поведението на наемодателя и недоказано заплащане от наемателя на сума от 9 000 евро – депозит.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира като общ , но кумулиращ на практика два самостоятелни,конкретизирани от настоящата инстанция, в съответствие с правомощията й съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,въпросите както следва : 1/ Налице ли е правомерно прекратяване на договора по вина на наемателя,при неспазване на задължението на наемодателя във връзка с уговореното в договора / и няма ли той силата на закон за страните / досежно това как се заплаща наемната цена ? ; 2 / Длъжна ли е страната, при поискване от противната по спора страна , да представи оригиналите на представени от нея доказателства ? – въпросите обосновавани в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Първият от въпросите е очевидно предпоставен от заявеното от ответника,но за пръв път във въззивната жалба и като такова – преклудирано – по което въззивният съд не е дължал произнасяне по същество – възражение за неоказано от кредитора съдействие за получаване на наемната цена.Като невключен в предмета на спора в преклузивните за това срокове, независимо от произнасянето на въззивния съд , отговорът на такъв въпрос не би предпоставил различен от настоящия правен резултат и следователно не покрива характеристиката на правен въпрос, съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.При това въпросът визира предпоставка – изрично съдържание на договора относно начина на плащане,като противопоставима на законовата разпоредба на чл.68 б.”а” ЗЗД – наличието на каквато не се доказва.В представения договор липсва уговорка задължението за плащане наемната цена да е „ търсимо „ – по седалището на наемателя,нещо повече – самият ответник във въззивната жалба твърди настояване на ищците за разплащане в офиса на наемателя,доказателства за каквото споразумение,като постигнато извън договора за наем,не са искани и събрани.Поради това,въпросът ,и на основание различно от процесуалната преклузия,с която страната следва да бъде санкционирана досежно това си възражение, би се явил ирелевантен и с оглед фактологията на спора.
Вторият от поставените въпроси също не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Процесуалното нарушение на първоинстанционния съд за неизискване от ищеца представяне на оригинали на представени в копие доказателства, респ. непроизнасянето на въззивния съд за изключването им от доказателствения материал, би съставлявало касационно основание само ако би довело до неправилност на решението,в който смисъл би се явил „съществено” процесуално нарушение.Последното е предпоставено от обема на осъществената от ответника защита и противопоставените от същия възражения,които в конкретния случай не включват : възражения относно съществуването и действителността на договора, вкл. относно действително сключеното от страните съдържание на същия;относно получено от наемателя изявление за разваляне на договора за наем от страна на наемодателя;относно материално-правната легитимация на част от ищците,нито е противопоставено възражение за вече предадено държане на имота. Поради това и непредставянето на упоменатите по –горе, приложени към исковата молба доказателства в оригинал,не рефлектира върху установяването или отричането на конкретен,релевантен за изхода на спора факт и следователно не предпоставя съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл.183 ГПК.
Необосноваването на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК изключва необходимостта,а и възможността за произнасяне по допълнителните селективни критерии,сочени в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.06.2014 год. по гр.д.№ 2732/2014 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :