3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
С., 24,03,2015 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1751/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ц. Б. Г., със съд. адр. [населено място] срещу решение № 146 от 28.02.2014г. по т. д.1050/13г. на Пернишки окръжен съд.
Ответникът по касация- О. – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В представеното в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Посочил е, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси засягащи основателността на предявената претенция „по чл.141,ал.7 ТЗ”.Посочил е още, че „ конкретните материалноправни въпроси били следните – „ В отменителното решение на въззивната инстанция не е посочено делото по което се отменя първоинстанционното решение, нито съдът който го е постановил”.В тази връзка страната е поддържала, че необсъждането на факти и обстоятелства , които били от съществено значение за спора представлявали съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което било основание за отмяна на акта. Изброена е съдебна практика- решения на ВКС.Направено е и оплакване, че иска бил постановен срещу двама ответници, а претенцията не била заявена солидарно срещу двамата ответници, поради което след като иска бил отхвърлен спрямо единия следвало да бъде осъден другия.Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на решението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.С оглед така определената дефинитивност на общото основание не съставлява изобщо въпрос направеното оплакване за това, че съдът не е посочил в диспозитива си номера на делото, по което е постановен атакувания пред него съдебен акт, нито е посочил съда. Този пропуск не касае разгледания материалноправен спор. Нещо повече, той не съставлява дори процесуално нарушение, тъй като е предвиден специален ред, по който може да бъде поправен, след като в мотивите съдът е определил ясно решението, което се обжалва, като е посочил както номер на дело така и съдът, който го е постановил и е възпроизвел диспозитива на акта. В тази връзка изброената практика, обективирана в решения на ВКС е ирелевантна, още повече, че тези решения не съдържат въпроси относими към разглеждания спор, нито страната е посочила някакъв обединителен критерий, свързан с изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, по който да бъдат разгледани изброените актове. Оплакването, свързано с това, че следва да бъде осъдено дружеството- ответник, след като иска спрямо общината е бил преценен като неоснователен са фактически необосновани, тъй като [фирма] е бил осъден с решението на първостепенния съд, което е влязло в сила след като е подадена въззивна жалба само от О. – [населено място] и след като то не е било предмет на въззивно разглеждане. В тази връзка страната не е формулирала нито правен въпрос, нито е обосновавала допълнителен критерий.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено като установено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, съответстващ на критериите по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите- т.4 ТРОСГТК №1 /09г.. С оглед тази очертана със задължителна практика дефинитивност страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието.Не обосновава извод за приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и лаконично изложеното оплакване за неправилност на съдебния акт, свързан със защитната теза на касатора, тъй като то има относимост към основанията по чл.281 ГПК, но е ирелевантно в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146 от 28.02.2014г. по т. д.1050/13г. на Пернишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: