О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
[населено място] ,02,03, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1772/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. К. С. против решение №45 от 23.02.2015г. по гр.д.№ 703/14г. на Окръжен съд Кюстендил,с което е потвърдено решение №398 от 01.08.14г. по гр.д.№1707/13г. на Районен съд Кюстендил в частта,с която същият е осъден да заплати в полза на [община] на основание чл.59 от ЗЗД сумата 20 645,35 лв.,представляваща дължимо обезщетение за неоснователното лишаване на общината от ползването на собствения й недвижим имот,представляващ УПИ ХVІ в кв.292 с площ от 103 кв.м. за периода от 01.05.09г. до 31.08.13г.,ведно със законната лихва и направените по делото разноски.
В касационната жалба се твърди,че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. За обосноваване на твърденията си за допуснати процесуални нарушения касаторът излага съображения,че въззивният съд не е обсъдил събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност; не е взел предвид направените във въззивната жалба възражения; препратил е към мотивите на първата инстанция без да изложи свои такива; не е преценил,че липсват доказателства за правото на собственост на общината върху терена,както и за това,че същата е била лишена неправомерно от ползването на собствения си имот; не е уважил направеното във въззивната жалба искане за допускане на съдебно-оценителна експертиза,без да съобрази,че са налице основанията за служебно допускане,съгласно приетото в т.3 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС; не се е произнесъл по приемането ,респ. неприемането на представените от него във въззивното производство две новооткрити писмени доказателства,които са ангажирани във връзка с твърдение,направено от въззиваемата община в отговора на въззивната жалба за липса на заявяване от страна на въззивника желание за продължаване процедурата по §50а от ПЗР на ЗИД на З./отм./. Във връзка с твърденията за нарушение на материалния закон касаторът излага доводи, че искът срещу него е уважен, въпреки че не са налице всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване – няма данни за активната материално-правна легитимация на [община], няма данни за размера на обезщетението,установимо по правилата на чл.19 ал.1 и чл.26 ал.1 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество,приета от ОбС К.,като се има предвид,че имотът,за който общината твърди,че е собственик е непокрит /експертизата е правила изчисленията си като за покрит имот/ ; съдът не е приложил разпоредбата на чл.64 от ЗС,въпреки направеното още с отговора на исковата молба възражение с позоваване на същата.
Ответникът по касация [община] в писмено становище по касационната жалба е навел твърдения за неоснователност на същата.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение,за да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е описал схематично факти по делото,по които и не се спори, изброил е част от събраните по делото пред първата инстанция писмени доказателства и част от констатациите на вещото лице. От това е заключил,че изводът на първата инстанция за дължимост на обезщетението е обоснован и законосъобразен и е препратил към мотивите в нейното решение. Като свои мотиви въззивната инстанция е посочила,че фактите и доказателствата,на които жалбоподателят се позовава,не могат да обосноват извод,че същият разполага с учредено по надлежен ред вещно право на строеж или право на собственост върху спорната площ и, ползвайки безвъзмездно чужд имот при липса на съгласие от собственика,жалбоподателят се е обогатил неоснователно, поради което дължи заплащане на търсеното обезщетение.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е формулирал няколко групи правни въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението да го обоснове,като обсъди всички относими доказателства,възражения и доводи на страните в съвкупност? 2.Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд,това дерогира ли изискването на чл.236 ал.2 от ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл.272 от ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания и направените в открито съдебно заседание доказателствени искания за събиране на доказателства, които са новооткрити по смисъла на чл.266ал.2 т.1 пр.2 и 3 ,за които доказателства е споменато в първоинстанционното производство,но не са могли да бъдат представени по обективни причини?3.Следва ли въззивната инстанция да допусне назначаването на експертиза,която е поискана с въззивната жалба,с твърдение за процесуално нарушение,от което делото е останало неизяснено от фактическа страна с оглед приетата експертиза за наема на покритите общински терени,необоснованост на фактическите изводи,поставени в основата на първоинстанционното решение или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материално-правна норма за установяване на действителната сума на месечния наем за открити общински терени, съобразно приложение №1 към чл.19 ал.1 и чл.26 ал.1 от Наредбата за придобиване,управление и разпореждане с общински имоти,приета от ОбС на [населено място]?4.Следва ли въззивният съд да допусне изслушване на експертиза,когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални знания, да обсъди експертизата наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви защо възприема експертното заключение? 5.Длъжен ли е съдът да възприема заключението на вещото лице,когато страната не е направила възражения по него? 6.Може ли въззивният съд да откаже искана с въззивната жалба експертиза на основание,че експертизата пред първоинстанционния съд не е оспорена и възражението за неправилно определяне на обезщетението по чл.59 от ЗЗД е направено с въззивната жалба? 7.Следва ли въззивният съд да събира доказателства по реда на чл.266 ал.1 т.1 от ГПК,за събирането на които в първоинстанционното производство е имало обективни пречки,на които ответникът се е позовал,но не е могъл да ангажира? 8.Въззивният съд длъжен ли е да изложи мотиви защо възприема изцяло експертното заключение , прието от първоинстанционния съд,при положение,че същият не е изложил такива в своето решение?9.За да се уважи иска по чл.59 ЗЗД ищецът трябва ли да докаже,че е лишен от правото да ползва имота и може ли да се приеме,че това е налице,ако собственикът откаже да поднови договора за наем на същия? 10Може ли да се уважи иск по чл.59 от ЗЗД без ищецът да е доказал правото си на собственост и ,че е бил лишен от ползването на имота? Тези въпроси са поставени от касатора при твърдение за наличие на допълнителния селективен критерий на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, ТР №1 от 17.07.2001г. на ВКС , както и с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения,посочени и представени от страна с касационната жалба.
Върховен касационен съд намира,че следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд Кюстендил по първата част от формулирания в т.2 процесуално-правен въпрос – Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд,това дерогира ли изискването на чл.236 ал.2 от ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл.272 от ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания? По отношение на него са налице както общият,така и специфичният критерии,предвидени в чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,съгласно приетото в т.т.1 и 2 на ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Решението на въззивния съд е постановено изцяло чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд /т.е. касае се до процесуално действие, обусловило изхода на делото/, в противоречие както с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, ТР №1 от 17.07.2001г. на ВКС , така и с посочените от касатора постановени по реда на чл.290 от ГПК задължителни за него решения на ВКС, с които е прието, че целта на въззивното производство е повторното разрешаване на материално-правния спор, при установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на допустимо събраните доказателства и подвеждането на установените факти към приложимата материално-правна норма; че предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционният съд, не дава основание на въззивният съд да откаже изобщо излагането на свои мотиви по съществото на спора; както и,че това задължение произтича от посочената характеристика на дейността на въззивната инстанция като решаваща.
Останалата част от този въпрос „и направените в открито съдебно заседание доказателствени искания за събиране на доказателства, които са новооткрити по смисъла на чл.266 ал.2 т.1 пр.2 и 3 ,за които доказателства е споменато в първоинстанционното производство,но не са могли да бъдат представени по обективни причини?“ не се отнася към цитираните разпоредби на чл.236 ал.2 и чл.272 от ГПК – а именно към задължението на въззивния съд да мотивира решението си и към правомощието му да препрати към мотивите на първата инстанция. Тази част от въпроса е свързана с твърденията в касационната жалба за допуснато от съда процесуално нарушение преди приключването на съдебното дирене с оглед функциите му на инстанция по същество и събирането на допустими пред него доказателства.Във връзка с това касаторът не е посочил и представил релевантна съдебна практика,обосноваваща наличието на допълнителния селективен критерий на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Практиката,на която същият се е позовал в тази част от изложението касае единствено първата част от така формулирания въпрос.Поради това в тази му част въпросът не е годен да обоснове допускане на касационно обжалване на решението.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по отношение на останалата част от формулираните от касатора процесуално-правни въпроси по следните съображения:
Въпросът по т.1 се поглъща от този по т.2. По отношение на въпроса по т.3 липсва посочена и представена от касатора задължителна съдебна практика /следователно не се покрива допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК/.Въпросът по т.4 е формулиран хипотетично и не се свързва с конкретно процесуално действие на въззивния съд.Отговорът на въпроса по т.5 е даден в чл.202 от ГПК.Във връзка с него и с останалите въпроси до т.8 включително касаторът е посочил неотносима към тях задължителна съдебна практика,с която тези въпроси да са решени различно от въззивния съд. Освен това въпросите,свързани с мотивирането на решението се свеждат до формулирания такъв в т.2,посочен по-горе.
Останалите ,посочени в разд.I от изложението, въпроси по т.т.9 и 10
са свързани с установяването в процеса на правото на собственост на ищеца върху терена.Оспорване на това право не е правено от страна на касатора – ответник – видно от протокола от съдебно заседание , проведено от първата инстанция на 28.01.14г., неговият процесуален представител изрично е признал,че теренът е общинска собственост,а съдът е признал този факт за безспорен. Поради това и въпроси,свързани с този факт,като невключени в предмета на спора,не представляват такива по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Формулираният от касатора материално-правен въпрос е Намира ли приложение чл.64 от ЗС за имот,който има траен градоустройствен статут, за който процедурата по §50а от ПЗР на ЗИД на З./отм./ не е завършена,тъй като собственикът на терена не е учредил право на строеж,нито е прехвърлил правото на собственост върху него и няма воля да стори това и собственикът на постройката дължи ли на собственика на терена обезщетение за ползването й,ако се позове на чл.64 от ЗС? Във връзка с този въпрос искането за допускане на касационно обжалване е при хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като се твърди,че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
ВКС намира,че сочената хипотеза не е обоснована с конкретни твърдения,което препятства преценката за допускането на касационно обжалване на решението с оглед поставения въпрос.Съгласно т.4 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е „от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени”. В случая твърдения за наличие на създадена задължителна съдебна практика,нуждаеща се от промяна по причините и с целите, посочени в тълкувателното решение не са направени.
Поради приетото наличие на основанието на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускането на касационно обжалване на решението на КОС,на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 412,91 лв., определена по чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №45 от 23.02.2015г. по гр.д.№ 703/14г. на Окръжен съд Кюстендил .
УКАЗВА на касатора Б. К. С. с адрес [населено място] общ.К. [улица] да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 412,91 лв.,като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване на делото в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.