Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
София, 19 декември 2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. дванадесети март ………….. 2013 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова ……………………….
ЧЛЕНОВЕ: ..Цветинка Пашкунова ……………………..
..Севдалин Мавров…………………………….
при секретар .. Иванка Илиева ………………. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Красимира Колова …………………., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ………………КНОХД № .. 347 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по протест на Апелативна прокуратура – Пловдив и жалби, подадени от защитниците на подсъдимите Д. Л. М., Б. Е. Е., С. Д. П. и А. Н. С. против въззивно решение № 189 от 29.11.2012 г., постановено по в.н.о.х.д. № 402/12 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена присъда № 64 от 06.07.2012 г. по н.о.х.д. № 1368/2011 г. на Окръжен съд – Пловдив.
С последната подсъдимите П., С., М. и Е. са признати за виновни както следва:
С. Д. П. – в това, че през месец януари 2010 г. в [населено място] е образувал и през периода месец януари 2010 г. до 22.05.2010 г. в [населено място] и [населено място] е ръководил организирана престъпна група, състояща се от А. Н. С., Б. Е. Е., Д. Л. М., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 243 и чл. 244 НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 1, вр. с ал. 1 вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от девет години, като на основание чл. 304 НПК е оправдан за това в организираната и ръководена от него група да е участвал Р. С. Х..
Подсъдимият С. Д. П. е признат за виновен и в това, че през периода месец януари 2010 г. – 22.05.2010 г. в [населено място] като подбудител в съучастие с А. Н. С. (подбудител и помагач) и Д. Л. М. (извършител), умишлено е склонил Д. Л. М. да подправи платежни инструменти – банкови разплащателни карти, поради което и на основание чл. 243, ал. 2, т. З, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от девет години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на П. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените наказания лишаване от свобода, а именно – лишаване от свобода за срок от девет години, което на основание чл. 60, ал. 2, вр. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59, ал. 1 НК от изпълнението на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което С. П. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, в това число и по реда на ЗМВР считано от 22.05.2010 г. до 26.05.2011 г.
А. Н. С. в това, че през периода месец януари 2010 г. – 22. 05. 2010 г. в [населено място], в [населено място], в [населено място] и в [населено място] е участвал заедно с лицата Д. Л. М. и Б. Е. Е. в организирана престъпна група, образувана и ръководена от С. Д. П., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 243 и чл. 244 НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. чл. 54 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от шест години.
Подсъдимият А. Н. С. е признат за виновен и в това, че през периода месец януари 2010 г. – 22.05.2010 г. в [населено място] като подбудител и помагач в съучастие със С. Д. П. (подбудител) и Д. Л. М. (извършител), умишлено е склонил и е улеснил чрез набавяне на средства (пластики за банкови карти и четец за магнитни карти MSRW) Д. Л. М. да подправи платежни инструменти-банкови разплащателни карти, поради което и на основание чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от девет години.
Подсъдимият А. Н. С. е признат за виновен и в това, че през периода 22.02.2010 г. – 21.05.2010 г. в [населено място], в [населено място] и в [населено място], в условията на продължавано престъпление, си е служил с подправени платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, т. 3 НК- банкови разплащателни карти, като е знаел, че са подправени, поради което и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години.
Подсъдимият А. Н. С. е признат за виновен и в това, че на 22.05.2010 г. в [населено място] и в [населено място] е държал предмети и материали – неистинска лична карта с №[ЕИК] на името на Д. Ф. А., за която е знаел, че е послужила за преправяне на български документ за самоличност и копие от лична карта с №[ЕИК] на името на Л. И. Б., за което е знаел, че е предназначено за съставяне на български документ за самоличност, като деянието е било извършено с цел имотна облага, поради което и на основание чл. 308, ал. 7, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 54 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от две години.
На основание чл. 23, ал. 1 НК на А. Н. С. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените наказания лишаване от свобода за срок от девет години, търпимо на основание чл. 60, ал. 1 вр. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което А. Н. С. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, в това число и по реда на чл. 36 от ЗМВР, считано от 22.05.2010 г. до 26.05.2011 г.
Д. Л. М. – в това, че през периода януари 2010 г. – 22. 05. 2010 г. в [населено място] и [населено място] е участвал заедно с лицата А. Н. С. и Б. Е. Е. в организирана престъпна група, образувана и ръководена от С. Д. П., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 243 и чл. 244 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. чл. 54 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от три години.
Подсъдимият Д. Л. М. е признат за виновен и в това, че през периода месец януари 2010 г. – 22. 05. 2010 г. в [населено място], като извършител в съучастие с А. Н. С. (подбудител и помагач) и С. Д. П. (подбудител), е подправил платежни инструменти – банкови разплащателни карти, поради което и на основание чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години.
Подсъдимият Д. Л. М. е признат за виновен и в това, че през периода месец януари 2010 г. – 22. 05. 2010 г. в [населено място] и [населено място] е пазил и укривал предмети, материали, оръдия и компютърни програми, за които е знаел, че са предназначени и че са послужили за подправка на платежни инструменти по чл. 243, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 246, ал. 3, вр. чл. 243, ал. 2, вр. чл. 54 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от две години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на Д. Л. М. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените наказания лишаване от свобода за срок от пет години, търпимо на основание чл. 59, ал. 1, вр. чл. 61, т. 3 ЗИНЗС при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл. 59, ал. 1 НК от изпълнението на определеното общо най-тежко наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето, през което Д. Л. М. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” в това число и по реда на ЗМВР, считано от 22.05.2010 г. до 26.05.2011 год.
4. Б. Е. Е. – в това, че през периода месец януари 2010 г. – 22.05.2010г. в [населено място] е участвал заедно с лицата А. Н. С. и Д. Л. М. в организирана престъпна група, образувана и ръководена от С. Д. П., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 243 и чл. 244 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. чл. 54 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от три години.
Подсъдимият Б. Е. Е. е признат за виновен и в това, че през периода месец януари 2010 г. – 22.05.2010 г. в [населено място] е придобил, пазил и укривал предмети, материали, оръдия и компютърни програми, за които е знаел, че са предназначени за подправка на платежни инструменти по чл. 243, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 246, ал. 3, вр. чл. 243 ал. 2, вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година.
Подсъдимият Б. Е. Е. е признат за виновен и в това, че през периода месец януари 2010 г.- 20.05.2010 г. при условията на продължавано престъпление, в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага е придобил от А. Н. С. чужди движими вещи – ръчен часовник с надпис „GXETTE“ на стойност 670 лева, ръчен часовник с надпис JACQUES LEMANS с номер № /номер/ на стойност 300 лева, ръчен часовник с напие „JACQUES LEMANS“ с № /номер/ на стойност 300 лева и ДВД камера марка „Канон“ на стойност 650 лева, всички вещи на обща стойност 1920 (хиляда деветстотин и двадесет) лева, за които е знаел, че са придобити от другиго – А. Н. С. чрез престъпление по чл. 244 от НК, поради което и на основание чл. 215 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 54 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от две години.
На основание чл. 23, ал. 1 НК на Б. Е. Е. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените наказания лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 1 НК от изпълнението на определеното общо най-тежко наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето, през което Б. Е. Е. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”, както и по реда на ЗМВР, считано от 22.05.2010 г. до 26.05.2011 г.
Със същата присъда подсъдимият Р. Х. С. е признат за невиновен в това, през периода януари 2010 г. – 22.05.2010 г. в [населено място] да е участвал заедно с лицата А. Н. С., Д. Л. М., Б. Е. Е. в организирана престъпна група, образувана и ръководена от С. Д. П., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 243 и чл. 244 от НК – престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Р. Х. С. е признат за невиновен и в това, че през периода месец януари 2010 г. – 22.05.2010 г. в [населено място] е пазил и укривал предмети, материали, оръдия и компютърни програми, за които да е знаел, че са предназначени за подправка на платежни инструменти по чл. 243, ал. 2 от НК – престъпление по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 243, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.
С присъда съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски в размер на 8004,31 лв.(осем хиляди и четири лева и тридесет и една ст.), възложени в тежест на подсъдимите С. Д. П., А. Н. С., Б. Е. Е. и Д. Л. М..
С подадения от Апелативна прокуратура – Пловдив касационен протест са развити доводи за нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата от Апелативен съд – Пловдив, довели до оправдаването на подсъдимия Р. Х. С. по повдигнатите му обвинения по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК и по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 243, ал. 2 НК.
С протеста е посочено и друго процесуално нарушение – непроизнасяне на Апелативен съд – Пловдив по въззивния протест в частта против наложената на прокурора от Окръжна прокуратура – Пловдив с протоколно определение от 18.05.2012 г. на Окръжен съд – Пловдив глоба.
С касационния протест е заявена още и явната несправедливост на наложените на подсъдимите С. П., Д. М. и Б. Е. наказания.
С жалбата на касатора П. са направени оплаквания за нарушения на материалния и процесуален закон и искане за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Касаторът С. е изложил съображения в подкрепа и на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК.
Съществени процесуални нарушения и нарушение на закона се релевират от Е. и защитата му с искане за оправдаване по всички повдигнати обвинения.
Защитата на М. релевира основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК с алтернативно искане, в случай, че касационната инстанция не сподели доводите във връзка с допуснатите съществени процесуални нарушения, за намаляване на наказанието в размер, позволяващ приложението на чл. 66, ал. 1 НК.
В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият С. П. не се явява и не се представлява.
Подсъдимият Д. М. се представлява от упълномощен защитник, който намира подадения протест за частично основателен, поддържа касационната жалба с искане делото да се върне за разглеждане от първоинстанционния съд и по отношение на подзащитния му да бъде приложен чл. 66 НК.
Подсъдимият А. С. се явява лично, представлява се от служебен защитник, който поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения за нарушено право на защита и явна несправедливост на наложеното наказание, представя допълнително писмено изложение към жалбата, не взема отношение по протеста.
Подсъдимият Б. Е. се явява лично и със служебно назначен защитник, който намира подадения протест за отчасти основателен, поддържа подадената жалба, представя допълнително писмено изложение към нея, прави искане за връщане на делото на първата инстанция, намира касационните жалби на другите подсъдими за основателни.
Подсъдимият Р. Х. се представлява от редовно упълномощен защитник, който моли протестът да бъде оставен без уважение като неоснователен.
Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа подадения протест по развитите в него съображения. Пледира за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадените касационни жалби, провери въззивното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
По касационния протест
Неправилното приложение на материалния закон, довело до оправдаването на Р. Х. по повдигнатите му обвинения по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2, вр. с ал. 2 от НК и по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 243 ал. 2 от НК, Апелативна прокуратура – Пловдив е заявила като последица от допуснатите съществени процесуални нарушения, обосновани с: неправилен прочит на фактите по делото; липса на мотиви по направените пред въззивния съд възражения, включително и тези във връзка със занижения размер на наказанията на подсъдимите П., М. и Е., както и условното осъждане на последния; допълнителна неяснота в мотивите, поради допуснати технически грешки; непознаване на доказателствата по делото; липса на оценка на изслушаните и приети по делото експертизи, изготвени от ИСТ и ИКТ – [населено място]; несъобразяване с константната практика на ВКС във връзка с игнориране свидетелските показания на Г. Р. относно проведената и записана чрез специални разузнавателни средства беседа, проведена от свидетеля Г. Р. с подсъдимия П.; игнориране на записаната чрез специални разузнавателни средства беседа, проведена от свидетеля Г. Р. с подсъдимия Х.; показанията на този свидетел; разговорите и SMS между П. и С. и между П. и съпругата му, касаещи Х.; погрешните изводи на съда относно законното притежание и ползване от Х. във връзка с упражняваната от него професия на иззетите от дома и работното му място компютър, принтер, бели пластики и софтуерни продукти; приемането от съда на иззетата от Х. банкова карта „Maestro” на банка „BIOCHIM” с № /номер/ с надпис „H. R. S.” за такава, издадена от посочената банка; немотивирано оставено от Окръжен съд – Пловдив без уважение искането на обвинението за назначаване на допълнителна техническа експертиза за изследване на иззетия от [населено място] компютър „Dell” и съхранената в този компютър чат – история между потребител с име „П. 75” /потребителско име на С. П./ и други потребители през месец май 2010 г.; неправилно посочената в решението на Апелативен съд – Пловдив липса на твърдение от страна на прокуратурата Х. или друг подсъдим да е използвал иззетите от първия компютър, принтер и софтуерни продукти;
Доводът за явна несправедливост на наложените на подсъдимите С. П., Д. М. и Б. Е. наказания е подкрепен с високата обществена опасност на извършените престъпления и извършителите им, надценените смекчаващи отговорността обстоятелства /за П. – обстоятелството, че очаква трето дете, без за това да са представени доказателства по делото; за М. – висшето му инженерно образование, даващо му възможност за реализация извън сферата на престъпността и трудовата му ангажираност, независимо от установената в хода на производството липса на такава/; недооцененото отегчаващо вината обстоятелство – продължителния период на извършваната престъпна дейност, а за подсъдимия Е. – и финансирането на групата.
По жалбата на касатора Д. М.
Оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения са обосновани с нарушено право на защита, нарушение принципа на равнопоставеност на страните и състезателност на процеса, осъждане по обвинение, което не му е повдигнато, противоречие между обстоятелствената част и осъдителния диспозитив на първоинстанционната присъда.
Явната несправедливост на наложеното на Д. М. ефективно наказание е мотивирана с несъответствието му с обществената опасност на дееца и деянията и многобройните смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, оказаното съдействие, изразеното съжаление, младата му възраст, трудовата му ангажираност, висшето му образование, краткият период на въвличането му в противоправното деяние, липса на други противообществени прояви, липса на значително незаконно облагодетелстване.
Изложен е и довод, че наказанието лишаване от свобода, определено в размер на три години или по-малко, позволяващ приложението на условното осъждане, би осъществило целите на индивидуалната и генерална превенция.
По жалбата на касатора Б. Е.
В подкрепа на доводите за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон са изложени съображения за постановяване на осъдителни по отношение на Е. съдебни актове, почиващи само и единствено на данните от специалните разузнавателни средства, на предположения и противоречивите показания на свидетелите Г. Р. и Д. Р. относно момента, в който е засечено участието на подсъдимия в престъпната група, занимавал ли се е с изработване и пълнене на карти, теглила ли е групата пари от банкомати. Във връзка с недоказаността на обвинението по чл. чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК е посочено още, че от изслушването на ВДС-та на СРС-та не може да се направи извод относно знанието на Е. по какъв начин ще бъдат харчени предоставяните от него в заем парични средства при положение, че е познавал само един от останалите подсъдими – А. С..
Досежно обвиненията по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 243, ал. 2 НК и по чл. 215, ал. 1 НК, защитата твърди, че: Е. не е съхранявал предмети и материали за подправка на банкови карти; видно от протокола за претърсване и изземване, в дома му не са открити предмети и материали за осъществяването на дейност по изработване на неистински платежни инструменти; липсват доказателства иззетите часовници и ДВД камера „Канон” /неоткрита в дома на подсъдимия, предал доброволно документите на органите на досъдебното производство/ да са придобити по престъпен начин; липса на отпечатък от банкова карта на лентата на иззетия принтер, предназначен за външно оформление на бели пластики, а не само на банкови карти; невъзможност със съдържащата се на иззетата флашка програма да се инсталира информация върху банкова карта, поради предназначението на програмата да проверява валидността и.
По жалбата на касатора С. П.
Последната съдържа бланкетно направени оплаквания за нарушения на материалния и процесуален закон, които не са допълнени и развити до даване ход на делото пред настоящата инстанция.
По жалбата на касатора А. С.
С представеното в проведеното съдебно заседание допълнително изложение, защитата на С. излага съображения в подкрепа на първоначално релевираните с касационната жалба основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК.
Процесуалните нарушения са обосновани с липса на всестранно, пълно и обективно изследване на доказателствата по делото, довело до порок във вътрешното убеждение на съда при оценката и анализа им и до неправилно приложение на материалния закон.
Доводът за недоказаността на обвинението по чл. 244, ал. 1 НК е развит въз основа на липсата на преки доказателства относно авторството на деянието, изведено от единственото косвено доказателство – иззетата от С. лична карта №[ЕИК] на Д. Ф.. Твърди се още за недоказано С. да е склонявал и да е помагал на Д. М. за извършване на престъпление по чл. 243, ал. 2, т. 3 НК при липса на СРС- та, съдържащи такава информация и показания на М. в този смисъл, дадени в качеството му на свидетел в хода на досъдебното производство, но оттеглени от този подсъдим в хода на съдебното следствие. Заявена е и липса на доказателства по делото, установяващи посредничество от страна на С. в комуникацията между подсъдимите М. и П., липса на доказателства С. да е помагал на М., снабдявайки го с бели пластики за изработка на банкови карти.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното на С. наказание за престъплението по чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. З и ал. 4 НК лишаване от свобода за срок от девет години е неоснователно завишено и неотговарящо на целите по чл. 36 НК в сравнение с наказанието лишаване от свобода за срок от седем години, наложено на подсъдимия Д. М. за същото престъпление, но в качеството му на извършител.
Настоящият състав на ВКС намира, че протестът е ОСНОВАТЕЛЕН.
Окръжният съд е оправдал подсъдимия Х., като е приел /л. 73 от мотивите/, че обвиненията срещу него не са доказани по безспорен и категоричен начин, тъй като събраните по делото доказателства за него са изцяло косвени – снимки на кредитни карти в паметта на иззет от него компютър, техника и консумативи, намерени и иззети от него, които са предназначени за външно оформление на картови пластики и издадена през 2003 год. карта на Банка Б., за която вещите лица са дали заключение, че не е истинска, тъй като има разлика в четвъртата цифра между основния номер и този, изписан със ситен шрифт под него. Мотивирал се е, че не е доказано Х. да е „директора”, както е изведено от прокуратурата от записан със СРС разговор между подсъдимия С. П. и свидетеля Г. Р., което не се подкрепя от други доказателства по делото. В тази насока, окръжният съд е приел за годно доказателствено средство свидетелските показания на Р., като не е възприел като такова ВДС, изготвено чрез СРС при оперативната беседа между двамата.
Срещу присъдата в оправдателната и част по повдигнатите спрямо Х. обвинения и оправдаването на останалите подсъдими в организираната престъпна група с неговото участие и спрямо наложените на последните П., М. и Е. наказания е подаден въззивен протест и допълнение към него. Поискано е: осъждането на Х. по двете обвинения; осъждането на останалите подсъдими, че Х. е участвал в ОПГ; увеличаването на наказанията на П., М. и Е., съобразно поисканите от обвинението; отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 НК за Е.. Протестът е подробно мотивиран, като в допълнението към него са разширени и допълнени доводите.
Въззивният съд на една страница /л. 29 – 30 от решението/ е изразил декларативно становище по част от доводите, отразени в протеста и допълнението към него. Приемайки, че окръжният съд не е нарушил процесуалните правила, като е разпитал и ценил свидетелските показания на Р. и Р., служители на ГДБОП – [населено място], провели оперативните „беседи”, в които са направени извънпроцесуални признания, и правилно е отхвърлил ВДС от реализираните СРС, спрямо Х. е посочил, че извън тях, в другите, записани със СРС разговори, той не е участвал и името му не е било споменавано. Не е направил, обаче, анализ и съпоставка на съдържащите се в тях доказателства с останалия доказателствен материал, касаещ Х.. По този начин не е отговорил изчерпателно на доводите на прокурора /л. 3 и сл. от допълнението към протеста/ за достоверността на свидетелските показания на Р., че Х. и М. са изработвали неистинските банкови карти. Х. е разполагал със съответната техника, с която гравирал логото и серийните номера върху картите, каквато апаратура М. не е притежавал. Не е обсъдил и съпоставил в същата насока, самостоятелно и в съвкупност с останалите доказателства, посочените от прокурора разговори и SMS с обясненията на Х. за причината за контакта му със съпругата на П.. Като съд по фактите е следвало да отрази кои „беседи” е взел предвид, от кои служители са проведени, с кои подсъдими, какво е ценил като годно доказателствено средство и на базата на кои доказателства е постановил решението си, потвърждавайки първоинстанционния акт спрямо Х.. Не е направил необходимото да изясни твърденията на обвинението, че Х. е споменаван в записаните чрез СРС разговори като „директора”, така както спрямо всеки от другите подсъдимите в същите разговори е назоваван със съответен прякор. Не е взел отношение по направеното от прокурора искане в съдебното заседание на 18.05.12 год. да бъде назначена допълнителна техническа експертиза, която да изследва съхранената в иззетия от [населено място] компютър „Dell”, обект на експертиза” и съхраняваната в него част-история между потребител „П. 75” и други потребители в инкриминирания период.
Във въззивното решение няма коментар за иззетите от сервиза и дома на Х. компютърна техника и съдържащите се в нея програмни продукти и информация, съответно възможности, за: печат на пластмасови карти; печат върху карти за персонизиращи системи, вкл. кредитни и дебитни банкови карти; програмни продукти за предпечатна подготовка; файлове, съдържащи изображения на магнитни банкови карти на различни банки; файлове, със съответните разширения, съдържащи редове с числа във формат време и формат втора пътечка на магнитни банкови карти и файлове със съответно разширение, съдържащи шум и звукове, като от запис на цифрово съдържание на магнитни пътечки на магнитни карти посредством магнитна глава; графични файлове, съдържащи снимки на устройства, приличащи на входните такива за магнитни карти на банкомати. Посочено е единствено, че те са свързани с работата на Х. и липсата на законова забрана за притежаването им, но нито в мотивите към присъдата, нито в решението, е посочено в какво точно се е изразявала същата, съответно с какво е била свързана с банковата система. Възможностите и съдържанието на тази компютърна техника не са съпоставени със събраната информация с помощта на СРС, обясненията на подсъдимия, неговия работодател и свидетеля Р..
Във връзка с противоречивия доказателствен материал относно иззетата банкова карта, с черна магнитна лента „ Maestro” на банка „Biochim” № 67605236525839005 на името на Р. Х. въззивният съд изцяло се е доверил на представения от защитата договор с банката, игнорирайки заключението на изготвената от ИСТ – [населено място] техническа експертиза, че е неистински електронен платежен инструмент. Съдът не се е съобразил с основния принцип по чл. 13 НПК, задължаващ го да вземе всички мерки и да разреши противоречието по реда и със средствата, предвидени в НПК – да изиска от банката информация за идентичността на инкриминираната карта и представения от защитата договор и да съпостави същата с приетата техническа експертиза.
Касационният протест е основателен и по отношение на това, че на л. 26 от решението е внесен напълно неразбираем абзац /3/, който не е необходимо да се цитира и от настоящата инстанция, без да може да се разбере съдържанието, обхвата му и какво се коментира, което е съществено процесуално нарушение.
Въззивният съд не е констатирал, че единствено П. е оправдан, че в организираната от него престъпна група не е участвал Х.. За А. С., Д. М. и Б. Е. липсва оправдателен диспозитив, че са участвали в ОПГ заедно с Р. Х..
Напълно формално, на четири реда, апелативната инстанция е приела, че протестът е неоснователен и за наложените на П., С., М. и Е. наказания /л. 30, абз. 2/. По този начин, липсва отговор на посочените във въззивния протест конкретни доводи за семейното положение на П., трудовата ангажираност, образованието и незаконната дейност на М. за покупко-продажби по интернет на номера на банкови карти. Не е взел отношение за периода на осъществяване на престъпната дейност на групата, високата степен на обществената опасност на извършените престъпления, засягащи сериозно нормалното функциониране на системата за електронно разплащане в страната и чужбина.
По същия формален начин апелативният съд е подходил и към жалбите от страна на останалите подсъдими.
Липсата на отговор на посочените доводи, води до извод, че решението не отговаря на изискването по чл. 339, ал. 2 НПК. По силата на същата норма въззивният съд всякога е длъжен да даде отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не. Именно този отговор е израз на задължението му на въззивна инстанция, която е и контролна такава – да провери изцяло законността на първоинстанционната присъда, независимо от основанията и доводите, посочени от страните. Резултатът от проверката винаги трябва да бъде обективиран по делото в мотивите към решението и то така, че да стане достояние на страните, които да имат възможност да проследят начина на формиране на волята на съда. Отхвърляйки като неоснователни аргументите на дадена страна срещу проверявания съдебен акт, въззивната инстанция е задължена да им даде такъв отговор, че да станат ясни основанията, поради които те не се приемат.
По настоящото дело това не е направено. По този начин, нито за протестиралата и обжалвалите страни, нито за касационния съд е ясно защо не е отговорено на конкретни доводи срещу първоинстанциония акт, съответно защо не са уважени. Според съдебната практика, формалното позоваване на съображения на първата инстанция за липса на доказателства, без да се посочат мотиви за това, или липсата изобщо на отговор на доводите на страните, води до извод, че въззивният съд не е изпълнил посочените задължения до степен на липса на мотиви, което е абсолютно основание за отмяна на съдебния акт, тъй като обжалвалата или протестиралата страна е лишена от въззивна проверка. Ако въззивната инстанция задълбочено бе обсъдила посочените по-горе доводи, би могла да стигне до други изводи, различни от направените от окръжния съд по отношение на наказателната отговорност на подсъдимия Х..
Тъй като по конкретното дело не е даден отговор на съществени за решаване на въпроса за отговорността на Р. Х. доводи, залегнали в протеста и допълнението към него, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 339, ал. 2 НПК, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС – гр.Пловдив. Доколкото обвинението е за организирана престъпна група решението следва да се отмени изцяло.
При новото разглеждане на делото следва да се преодолеят посочените недостатъци в правно аналитичната дейност на съда и съдебното решение, чрез цялостен задълбочен анализ на събраните от ОС – гр.Пловдив доказателства, а в случай на необходимост – чрез събиране и проверка на такива от самия въззивен съд, и изготвяне на съдебен акт, отговарящ на изискванията по чл. 339 НПК.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО решение № 189 от 29.11.12 год., постановено по ВНОХД № 402/12 год. по описа на Пловдивския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: