Р Е Ш Е Н И Е
№ 455
София, 05 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ФИДАНКА ПЕНЕВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 535/2008 година
Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия К. Д. Н. срещу въззивна присъда № 239 от 20.06.2008г. по внохд № 215/2008г. по описа на Окръжен съд-Благоевград.
В жалбата се поддържат доводи за нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. Прави се искане присъдата да се отмени и делото върне на същия съд за ново разглеждане. Алтернативно се иска изменяване на присъдата и намаляване на наказанието.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 25 от 28.01.2008г. по нохд № 615/2006г. Районен съд-гр. Сандански е признал жалбоподателя-подсъдим за НЕВИНОВЕН в извършване на повдигнатото му по чл.279,ал.2 НК обвинение,като на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАЛ.
С горната присъда,въззивният съд е отменил присъдата на Районния съд и е постановил НОВА,както следва:
Признал е подсъдимия К. Д. Н. за ВИНОВЕН в това,че на 31.08. срещу 01.09.2002г. в района на с. Н.,общ. Струмяни,е излязъл от границата на страната с Р Македония без разрешение на надлежните органи на властта,като деянието е извършено повторно,поради което и на основание чл.279,ал.2 вр.с ал.1/стар/ НК и чл.55,ал.1 т.3 НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.
Със същата присъда,на основание чл.68,ал.1 НК съдът е ПОСТАНОВИЛ подсъдимия да изтърпи при общ режим и наложеното му с влязла в сила присъда по нохд № 1039/2001г. на РС-Петрич в размер на шест месеца лишаване от свобода.
След проверка на доводите и данните по делото съобразно правомощията визирани в чл.347 НПК,Върховният касационен съд намери жалбата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА:
От фактическа страна е установено,че на 31.01.2006г. подсъдимият е влязъл в Р България от Р Гърция на ГКПП-Кулата. След справка в регистрите на автоматизираната система е констатирано,че подсъдимият няма регистрирано напускане на страната. Тогава той е заявил пред граничния полицай О. С. ,че е напуснал нелегално страната през август 2002г.,но не знае през кой район. Разпитан пред съдия,по реда на чл.222 НПК,подсъдимият е потвърдил обясненията си и е заявил,че на 31.08.2002г. с негов познат на име П. преминали границата с Р Македония при с. Н.,а след това преминали на територията на Р Гърция,където се устроили на работа. Изложеното е потвърдено и от св. В. К. граничен полицай,която също снела обяснението на подсъдимия.
Доводите за процесуални нарушения не се подкрепят от данните по делото.
Показанията на св. В. К. депозирани на досъдебното производство от 15.03.06г./л. 12 от дозн. № 11/06г./, са приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281,ал.1 т.3 НПК,след прочитането им при изричното съгласие на адвокат А на подсъдимия,в съд.заседание на 23.05.2007. Следователно,изграждайки изводите си за извършено от подсъдимия деяние,въз основа и на показанията на посочената свидетелка,въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение,което да е ограничило правата на подсъдимия е да е довело до неправилното прилагане на материалния закон.
Неоснователен е също така довода за процесуално нарушение,поради неучастие на защитник при разпита пред съдия на подсъдимия в процедурата по чл.222 НПК.
Участието на защитник при заснемане обясненията пред съдия не е задължително. В чл.222,ал.1 НПК е указано,че разпитът пред съдия се извършва с участието на защитник,ако има такъв. От което следва,че след като на 06.07.2006г. с постановлението за привличане на обвиняемия Н. за престъпление по чл.279,ал.2 вр.с ал.1 НК,същият изрично е заявил,че не желае адвокатска защита,то процедурата-разпит на обвиняемия пред съдия на 06.07.2006г. не е опорочена,тъй като участието на защитник не е било задължително.
Доводът за нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК е основателен.
За извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание от една до шест години лишаване от свобода и глоба. Съдът е определил наказание при условията на чл.55,ал.1 т.1 НПК,като е слязъл под минимума наказание и е наложил такова от шест месеца лишаване от свобода. Преценката на съда за наказание при условието на посочената правна норма,е правилно. Доказателствата свързани с личността на подсъдимия са обсъдени обстойно. Вярно е,че последният е осъждан многократно за такова деяние,като настоящето е извършено в изпитателния срок по присъда по нохд №717/2002 г. Данните за предходни 4 осъждания/л.37 от дознанието/,характеризират подсъдимия като нарушител,който въпреки законовите забрани и наказания продължава да напуска страната без надлежно разрешение на органите на властта. В недостатъчна степен обаче са оценени мотивите за деянието –осигуряване на прехрана за семейството му,работейки зад граница,получавайки за това по-високо възнаграждение. В този смисъл,въпреки обществената опасност на деянието и предходните осъждания на подсъдимия,санкционирането на последния в атакувания размер се явява несъответно на извършеното,което предпоставя привеждането му в съгласие с принципа визиран в чл.35 ал.1 т.3 НПК. Като взе предвид изложеното касационният състав счете,че наказанието следва да се намали до размера на минималното наказание лишаване от свобода предвидено в чл.39,ал.1 НК,а именно на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
В жалбата неправилно се поддържа,че наказанието е в размер на една година,както и че е постановено в противоречие с чл.55,ал.1 НК. От диспозитива на въззивната присъда е видно,че именно приложението на чл.55 НК е обусловило по-ниско по размер наказание,от това което е визирано в нормата на чл.279,ал.2 НК.
Възражението,че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.9,ал.2 НК не се подкрепя от данните по делото. Предходните осъждания на подсъдимия-три от които за деяние по чл.279,ал.1 НК сочат на упоритост и незачитане законите и правовия ред,независимо от подбудите за неговото извършване. Деянието не е инцидентно,а системно,обусловило и квалификацията на повторно извършено. При тези обстоятелства няма основание за извод,че са налице предпоставките на чл.9,ал.2 НК.
По изложените съображения ,като е наложил наказание в обжалвания размер,въззивният съд е допуснал нарушение по чл.348,ал.5 т.1 вр.с ал.1 т.3 НПК,поради което присъдата следва да се измени в санкционната й част и наказанието намали на три месеца лишаване от свобода.
В останалата част,присъдата следва да се остави в сила.
Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.3 НПК,Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА въззивна присъда № 239 от 20.06.2008г. по внохд № 215/2008г. по описа на Окръжен съд-Благоевград в санкционната й част,като НАМАЛЯВА наказанието на подсъдимия К. Д. Н. от шест месеца на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: