О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
гр. София, 29 януари 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участие на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
НЧД № 30/ 2010г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 43, т. 3 НПК.
С определение разпореждане от 7. 01. 2010г., постановено по НЧХД № 5006/ 2008г., Председателят на Районен съд- гр. В., е прекратил производството по делото, и е изпратил същото на ВКС на РБ за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, на основание чл. 43, т. 3 НПК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира следното:
Искането за промяна на подсъдността се основава на нормата на чл. 43, т. 3 НПК, съгласно която, в хипотезата на невъзможност за компетентния по правилата на местната подсъдност съд да образува състав, ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд.
От данните по делото става ясно, че всички действащи съдии от щатния състав на Варненския районен съд са се отвели от разглеждането на делото, позовавайки се на основанието по чл. 29, ал. 2 НПК, с мотив, че частният тъжител Г. Ц. се държал непристойно, отправяйки обидни квалификации за тяхната работа. Независимо, че в това производство ВКС не разполага с правомощието да контролира основателността на направените отводи, настоящият съдебен състав намира за необходимо да уточни,че отводът на съдиите, уреден с нормата на чл. 29, ал. 2 НПК не е средство за осигуряване на реда в съдебната зала, поради което непристойното поведение на която и да било от страните в наказателния процес или присъстващите в съдебно заседание, подлежи на санкциониране по реда на чл. 266, ал. 2 и чл. 267 НПК. В процесния случай ВКС за трети път е сезиран с искане за произнасяне по промяна на местната подсъдност, по реда на чл. 43, т. 3 НПК, и основанието винаги е идентично- отвод на всички съдии, все аргументирани с поведението на частния тъжител по делото. Направените отводи обаче принципно изключват участието на отвелите се съдии в разглеждането и решаването на делото. При това положение е очевидно, че в случая РС- гр. В. не може да образува състав, който да се произнесе. Последното обосновава промяна на подсъдността, и респективно- изпращането му на друг, еднакъв по степен съд, а именно- на Районен съд- гр. Р.. С оглед на посочените обстоятелства, съобразявайки релевантните данни и обезпечаването на обективен процес, както и разстоянието между двете населени места и съществуващите транспортни връзки, касационната инстанция определи Районен съд- гр. Р..
Воден от изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА НЧХД № 5006/ 2009г., по описа на Районен съд- гр. В., за разглеждане на Районен съд- гр. Р..
Препис от определението да се изпрати на Председателя на Районен съд- гр. В., за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: