4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
[населено място] , 02.01.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1722/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена от ЕТ“Гуна Койчева“ касационна жалба срещу решение №702/26.03.2018г. по т.д.№3672/17г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение №1370/18.08.15г. по т.д.№100/2014г. на Софийски градски съд в частта му,с която са отхвърлени предявените от едноличния търговец срещу Държавен фонд „Земеделие“ искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД – за заплащане на сума за безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/ от 28.12.2006г. за разликата над присъдените 118 356,58 лв. до предявените 139 189,58 лв. и лихва за забава върху тази сума,начислена за периода от 13.01.2011г. до 13.01.2014г. за разликата над 36 518,05 лв. до предявения размер от 42 945,93 лв.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради неправилно нарушение на материалния закон.
Ответникът Държавен фонд „Земеделие“ в писмен отговор е оспорил наличието на сочените от касатора предпоставки за допускането на решението до касационен контрол и основателността на изложените в касационната жалба основания за касирането му.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по допускане на решението на САС до касационно обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на решението си Софийски апелативен съд е приел липса на спор, че осчетоводената с фактура №[ЕГН]/01.10.2008г. сума представлява задължение на ищеца към трето лице по сключен между тях договор във връзка с изпълнението на проекта,предмет на договора за безвъзмездна помощ,част от която, в размер на 41 666,67 лв., е заплатена на 05.12.2008г. и е съобразил задължителната сила на необжалваната част от първоинстанционното решение,с която е прието,че плащането на безвъзмездна помощ принципно е дължимо,поради осъществяване на инвестицията.При тези обстоятелства е определил като единствен решаващ спорен въпросът представляват ли допустими разходи от значение за определяне размера на финансовата помощ плащанията,които бенефициерът е извършил в полза на трети лица в изпълнение на задължения,поети във връзка с реализирането на проекта след крайния срок за изпълнението и след подаване на заявката за плащане на финансовата помощ.Отрицателния си отговор на този въпрос въззивният съд е аргументирал, позовавайки се на чл.4.4 б.“г“ и чл.4.6 от договора вр. Приложение №9 към Наредба №15/2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности,предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи по Специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България, според които непредставянето на документи /фактура и платежен документ/, доказващи разходите по инвестицията. Отчел е като допълнително основание да не бъдат съобразени направените по-късно плащания към трети лица клаузите на чл.1.2 и чл.2.2 от договора,в които изрично е предвидено,че помощта се определя на база реално извършени разходи. От тълкуването на тези клаузи съдът е направил извод, че окончателният размер на помощта се определя само въз основа на платените от бенефициера в рамките на предвидения срок за изпълнение на инвестицията суми и не се покриват тези, чието плащане е отложено за по-късен момент.Тъй като по фактура №[ЕГН]/01.10.2008г. плащане не е било извършено нито към момента на изтичането на срока за осъществяване на инвестицията /26.09.2008г./, нито към датата на подаването на заявката за плащане /17.10.2008г./, заплатената по-късно част от сумата по тази фактура не би могла да бъде взета предвид при определянето на размера на помощта.
С приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди наличие на основания за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите „ Кой е релевантният момент за осъществяването на договорената инвестиция по програма САПАРД – фактическото й създаване или окончателното уреждане на финансовите отношения между бенефициера и трети лица?“ и „Представляват ли допустими разходи от значение за размера на финансовата помощ по програма САПАРД плащанията,които бенефициерът е извършил в изпълнение на задължения към трети лица,поети във връзка с реализирането на съответния проект след крайния срок за изпълнение на проекта и след подаване на заявката за плащане на финансовата помощ, но преди изтичане на срока за обработка на заявката за плащане,приключването на проверките и произнасянето от страна на ДФ „Земеделие“ по същата?“. За да обоснове приложимост на сочения от него допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът се е позовал на решение №108/07.09.2009г. по търг.д.№570/2008г. на ВКС, второ т.о.
Първият от така поставените въпроси не осъществява общия критерий за допустимост,предвиден в нормата на чл.280 ал.1 ГПК във връзка с тълкуването по т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,тъй като въззивният съд е отговорил положително на въпроса извършена ли е инвестицията,предмет на финансовата помощ и не моментът на осъществяването й е обосновал извода му за недължимост на остатъка от помощта,претендиран от едноличния търговец и останал неприсъден с решенията на двете инстанции. Поради това този въпрос не би могъл да обуслови положително произнасяне по допускането на касационния контрол. Вторият въпрос се покрива изцяло с въпроса,определен от въззивния съд като спорен.Същият е разрешен от него,като отговорът му, че плащанията,извършени в изпълнение на задължения към трети лица във връзка с реализирането на проекта след изтичането на срока за осъществяване на инвестицията и подаването на заявката за плащане не могат да послужат за база при определянето на размера на помощта, е обусловил и крайния изход на спора. Предвид тази му характеристика, въпросът се явява правен по смисъла на възприетите в т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС постановки. Соченото като практика,на която противоречи даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос, решение по т.д.№570/2008г. на второ т.о. на ВКС,не обосновава приложимост на допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,доколкото със същото е даден отговор на първия от поставените в изложението на касатора въпроси.Поради това обжалването по касационен ред следва да бъде допуснато при допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
На касатора следва да се укаже да внесе такса по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифа № 1 на МП, възлизаща на 545,22 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №702/26.03.2018г. по т.д.№3672/17г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на ЕТ“Гуна Койчева“ да заплати по сметка на ВКС държавна такса 545,22 лв., като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване на делото в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.