1
О П Р Е Д Е Л Е Н И E
№ 126
София, 19 октомври 2011 година
Върховният касационен съд на Репулика България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова
Борислав Ангелов
При участие с писмено становище
на прокурора от Върховната касационна прокуратура
Красимира ристова. – Колова. , разгледа докладваното от
съдията Вероника Имова нчд № 523 /2010 год.
Производството пред ВКС е образувано по искане на основание чл.43, т.1 НПК за промяна в местната подсъдност на нохд№ 459/2010г. по описа на Окръжен съд ,гр.В. Т. .
В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция, че искането е неоснователно. В приложението към обвинителния акт, въз основа на който е образувано съдебното производство пред първоинстанционния съд, освен обвиняемия, за призоваване са вписани само трима участници в процеса . От тях, двама са свидетели и един експерт, поради което броят им не покрива изискването на закона за „много” участници в процеса .
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди данните по делото, в рамките на законовите си правомощия, прие следното:
С разпореждане от 30.07.2010 година по нохд№ 459/10 год. на Окръжен съд[населено място] е прекратено производството по същото дело и то е изпратено по компетентност на ВКС за произнасяне по реда на чл.43,т.1 НПК. Според мотивите в разпореждането, предпоставките делото да се разгледа от друг еднакъв по степен съд, произтичат от данните, че двамата свидетели и вещото лице по списъка за призоваване живеят в района на[населено място].
От проверката е видно, че делото е образувано по обвинителен акт срещу П. А. Т. с обвинение за престъпление по
чл. 278, ал.3 НК ( в ред.,ДВ, бр.57/2007 г.) .
В приложението към обвинителния акт – списъкът за призоваване на лицата фигурират, освен подсъдимият и двама свидетели , както и едно вещо лице. Вярно е , че двамата свидетели имат адреси с местоживеене в[населено място], както и вещото лице с адрес – Национален исторически музей, отдел по „Средновековна археология”,гр.С.. Тяхната малочисленост като участници в процеса обаче, не обуславя предпоставката в чл. 43,т.1 НПК – „много от обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд”, извън местнокомпетентният. Целта на разпоредбата е постигане на процесуална икономия необходима за придвижване на повече лица- участници в процеса от други населени места до компетентния по правилата на местната подсъдност съд, с което процесът ще бъде ускорен и спестени съдебните разходи. В случая, т.н. фактическо неудобство по придвижването на тримата участници в процеса, очевидно, не е отнесено до широк кръг, а само до три лица, с което няма да се затрудни разглеждането на делото в местнокомпетентния съд – ВТОС .
Следователно, не е налице изискването на закона, обуславящо промяна в местната компетентност на съда, пред който е образувано процесното наказателно дело , поради което искането по чл. 43, т.1 НПК е неоснователно.
Предвид тези съображения , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО ЗА ПРОМЯНА В МЕСТНАТА ПОДСЪДНОСТ НА НОХД№459/2010 год. по описа на Великотърновски ОКРЪЖЕН СЪД като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: