Р Е Ш Е Н И Е
№ 503
гр.София, 30 декември 2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
При участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА
секретаря Иванка Илиева, разгледа
докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело №454/08 год.
Делото е образувано по искане от осъдения И. З. П. на основание чл.420, ал.2, вр. с чл.422, ал.1,т.5 НПК , за възобновяване на производството по внохд№195/08 год. на Великотърновския окръжен съд , по което с решение №113/09.07.08 год. е потвърдена присъда №1790/13.12.2006г., по нохд№1709/05 год. на РС гр. В. Търново.
С присъдата И. З. П. е признат за виновен , че на 28.02.2005г., в съучастие с подсъдимия Д, като съизвършители, след предварителен сговор, с цел да набавят за себе си имотна облага, са направили опит, останал недовършен по независещи от дейците причини, да възбудят и поддържат заблуждение у В. И. П. от гр. В., с което да му причинят имотна вреда в големи размери, на стойност 12 000 лева, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26 от НК, вр. счл.18 НК, вр. чл.54 и чл.36 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване наказанието. По чл.68, ал.1 от НК съдът е постановил подс. И. З. П. да изтърпи отделно и наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от две години с присъда по НОХД №106/2004г. на Павликенския районен съд, в сила от 15.12.2004г., при първоначален общ режим. Приложен е чл.59 от НК като от срока на изпълнението на наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимия И е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по същото дело, считано от 28.05.2005г. до 02.06.2005г.. С присъдата е признат за виновен и Д. Н. А. , за това, че за времето от 28.10.2004г. до 28.02.2005г. в с. Ш. и в гр. В. Търново, при продължавано престъпление, сам и в съучастие, като съизвършител,след предварителен сговор с подс. И. З. П., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у М. М. С. както и у В. И. П. като деянието спрямо П. е останало във фазата на опита, по независещи от волята му причини, като общата имотна вреда е в размер на 16 000 лева, в големи размери, поради което на основание чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26 от НК вр. чл.54 и чл.36 от НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение по чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години, от влизане в сила присъдата.
Със същата присъда подсъдимите Д. Н. А. и И. З. П. са признати за невиновни и са оправдани по част от първоначалното обвинение,както следва : Д. А. е признат за невиновен да е извършил инкриминираната от обвинението измама на 28.10.04 год., след предварителен сговор с подсъдимия И е оправдан по обвинението във вр. с чл.210, ал.1,т.2 ,вр. с чл.209, ал.1 НК ; И. З. П. е признат за невиновен, да е извършил на 28.10.2004 г. в съучастие, след предварителен сговор с подс. Атанасов, измама по отношение на пострадалия М. М. С. и за продължавано престъпление за времето от 28.10.2004г. – 28.02.2005 г., и е оправдан по обвинението по с чл.210, ал.1, т.2 и т.5 НК, вр. чл.209, ал.1, във вр.с чл.26 от НК.
В оправдателната и част, присъдата на ВТРС не е била обжалвана или протестирана по въззивен ред. Не е предмет на производството по възобновяване пред ВКС на РБ, инициирано само по искане от осъдения И. З. П..
Въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдена присъдата, е влязло в сила на 09.07.08 год., като необжалваемо по касационен ред.
В ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на осъдения П. са развити доводи за нарушение на закона и съществени процесуални нарушения при постановяването на атакуваните съдебни актове, основания съгласно чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК. Изброително са посочени нарушения на чл.13,чл.14,чл.16, чл.246 НПК и на чл.303, ал.2 НПК. Счита се, че обвинението не е конкретизирано относно съучастието на двамата подсъдими и конкретно за участието на подс. П. в извършване на престъплението от обективна и субективна страна. За нарушение по чл.305, ал.3 НПК се изтъква непосочване от съдилищата въз основа на кои доказателствени източници са констатациите за инкриминираната измама и участието на П. в извършването и . В показанията на свид. Валентин П. от 13.09.07 год. не се съдържат данни за извършителство на деянието от осъдения П. , защото- “свидетелят е разговарял само с подс. Атанасов” . Не е ясно въз основа на кои доказателства съдилищата са приели, че е имало предварителен сговор и разпределение на ролите при извършване на деянието. Изтъква, че осъдителните изводи срещу П. почиват единствено на предположения. Посочените нарушения при оценката на доказателствата, според искането, са в основата и на неправилни изводи по приложението на закона .
В съдебно заседание подсъдимият П не се явява, редовно призован.пълномощеният от него защитник, адвокат Е, иска възобновяване на наказателното производство , отмяна на съдебните актове и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно моли , деянието да се преквалифицира относно формата на съучастие на осъдения П. от чл.20, ал.2 НК, по чл.20, ал.4 НК.
Прокурорът от ВЪРХОВНАТА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА дава заключение за неоснователност на искането, поради правилно установената фактическа обстановка, законосъобразна правна квалификация и справедливо наложено наказание на подс. Петров.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата на страните и в пределите на правомощията си, намери следното :
Искането за възобновяване Е ДОПУСТИМО.
Подадено е срещу подлежащ на възобновяване съдебен акт- влязло в сила въззивно решение на окръжен съд, което е поначало необжалваемо по касационен ред. Искането е подадено в изискуемия се шестмесечен срок от влизането му в сила и изхожда от лице, оправомощено да инициира производството/ спр. чл.419-чл.421НПК/.
Разгледано по същество, искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО, но на различни от посочените в него съображения.
Проверката е единствено в рамките на осъдителната част на решението и присъдата И САМО по отношение на подсъдимия И. З. П..
Неоснователно се твърди в искането, че в обвинителния акт липсвала конкретизация на фактическите обстоятелства, очертаващи съвместната престъпна дейност на осъдените П. и А. и липсвало описание на разпределението на ролите им в инкриминираните действия спрямо свидетеля П.
Не е нарушен чл.246 НПК. Обвинителния акт е изготвен съгласно правилата по чл.246 НПК и е съобразен със задължителните указания в ТР №2/02 год. на ОСНК на ВКС на РБ относно неговото съдържание . Проверката по нохд№1709/05 год. на ВТРС показа, че обвинителният акт съдържа всички обстоятелства относими към съставомерните фактически признаци на инкриминираното деяние, съгласно повдигнатото обвинение срещу подсъдимите А. и П. Съгласно очертаните фактически и правни рамки на обвинението, които са определили и предмета на доказване по чл.102 НПК в съдебната фаза на процеса, са и положените от съдилищата по фактите доказателствени усилия за разкриването на обективната истина по реда и със средствата на НПК.
Няма основани на доказателствата по делото доводи на осъдения, че обвинението не е посочило фактическите и правни рамки, спрямо които осъдения П. да не е могъл да организира защитата си в досъдебната фаза – като уличен и като подсъдим, в съдебната фаза на процеса. От данните по делото е видно , че срещу П. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.210, ал.1,т.2, и т.5 НК вр. с чл.209, ал.1 НК, вр. с чл.18 НК. Фактическите обстоятелства на съучастието му с другия подсъдим – Д. А. под формата на квалифицирано съучастие, след предварителен сговор, са описани от обвинението.казано е времето и мястото на деянието, а именно на 28.02.05 год., на АГ “ЮГ” във В. Търново. Посочен е начина на извършване деянието и особеностите в неговата субективна страна, изразена в общия предварителен умисъл на подсъдимите, при условията на предварителна уговорка и организация за изготвяне средството на измамата и механизма на извършването и чрез разпределението на ролите помежду им, както и специалната обща цел и на двамата подсъдими –за набавянето за всеки от тях на имотна облага. Очертани са и съзнаваните и искани от дейците общественоопасни последици, както и обстоятелствата, независещи от волята на дейците , поради които тези последици не са настъпили като намесата на полицията преди предаването от пострадалия В. П. от гр. В. сумата от 12 000 лева “за 300 метра плосък елеваторен водач” – ремък, който всъщност представлява 3 броя специално изработени за целта дървени ролки с намотана в тях гумена лента, негодни за използване и без стойност. Следователно осъденият П. се е защитавал по всички инкриминирани от обвинението обстоятелства на деянието от обективнна и субективна страна.
Предмета на доказване относно участието на подс. П. в общата престъпна дейност е установен от събраните по делото доказателствени средства. Съдилищата по фактите са изяснили и приели за установени фактическите данни за конкретните действия на А. и П. по въвеждането на свидетеля П в заблуждение и поддържането на заблуждението у него, относно съдържанието на предлаганата от подсъдимите “стока” и относно качеството на лицата, участници в съставената от подсъдимия Д. А. “легенда” за стоково-паричните отношения по продажбата на процесните ролки, в които той се е представял за продавач и бъдещ купувач на стоката предлагана на П. , представяйки се под чужда самоличност.
Установено е по делото, че подс. П. е участвал в процеса на създаването на ролките –имитации на елеваторен ремък, в превозването им с лекия си автомобил и в предаването им лично на пострадалия П. на процесната дата и място. Прието е за доказано по делото, че П. е участвал заедно с подс. Атанасов през м.февруари 2005 година във възлагането на изработката им , срещу заплащане ,от свид. Атанас Д. в работилницата му в с. Б., на който са поръчали да им придаде вид, че съдържат плосък ремък , като са поръчали общо четири броя ролки. От показанията на свид. Ат. Д. и от обясненията на П. дадени пред съдия и приобщени и кредитирани по делото , е установено, че преди деянието и двамата подсъдими са посещавали работилницата на свидетеля Д са разговаряли с него за вида и съдържанието на процесните „ролки”, както и че подс. П. е помагал на свид. Димитров да опаковат ролките на които им е придаден вид че са от “са доставени от У. ”, потвърдено по делото и от оставените върху вътрешната и външна страна на опаковките на “ролките с ремъци” дактилоскопни следи от пръстовите отпечатъци на подсъдимия П на подсъдимия А. От протоколите за оглед на процесните ролки е установено, че и трите са опаковани с хартия , обвити са с целофан, със залепена на тях бланка -“сертификат” на която са посочени “реквизити” с държава производител , номер, партида, количество, дата на доставка, дори е била прикачена и мостра , която, според заключението на СТЕ-за, не съответства на съдържанието на опаковката и пр..становено е, че под опаковката са се оказали фалшификати на ролки, нарочно изработени от дърво, с навити на тях, ръчно изрязани ленти с произволни ширини, които са от части от гумирано платно, набавено от вторични суровини, които , според заключението на СТЕ-за на веществени доказателства, не са годни за никакви технически цели и нямат никаква материална и пазарна стойност. По този начин съдилищата са изяснили както обективната съставомерност на деянието на П. , така и субективната му съставомерност, под признаците на измамата по чл.210, вр.чл.209,ал.1 НК. Още повече, дактилоскопните следи с пръстовите отпечатъци на подс. П. и на подс. Атанасов са иззети именно от ролките – имитация на „елеваторни ремъци”, надлежно подготвени за продажбата им срещу сумата 12 000 лева, уговорена между А свид. Павлов, обективира съзнателните и насочените усилия и на двамата подсъдими по въвеждането и поддържането на заблуждението у за действителното съдържание на предмета на продажбата, с единствено користната цел да го мотивират да се разпореди с процесната сума в техен интерес.
Не е нарушен чл.305, ал.3 НПК , съдилищата по същество са се мотивирали защо са кредитирали обясненията на подсъдимите дадени пред съдия, в досъдебната фаза, а не дадените от тях на съдебното следствие обяснения, както и относно доказателствената достоверност на всички останали доказателствени източници, който поотделно и заедно са довели до ненакърнимо логическо единствено за направените фактически изводи за инкриминираното деяние и неговото авторство. Неоснователно се твърди, че в показанията на свид. Валентин П. от 13.09.07 год. не се съдържали данни за извършителството на деянието от осъдения П. , защото свидетелят е разговарял само с другия подсъдим А. . Всички данни по делото сочат на установеното от съдилищата , че П. е участвал в поддържането на заблуждението у П. за невярната му представа, че продаваните от него и А. ролки са истински. А общият му умисъл с А. е включвал и съзнанието у него за всички онези действия на А. по възбуждането и поддържането на заблуждението за съдържанието на продаваните на П. ролки, извършени и от А. спрямо свидетеля. Ето защо , не е било необходимо непременно свид. Павлов да бъде въвеждан в заблуждение и чрез личен контакт и пряко от подс. П. , за същите обстоятелства на обвинението, “че ролките са истински”.
Присъдата и решението в осъдителната си част не почиват на предположения а на несъмнени и проверени за достоверността им доказателствени източници. И двете инстанции по фактите са изяснили обстоятелствата от предмета на доказване чрез събраните и проверени в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд доказателствени средства. Сред тях са и приобщените и кредитирани обяснения на подс. П. дадени пред съдия в досъдебната фаза, с помощта на които е прието за установено, че П. е знаел за това, че ролките са били неистински и са имитирали ремъци за елеватори . Обясненията на подсъдимите Д. Н. А. и И. З. П. /депозирани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, както и тези, дадени пред съдия на досъдебното производство, са приобщени законосъобразно, след като са били прочетени на основание чл.279, ал.1, т. З от НПК.становеното, че в 19.30 часа на 28.02.2005г. се е състояла уговорената среща между подсъдимите с пострадалия , на автогара „Юг“, където е трябвало да се осъществи уговорената продажба на процесните ролки –имитации е сторено от подс. Атанасов , който се е представят под чуждо име на свид. Павлов за продавач на ролките. Но участието в срещата с пострадалия и от подс. П. , не е сведено само до използването на лекия му автомобил марка „Ф” до мястото, в който са били натоварени ролките – предмет на измамата. П. е извършил и система от съгласувани с А. активни действия по поддържането на заблуждението у пострадалия П. , за съдържанието на стоката , така както е представено на свидетеля от А. , въпреки че е знаел ,че ролките са без стойност, защото е участвал не само в транспортирането им от работилницата където са направени, но е участвал и при опаковането им/ спр. протокола за оглед, дактилоскопните следи по ролките от първата измама вменена само на А. /. Следователно и двамата подсъдими са действали със общото съзнание за това че ролките за бутафорни и без всякаква стойност и въпреки това са поддържали всеки чрез своите установени фактически действия невярната представа у свидетеля , че те са годен предмет на продажба като елеваторни ремъци и са съзнавали че срещу тях ще получат неследващите им се 12 000 лева като цена за него което да съзнавали че няма стойност.
Неоснователни са доводите и за нарушение на материалния закон.становеното че само подс. Атанасов е участвал в преговорите със свид. Павлов за покупката на ролките представени от двамата подсъдими като елеваторни ремъци, не противоречи на изводите на съдилищата , че и подсъдимия П е отговорен и за двете форми на изпълнителното деяние на измамата/ спр.чл.209, ал.1 НК/. Изводите са правилни, защото подсъдимите са извършили деянието в условията на общ и предварителен пряк престъпен умисъл, който обхваща съзнанието на всеки от тях за действията на съизвършителите на деянието, дори не всеки от тях да е участвал във всичките предвидени в състав форми на неговото изпълнение. Дорипо делото да не са събрани данни подсъдимия П да е участвал и в действията по конкретното въвеждане на свид. Павлов в заблуждение, относно действителното съдържание на процесните вещи, както и за условията на продажбата им и цената поискана за тях , а това да е сторено само от съучастника му подсъдимия А, който е контактувал първоначално по телефона и последващо лично с пострадалия, представяйки се под друга самоличност за продавач, в дейността на подс. П. да е изразена само като такава по поддържането на заблуждението у П. ,умисълът му обхваща и дейността на другия подсъдим и затова и двамата следва да отговарят за цялостната фактическа дейност по въвеждането и поддържането на неверните представи у свидетеля, защото те са подчинени на единната им користна цел. Съзнанието на всеки от дейците при условията на предварителен сговор който е възможен само при съизвършителство, че извършва отделен елемент от изпълнението на деянието, го прави отговорен и за осъщественото само от другия съучастник в общото изпълнение на деянието. Ето защо, отговорността на подс. П. правилно обхваща и двете форми на изпълнителното деяние по чл.209, ал.1 НК, както и квалифициращите я обстоятелства като предварителния сговор и големите размери на предмета на измамата.
Престъплението измама е против собствеността. То засяга обществените отношения свързани с упражняването на правото на собственост. От обективна страна, деецът следва да установи контакт с пострадалия като го мотивира към разпореждане с имущество, предхождани от действия по създаване у него неверни представи за действителността по повод това разпореждане. Тези представи могат да се формират както с поведение насочено към пряко изграждане у пострадалия на невярно възприемане на действителността, така и с действия по поддържането на тези вече създадени у него неверни представи.
Друг е въпросът, че действително е надценена ролята на подс. П. в изпълнение на деянието , отразена в явно несправедливо определеното му по размер наказание. При индивидуализацията на наказанието на П. е следвало да се отчете от съдилищата сравнително по-малкия му принос в измамата, от този на подс. Атанасов , който основно е организирал изработването на предмета за въвеждането в заблуждение на свидетеля и го е уговарял, контактувал е по телефона и лично с него, под чужда самоличност, като го е въвел в заблуда не само по отношение на своето качество на продавач и това на подс. П. , но му е организирал и купувач на евентуално придобитото чрез процесната покупка, докато ролята на подс. П. във въвеждането и поддържането на заблуждението е повече техническо-организационна, отколкото интелектуална, каквато е на А. Известно еот правната теория и съдебна практика на ВС и ВКС, че макар съучастниците в случая съизвършителите да отговарят еднакво за извършеното престъпление, те следва да се наказват макар и предвиденото за него наказание, като се вземат предвид характера и степента на тяхното участие в извършването му/ чл.21 НК/. Ето защо, следва да се приеме , че материалния закона е нарушен при определяне на наказанието на подс. П. и правилното приложение на чл.54 и чл.36 НК изискват производството да бъде възобновено и въззивното решение изменено само в частта относно наложеното му наказание което да се намали от една година и шест месеца , на една година лишаване от свобода, а в останалата част, да се остави без уважение искането за възобновяване като неоснователно.
При тези данни и съгласно чл.425, ал.1,т.3 НПК ,ВКС на РБ
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по внохд №195/08год.. по описа на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД и изменява постановеното по него въззивно решение №113/09.07.08 год. само в частта относно наложеното на подсъдимия подс. И. З. П. за престъплението по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26 от НК, вр. счл.18 НК, вр. чл.54 и чл.36 от НК наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода КАТО ГО НАМАЛЯВА, НА ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален общ режим на изтърпяване наказанието.
В останалата част, оставя без уважение искането от осъдения И. З. П. за възобновяване на наказателното производство по внохд№195/08 год. на Великотърновския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: