Р Е Ш Е Н И Е
№ 456
София, 05 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ФИДАНКА ПЕНЕВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 483/2008 година
Производството е образувано на основание касационен протест на Софийска градска прокуратура срещу нова въззивна присъда от 21.02.2008г. по внохд № 1772/07г. на Софийски градски съд,нак.отделение,първи въззивен състав.
В протеста се излагат доводи за допуснати нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК. Прави се искане присъдата да се отмени и делото върне на същия съд за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.
Защитникът на подсъдимия счита протеста за неоснователен.
Гражданският ищец Х. К. Р. моли да се уважи протеста.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С присъда от 17.04.2007г. по нохд № 6340/06г. Софийският районен съд,нак.колегия 22-ри състав е признал подсъдимия С. Д. М. за ВИНОВЕН в това,че на 16.06.2005 около 17.00часа в гр. С. ж.к.”Гоце Делчев”,на ул.”Орехова гора” в съучастие с И. С. Н. отнел чужди движими вещи на обща стойност 220 лева от владението на Х. К. Р.,като употребил за това сила-ударил с ръка Р. в горната част на гърдите,издърпал златен синджир с висулки от врата на пострадалата,поради което и на основание чл.198,ал.1 пр.1 вр.с чл.20,ал.2 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66,ал.1 НК,съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. С присъдата съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия да ЗАПЛАТИ на Х. К. Р. сумата 220 лева,обезщетение за имуществени вреди.
С протестираната присъда Софийският градски съд е ОТМЕНИЛ осъдителната присъда и е постановил НОВА,както следва:
Признал е подсъдимия С. Д. М. за НЕВИНОВЕН в това,че на 16.06.2005г. в гр. С.,ж.к.”Гоце Делчев”,на ул.”Орехова гора” в съучастие като съизвършител с И. С. Н. /спрямо когото наказателното производство е спряно/отнел чужди движими вещи-златен синджир 14 карата с тегло 8 грама на стойност 176 лева,златно синджирче с изображение на Христос 14 карата с тегло 1 грам на стойност 22 лева и златно украшение с изображение на Богородица 14 карата с лице.тегло 1 грам на стойност 22 лева като общата стойност на движимите вещи е 220 лева,от владението на Х. К. Р.,с намерение противозаконно да ги присвои,като е употребил за това сила-ударил с ръка Р. в горната част на гърдите,след което издърпал с ръка синджира с висулките от врата на пострадалата,при което синджира се скъсал, поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по обвинението за извършено престъпление по чл.198,ал.1 пр.1 вр.с чл.20,ал.2 вр.с ал.1 НК.
Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН:
За да постанови оправдателна присъда въззивният съд е приел,че е налице сериозно съмнение относно виновността на подсъдимото лице. Аргументирал се е,че показанията на пострадалата св. Р са вътрешно противоречиви,защото не били убедителни относно автомобила от който слязъл нейния нападател ,познавала само руските коли,и не била сигурна дали шофьора на автомобила,с който се разминала и този който я пресрещнал е един същ. Неясни били показанията й относно номера и модела на автомобила.
Съдът освен това е счел,че е допуснато процесуално нарушение при извършеното разпознаване на подсъдимия от пострадалата Р. Последната посочила ,че нападателят бил с ръст 175 см.,а този на разпознатия подсъдим бил под 10 см. от посочения от нея. Останалите разпознавани лица не били със сходен ръст,свидетелката не била посочила по какви белези е разпознала подсъдимия,не била разпитвана за белезите на нападателя непосредствено преди разпознаването,поискала това лице да се обърне в гръб,тъй като видяла гърба на тичащия оттеглящ се след нападението извършител. Съдът е подложил на съмнение убедеността на свидетелката по лицевите белези на нападателя и с разпознатото лице,след като е искала да го види в гръб.
Ревизирайки показанията на св. Р съдът е приел,че не следва да се кредитират,противопоставил е на последните показанията на двамата свидетели ,които изграждат алиби на подсъдимия за инкриминираната дата,посочил е,че подсъдимият има установен начин на живот,работа,съпруга,управлява нов автомобил,с баща си имал изградена работна ангажираност.
Въз основа на тези приети обстоятелства е постановил оправдателна присъда по повдигнатото срещу него обвинение за грабеж.
Присъдата е постановена при допуснати процесуални нарушения ,довели до нарушение на материалния закон.
От фактическа страна е установено,че пострадалата Р. на инкриминираната дата и място е разхождала в количка 4-месечната си внучка. Била облечена в блуза с деколте,на врата си носела златен накит. На ъгъла на бул.”Гоце Делчев и ул.”Орехова гора” минала покрай спрял автомобил „Пежо-Партнер” с ДКН № С*,в който се намирал подсъдимия и лицето И. С. Н. /спрямо когото материалите са отделени и наказателното производство е спряно,тъй като последният е на лечение в Испания/. Двамата забелязали свидетелката и златното бижу и решили да го отнемат. Възползвали се от обстоятелството,че свидетелката вози бебе и мястото в този час не е оживено. Автомобилът сменил посоката на движение и започнал да се движи срещу св. Р. На около 2-3 метра от нея,Недялков намалил скоростта,подсъдимият М. отворил предната дясна врата и слязъл от автомобила,а последният продължил бавно да се движи. М. бързо се приближил до пострадалата,възползвал се от ситуацията,че свидетелката предвид изложеното не може да реагира и се защити,застанал пред нея и с ръка я ударил в горната част на гърдите. Р. залитнала,но не паднала,продължавайки да държи количката с бебето. Тогава подсъдимият хванал с ръка златния синджир с висулки по него,силно го дръпнал,при което синджира се скъсал и заедно с висулките останал в ръката му. След това подсъдимият се затичал по улицата,настигнал автомобила управляван от Н. ,отворил предната дясна врата и се качил в него. Свидетелката възприела,че автомобилът е с червен цвят,че е със софийска регистрация на контролния номер и че последните две цифри на номера са 74
На 20.07.2005г. бил иззет л.а.”Пежо Партнер” с рег. ДК № С* собственост на подсъдимия М. Същия ден в сградата на СДВР било извършено разпознаване на лица,при което процесуално следствено действие,пострадалата Р. е разпознала подсъдимия М като лицето което я е нападнало и отнело златния й накит. На 14.09.2005г. в сградата на СДВР пострадалата разпознала по фотоснимки като водач на лекия автомобил и лицето И. С. Н. с ЕГН **********.
В хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е разпитал поемните лица Р. Е. и К. Б. /Велинова/присъствали на разпознаването на подсъдимия.
Неправилно съдът е приел,че показанията на свидетелката съдържат съмнения относно автора на деянието.
На л.57 от първ.дело св. Р е депозирала подробни,обстоятелствени показания относно извършеното по отношение на нея нападение,категорично е заявила,че подсъдимият е лицето,което е слязло от червения автомобил,приближил се от лявата й страна,ударил я в гърдите,дръпнал синджира и избягал. Свидетелката е описала облеклото и външността на М. ,видяла е и е описала и лицето Н. Посочила е,че М. е изскочил от същия червен автомобил,който е бил паркиран отдясно на нейната посока на движение по платното и който няколко минути по-късно я пресрещнал,движейки се срещу нея. Свидетелката е посочила и приблизителния ръст на извършителя. Заявила е,че нападателят бил колкото нея на ръст,около 1.65 см.височина/л.57 от първоинстанционното дело/. Следва да се отбележи,че показанията на свидетелката,депозирани на досъдебното следствие съответстват изцяло на тези от съдебното заседание. Коментираното различие в заявеният от нея ръст/записано в протокола от 20.07.2005г. 1.75,а в съдебно заседание е отразено 1.65 см. на подсъдимия респ.заключението за неубеденост, по същество не променя крайната оценка на пострадалата,че М. е лицето,което я е нападнало. Същественото е,че тя е дала показания при условията на чл.290 НК и тези показания са последователни и безпротиворечиви ,както по отношение обстоятелствата свързани с нападението-обстановка,място,посока на движение на червения автомобил,така и на лицата намиращи се в него,мястото което са заемали в автомобила.
В съдебно заседание на 29.11.2007г. пред въззивния съд,свидетелката отново е потвърдила показанията. Заявила е категорично,че за краткото време на визуален контакт с подсъдимия,е успяла да види физиономията на нападателя и по-късно да го разпознае. Посочила е,че за нея като учителка по професия, визуалната памет е важна,помни физиономии,поради което е категорична,че именно подсъдимият е лицето,което я е нападнало. Св. Е. в разпита си на 21.01.2008г. пред въззивния съд е заявила,че при разпознаването св. Р е била категорична. В този смисъл са и показанията на св. Б/съзас. на 21.02.2008г./.
Неоснователно съдът е приел,че извършеното на основание чл.169 и сл. НПК разпознаване е опорочено.
От протокола за разпит на л.13 е видно,че св. Р е дала показания на 20.07.2005г. ,като разпитът е приключил в 16.00 часа. Свидетелката е дала описание на нападателя,като е посочила,че е младеж на около 25 години,късо подстриган с черна коса,слаб,висок около 1.75 см.,заявила е,че добре го е видяла и може да го разпознае. Разпознаването е извършено същия ден за времето от 16.55 часа до 17.05 часа. Свидетелката е посочила като нападател лицето под № 3,на която номерация съгласно подредбата съответства подсъдимия С. Д. М. с ЕГН **********. Свидетелката е заявила,че го е познала по”косата,формата на носа и лицето”. Категорично е заявила,че това е лицето,което я е ударило в гърдите и издърпало синджира й. В съдебно заседание също е заявила, подсъдимият е изскочил от автомобила,ударил я и взел синджира. Поемните лица са потвърдили,че пострадалата е посочила именно лицето под № 3,съответстващо на подсъдимия,а не друг от разпознаваните.
При тези категорични и безпротиворечиви показания на пострадалата,изводът на въззивния съд за липса на убеденост и съмнение в нейната добросъвестност, е изведен в нарушение на разпоредбите на чл.13 и чл.14 НПК и чл.107,ал.5 НПК.
Въззивният съд е взел решението си за невиновност на подсъдимия,без да изследва обективно,всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Нещо повече,въпреки категоричното разпознаване на подсъдимия,съдът е отбелязал в мотивите си/л.71 от делото/,че сигурността на свидетелката се свела до това”…че тя помолила разпознатото от нея лице като нападателя и да се обърне в гръб,така както видяла гърба на тичащият оттеглящ се след нападението извършител”. Съдът е игнорирал недопустимо другите заявени от Р. обстоятелства,включително и потвърденото разпознаване от поемните лица,без да изложи съображения в съответствие с изискванията на чл.305,ал.3 НПК.
Неправилно в мотивите съдът е отразил,че подсъдимият няма висящи производства. От приложената на л.32 от досъдебното производство полицейска справка е видно,че срещу него е образувано и водено полицейско производство по № ЗМ 1580/2005г. по описа на трето РПУ-СДП за идентично деяние по чл.198,ал.1 НК.
Тези данни са обсъдени в разгледаното спрямо уличения М. производство по НЧД № И* от 24.07.2005г./л.45-48 от дос.производство/ по описа на СРС-НК втори състав при определяне на мярка за неотклонение спрямо него „Задържане под стража”.
По изложените съображения,протеста е основателен. Допуснати са процесуални нарушения,които са съществени,довели до неправилно приложение на материалния закон.
Присъдата следва да се отмени и делото върне на въззивния съд,за ново разглеждане от друг състав.
При повторното разглеждане следва да се вземе предвид изложеното,както и доводите в касационния протест,съдът следва да проведе съдебно следствие по реда на чл.332 НПК,провери всички доказателства,съпостави последните поотделно и в тяхната съвкупност и постанови обективен и справедлив съдебен акт.
Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.4 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА въззивна присъда от 21.02.2008г. по внохд № 1772/2007г. по описа на Софийски градски съд НК,първи въззивен състав.ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на закритото заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: