ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8
[населено място], 11.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми януари две хиляди и осемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРАЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д.№ 1248/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба, с вх. № 12793/27.11.2017 г. на адв. М. А., в качеството й на пълномощник на [фирма] и [фирма] като съдружници в Дружество по ЗЗД „КИПС“, [населено място], с която се иска допълване на постановеното от Върховния касационен съд, I т.о. определение № 541 от 03.11.2017 г. по т.д. 1248/2017 г., като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за представен отговор на касационна жалба.
Ответникът по молбата – [община], чрез кмета П. П., в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, е възразил по основателността й, като освен това е заявил, че разноските не са изчислени точно като минимален размер и са прекомерни завишени.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение установи, че молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана за подаването й страна, обуславяща правен интерес.
Молбата следва да бъде уважена, предвид наличието на предпоставки за допълване, на основание чл. 248,ал.1 ГПК, на определение № 541 от 03.11.2017 г. по т.д. № 1248/2017 г., което е влязло в сила на 03.11.2017 г. поради своята необжалваемост. С определението си, съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направено – с отговора на касационната жалба, искане за разноски от ответните страни [фирма] и [фирма] като съдружници в Дружество по ЗЗД „КИПС“, [населено място]. Представени са пълномощно за осъществяване на процесуално представителство и пред ВКС с упълномощител – молителите в настоящото производство и пълномощник – адв. М. А., както и договор за правна защита и съдействие от 16.03.2017 г. и допълнение към последния, удостоверяващи платен адвокатски хонорар в размер на 7000 лв. с включено ДДС за изготвяне на отговор на касационна жалба, подадена от [община] срещу решение № 247 от 30.01.2017 г. по в.т.д. № 133/2016 г. Следователно на основание чл. 78,ал.3 ГПК искането на молителя следва да бъде уважено.
Неоснователно е направеното от противната страна оплакване за неправилно изчисление на минималния размер на възнаграждението, заявен като такъв от молителя. С оглед цената на иска, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 10474,93 лева, а съгласно чл. 9, ал. 3 от същата наредба, размерът на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възлиза на 7856,20 лв.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделениe
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА [община], да заплати на [фирма] и [фирма] като съдружници в Дружество по ЗЗД „КИПС“, [населено място], разноски в размер на 7000 лв. /седем хиляди лева/ – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба, подадена от [община] срещу решение № 247 от 30.01.2017 г. по в.т.д. № 133/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: