Р Е Ш Е Н И Е
№ 384
София, 05 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора БОРИСЛАВ ЙОТОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 440/2008 година
Производството е образувано на основание протест на Софийска апелативна прокуратура и касационна жалба на подсъдимия М. Х. срещу въззивно решение № 94 от 12.06.2008г. по внохд № 1336/2007г. по описа на Софийския апелативен съд.
В протеста който се поддържа в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура се правят доводи за нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 и 3 НПК. Иска се отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
В жалбата се излагат съображения за явна несправедливост на наказанието. Прави се искане за изменяване на решението,намаляване на наказанието при условията на чл.55 НК и прилагане на разпоредбата на чл.66,ал.1 НК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна.
Подсъдимият лично и чрез защитника си моли да не се уважава подадения протест.
Върховният съд,за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 28 от 02.11.2007г. по наказателно дело № 646/2006г. Кюстендилският окръжен съд е признал подсъдимия М. Х. за ВИНОВЕН в това,че на 10 май 2006г. на ГКПП-Гюешево,Кюстендилска област при влизане в страната от Република Македония за Република България е направил опит без надлежно разрешително да пренесе през границите на страната високорисково наркотично вещество-хашиш с общо нетно тегло 27724.75 гр.,с концентрация на активен наркотично действащ компонент-тетрахидрокарабинол от 1.05 % до 2.03 %, на стойност 138623.75 лв,което вещество е укрито в резервоар на лек автомобил марка „БМВ” с рег. № В*,поради което и на основание чл.242,ал.2 пр.1 вр.с чл.18,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ и на ГЛОБА в полза на държавата в размер на 100 000 лева. Признал го за невиновен и го ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение по чл.242,ал.4 предл.2 НК-че предмета на контрабанда е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
Произнесъл се по чл.242,ал.7 и ал.8 НК,като е ОТНЕЛ в полза на държавата наркотичното вещество предмет на обвинението,както и лек автомобил „БМВ” с рег. № ВА 25 266.
С горното решение Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата,като е НАМАЛИЛ наказанието на подсъдимия М. Х. от единадесет на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ОТМЕНИЛ е присъдата в частта ,в която на подсъдимия е наложено наказание ГЛОБА в размер на сто хиляди лева. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част.
По ПРОТЕСТА:
Поддържа се,че присъдата в оправдателната й част е неправилна,тъй като пренасяното високорисково наркотично вещество-хашиш с оглед количеството му-27 кг ,начина на обособяване-в 55 броя пакети,факта,че е бил укрит в специално пригоден тайник,както и че стойността на наркотичното вещество надхвърля 6 пъти критерия „особено големи размери”,сочи на „особено тежък случай „ и обуславя първоначалната квалификация на повдигнатото обвинение.
Поддържа се също така,че съдът е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК,тъй като неоснователно е приложена разпоредбата на чл.55 НК. Освен това неправилно са обсъдени единствено смекчаващите отговорността обстоятелства,без да се вземе предвид голямото количество пренесено наркотично вещество, вида му и начина на укриване.
Протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН:
Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Доводите изложени в протеста са поддържани и пред въззивната инстанция,която е дала отговор на поставените въпроси по реда на чл.339,ал.2 НПК.
Възражението,че е допуснато нарушение на материалния закон,защото двете редовни инстанции са приели съставомерност на деянието вместо по чл.242,ал.4 пр.2 НК, по чл.242,ал.2 НК е обсъдено в решението. На л.28 от възз.дело съдът е изложил мотиви,които се споделят от касационния състав. В чл.93 т.8 НК законодателят е дефинирал понятието „особено тежък случай”,при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. От прочита на правната норма следва,че стойността на предмета на престъпление,който безсъмнено отговаря на критерия „особено големи размери” не е единствената предпоставка обуславяща приложението на по-тежко наказуемия състав. Изисква се още,обществената опасност на дееца да е изключително висока. От данните по делото обаче,съдът е заключил,че степента на обществена опасност на подсъдимия не само,че не е изключително висока,но че не разкрива степен на обществена опасност по-висока от обичайнатастановено е по делото,че подсъдимият не е осъждан,с добри характеристични данни,прекарал е в миналото тежко психическо заболяване,членовете на семейството му не работят ,направил е самопризнание,с което е улеснил в максимална степен установяването на обективната истина. Тези обстоятелства съпоставени с фактическите данни ,че деянието е останало недовършено,в стадия на опита,т.е. „вредните последици” по смисъла на чл.93 т.8 НК не са настъпили,е обусловил извода,че деянието не изпълва признаците на нормата на чл.242,ал.4 пр.2 НК
В този смисъл,като е потвърдил присъдата в оправдателната й част,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.1 НПК. Законът е правилно приложен.
Доводът за нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК също е неоснователен.
За да намали наказанието определено на подсъдимия,въззивният съд е обсъдил обстоятелството,че в случая е налице опит,а не довършено деяние. По начало при деяние извършено при условията на чл.18,ал.1 НК,законодателят е предвидил възможност за по-ниско наказание,изхождайки от факта,че изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.
Съобразявайки фактическите обстоятелства,въззивният съд е преценил,че предвид правната квалификация,наказанието от 11 години е явно несправедливо. Съдът е приложил чл.55,ал.1 т.1 НК намалявайки наказанието на шест години,като е приел,че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая е било достатъчно да се приложи разпоредбата на чл.58 б.”а” НК,без да се обсъжда наличието или не на предпоставки за преминаване към по-леко по размер наказание. Вярно е,че тази разпоредба не е задължителна за съда,а е една възможност с оглед на конкретния случай ,но в случая макар и не изрично цитирана е приложена правилно.
По ЖАЛБАТА на подсъдимия:
Същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Единственото оплакване на подсъдимия М е свързано с размера на наказанието. Прави се довод,че макар и намалено от въззивния съд,наказанието е явно несправедливо. Излагат се съображения касаещи здравословното му състояние,чистото съдебно минало,добрите характеристични данни.
Преценката на въззивния съд за наказание в обжалвания размер е съобразена с конкретните данни по делото. При условията на чл.301,ал.1 т.3 НПК съдът е обсъдил всички обстоятелства,включително и поддържаните в жалбата,от значение за индивидуализиране на наказанието. Последното е отмерено в размер значително под минималния предвиден в закона,като е отчетено,че се касае за деяние останало недовършено в стадия на опита. Прецизно са обсъдени и другите обстоятелства,формиращи извода за съответствие на наказанието на престъплението. Следователно е спазен принципа визиран в чл.35,ал.3 НК,което е съществено при обсъждане справедливостта на наказанието. Основание за повторно намаляване на наказанието,определено при условията на чл.55 НК не е налице,тъй като сочените обстоятелства вече са били обсъдени и взети предвид от въззивния съд. Съдът е проявил достатъчно снизхождение,предвид предмета на престъпление и правната квалификация на деянието,поради което всяко последващо намаляване би означавало незачитане волята на законодателя за значението,тежестта и генералната превенция на наказанието.
По изложените съображения, тъй като при постановяване на решението,въззивният съд не е допуснал нарушения по смисъла на чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК,съдебният акт като правилен законосъобразен и справедлив,следва да се остави в сила.
Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 94 от 12.06.2008г. по внохд № 1336/2007г. по описа на Софийския апелативен съд-наказателна колегия ,8-ми състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: