О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр.София, 07 юли 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на пети юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ч.н. дело № 433/2010г.
Производството пред ВКС е инициирано на основание чл.44, ал.1 НПК, с разпореждане от 16.06.2010г., постановено от съдия при Ловешки районен съд /РС/, с което е повдигнат спор за определяне на подсъдността по НЧД№1007/2010г.
В писмено становище представител на Върховната касационна прокуратура изразява мнение за наличието на законови условия, предпоставящи разглеждането на делото от Ловешки окръжен съд/ОС/.
Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, в рамките на предоставените му правомощия, за да се произнесе взе предвид следното:
В ОС-Ловеч е депозирана жалба от Д. А. М. срещу заповед №Л-4519/28.05.2010г. на Главния директор ГД ”Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието за изолиране на лишения от свобода в единична килия, без право на участие в колективни мероприятия за срок от 2 /два/ месеца, и въз основа на същата образувано НЧД №327/2010г., по описа на съда.
С определение №149/14.06.2010г. съдебното производство по НЧД№327/2010г. е прекратено със съображения, че атакуваната заповед съгласно чл.111 от ЗИНЗС подлежи на обжалване пред районния съд по местонахождението на затвора, и наказателното дело изпратено по компетентност на Ловешки РС.
Със съдебен акт от 16.06.2010г., по НЧД№1007/2010г., съдия-докладчик от РС-Ловеч след подробна интерпретация на актуалната уредба и с поставен акцент на установения от чл.120 от ЗИНЗС регламент констатирал липса на право и задължение за разглеждане на казуса, мотивирала го да приеме предпоставки за повдигане препирня за подсъдност.
Наказателното дело следва да бъде разгледано от ОС-Ловеч.
Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на правните норми на чл.чл.111 и 120 от ЗИНЗС обосновава заключение за приложимост на чл.120 от ЗИНЗС към конкретиката по делото. Съдържимите се в цитираната разпоредба правила императивно предписват, че заповедта на Главния директор на ГД ”Изпълнение на наказанията”, с която лишеният от свобода се изолира в единична килия за срок до два месеца без право на участие в колективни мероприятия, с цел предотвратяване на бягство, посегателство върху живота и здравето на физически лица, и на други престъпления, подлежи на обжалване пред окръжния съд по местонахождението на затвора, при предвидените в чл.111 от ЗИНЗС условия и ред. Очертаната в чл.111, ал.1 от ЗИНЗС компетентност на районния съд при атакуване на заповеди за изолиране в единична килия е относима само към визираните в чл.101, т.т.7 и 8 от ЗИНЗС дисциплинарни наказания – изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия и изолиране в наказателна килия в извънработно време, в почивни и празнични дни сборно до 14 денонощия в продължение до три месеца.
Анализът на действуващия закон, в контекста на описаната фактология, сочеща за издадена по чл.120 от ЗИНЗС заповед на Главния директор на ГД ”Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието аргументира позиция, че произнасянето по въпросите, предмет на настоящото дело е в обхвата на правомощията на ОС-Ловеч.
Воден от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, вр. чл.120 от ЗИНЗС, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА материалите по НЧД№1007/2010г. на Ловешки РС, по компетентност на ОС-Ловеч, за разглеждане и решаванe.
Препис от определението да се изпрати на РС-Ловеч за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.