5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 29.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №725/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №338 от 28.11.2017 г. по гр.д. № 60/17 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба- Община – [населено място], чрез пълномощника си – адв. М. М. е на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С решението, предмет на касационно обжалване, постановено в производство по чл.294 ГПК, е потвърдено решение №50 от 17.02.2015г. по т.д. 61/13г. на Смолянски окръжен съд, за уважаване на предявения от [община] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.55, ал.1 пр.1-во ЗЗД. За да постанови този резултат, въззивният съд е съобразил указанията на ВКС, като е назначил и изслушал основно и допълнително заключения на вещото лице, възприел е първоначално даденото заключение като относимо към спора и спорните въпроси, като е отчел констатираното от експерта, че цените на горивата за директна реализация на пазара имат няколко ценообразуващи компонента – цена на производител, акциз и ДДС върху сбора на първите два компонента. Съдът е възприел и посоченото в експертизата, за това, че през процесния период относителния дял на акциза / като държавно регулиран компонент/ при увеличението на цените е средно 8%. Така е достигнат извода, че договорената между страните индексация в размер на 32 % за процесния период е формирана в резултат на увеличената от производителя цена на горивата, която от своя страна не е предмет на регулация от държавата.В тази връзка съдът е посочил, че останалите дадени заключения в останалата част основаното и изцяло допълнителното, с което са преизчислени всички строителни дейности по петте протокола по обр.19, при които са използвани горива са без правно значение, тъй като следва да бъдат съобразявани само държавно регулираните стойности, формиращи цената, а и уговореното в чл. 7.4 от договора за възлагане на обществена поръчка е предвиждало условие за индексацията – промяна на цената на горивата с над 10 пункта и тъй като установената от експерта промяна е под този размер, то страните не са имали основание да договарят корекцията, поради което и допълнителното споразумение е в противоречие с договорката на 7.4, не е налице промяна в държавно регулираните цени – акциз на горивата, поради което и полученото от строителя е без правно основание.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.2 ГПК. Твърдял е, че съдът е разгледал непредявен иск, основан на неизпълнение на договора, а не неоснователно обогатяване. Изложени са и съображения за неправилност на решението поради това, че е съобразено само първоначално даденото заключение, а не това в което е начислен и ДДС, при което увеличението на цената на горивата е над 8 пункта. Посочено е още, че не са били съобразени и указанията на ВКС, който считал, че иска е основателен, но размера му не е определен. Касаторът е поставил въпрос във връзка с поддържано основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – „ Следва ли да се приеме, че ДДС е държавно определена стойност към цените на стоките, което ги прави „държавно регулирани” и „ Следва ли регулацията по смисъла на чл.45,ал.2, т.2 от ЗОП да включва и изменението на ДДС при изменение в цената на съответната стока, в която е включен този косвен данък”. Страната е поддържала, че е налице определение на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване по аналогичен казус, при който исковете на общината са били отхвърлени, но в случая другият тричленен състав първоначално разглеждал спора вместо да постанови същия резултат, върнал делото за ново разглеждане, така страната счита че се е стигнало до „разнопосочна„ практика на ВКС. Касаторът е поддържал и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е развил подробно своето разбиране във връзка със защитната си теза. Също е поддържано, в определени части на тази част от изложението, че решението и поради това било очевидно неправилно, с оглед даденото от съдилищата / в това число и ВКС/ тълкуване на разпоредбата на чл.43,ал.2, т.2 ЗОП. В хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са поставени още въпроси два въпроса. Други доводи не са развити.
Касаторът е поддържал като допълнителен селективен критерий основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, частният касатор пространно е извел от обстоятелства, сочени като негови възприятия и твърдения, несъобразени от въззивния съд т.е. с доводи за неправилност, а не за очевидна неправилност. Още повече, че доводите са възпроизведени буквално от подадената касационна жалба и съответно така заявени от страната са и доводи въведени от нея във връзка с чл.281 ГПК, а не с чл.280, ал.2 ГПК. Освен това, изложеното, въпреки че е заявено като чл.280, ал.2 пр.3-то ГПК, съдържа доводи за недопустимост на решението, относими към друго основание, заложено в ал.2 на цитирания текст, а не към очевидната неправилност, разглеждана от страната.
За да обоснове извода си за недопустимост на съдебният акт, касаторът е поддържал, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Както сам той, обаче е отбелязал исковата претенция е по чл.55, ал.1 пр.1-во ЗЗД- за връщане на сумата 209824.48лв. – заплатена без правно основание, поради противоречие на допълнително споразумение от 12.08.2008г. с чл.33,ал.1 НВМОП /отм./ чл.43,ал.2, т.2 ЗОП / ред. към релевантния момент -12.08.2008г./. Така е очертана претенцията от ищеца, така е разгледана от съдилищата, в това число и от съставът на ВКС, ІІ т.о. Така е възприета и при повторното разглеждане на иска от въззивната инстанция с обжалваното решение, като именно по този начин са очертани релевантните за разглеждане по спора факти. Или съдът се е произнесъл по предявеният очертан и изведен от исковата молба – нейната обстоятелствена част и петитум иск. Т. е. съдът е разгледал предявения иск и е формирал решението си по него. С оглед това и оплакването на касатора, веднъж определено като недопустимост на решението, поради произнасяне по непредявен иск, веднъж като „абсолютна неправилност” е неоснователно като вътрешно противоречиво и не обосноваващо извод за наличие предпоставките на поддържаните основания по чл.280, ал.2 ГПК.
Оплакванията буквално възпроизведени от касационната жалба са неотносими към основанията по чл.280 ГПК, а към тези по чл.281 ГПК и съответно се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Касаторът не обосновава довод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. Поставените от него въпроси не са релевантни, тъй като не са поставяни и разглеждани от въззивният съд / лимитиран в произнасянето си от указанията на ВКС,ІІ т.о./,нито е въвеждано твърдение относно промяна на ДДС / който към разглеждания период не е бил променян/. Освен това касаторът не е обосновал по тези въпроси и допълнителен критерий, тъй като твърдението му, че при първоначалното разглеждане на спора от ВКС, по друго дело не било допуснато касационно обжалване, няма относимост към соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а доколкото по него не се прилага, респективно посочва практика на ВКС, която да е в противоречие с приетото от въззивният съд, то и се налага извод, че този допълнителен критерий не е налице.
Дори и да бъде изведен релевантен въпрос от поставените във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът не обосновава допълнителния критерий по това основание, което предполага, че той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като не е изложила нито един аргумент в подкрепа на разбирането си, а е възпроизвела буквално касационната си жалба и в частност своето разбиране по тълкуването и приложението на чл.43, ал.2 т.2 ЗОП / в приложимата редакция/- норма пределно ясна в изброяване на изключенията, водещи до валидно изменение на вече сключен договор за обществена поръчка, който по принцип не може да бъде изменян съгласно чл.33, ал.1 НВМОП. По принцип лимитивното изброяване на изключенията от правилото, следва да се тълкува, само ако е налице неяснота, респективно непълнота, каквато в случая касаторът не обосновава да е налице и каквато не извежда, тъй като я разглежда не с оглед основанието, на което поддържа искането си за допускане на касационно обжалване, а на основание неправилност на решението – изложените доводи той е включил изцяло като оплаквания в касационната си жалба.
С оглед така депозираното изложение, следователно не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени, поисканите и установени разноски в размер на 6500лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №338 от 28.11.2017 г. по гр.д. № 60/17 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Община – [населено място], направените пред касационната инстанция разноски в размер на 6500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: