Р Е Ш Е Н И Е
№ 555
София, 17 декември 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на секретаря Л.Гаврилова
и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 2079/2012 година
Производството е образувано на основание искане на осъдения М. Д. Л. за възобновяване на нохд № 1023/2012г. по описа на Старозагорския районен съд и отменяване на определението от 01.10.2012г. за прекратяване на наказателното производство,с което е постигнато споразумение между прокурор Р. М. от Районна прокуратура гр.Ст.Загора ,подсъдимия М. Д. Л. и защитника му адв.С. Ч. , частния обвинител Ц. Й. Д. и повереника му адв.Д. Е..
В искането се поддържа,че при постановяването му е нарушен закона,тъй като деянието вместо по чл.132 НК е квалифицирано по чл.129 НК,като не е взета предвид съдебно медицинската експертиза,съгласно която деянието е извършено в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия.
Частният обвинител не се яви в съдебно заседание,становище по искането не е представил.
Представителят на Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на искането.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С горното определение страните са се споразумяли по реда на чл.384,ал.1 и ал.3 вр.с чл.24,ал.3 НПК както следва:Подсъдимият М. Д. Л. се ПРИЗНАЛ ЗА ВИНОВЕН в това,че на 17.05.2011г. в гр.Ст.Загора причинил на Ц. Й. Д. средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на челюст,при което се затруднява дъвченето и говоренето,поради което и на основание чл.129,ал.1 вр.с ал.2 вр.с чл.55,ал. 1т.2 б.”б” НК във вр.с чл.42а,ал.2 т.1 и т.2 вр.с чл.3,т.1 във вр.с чл.42б,ал.1 и ал.2 НК следва да му се наложи наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА ,с периодичност два пъти седмично и 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.Подсъдимият се съгласил и е осъден да заплати разноските по делото в полза на държавата в размер на 230 лева и разноските направени от частния обвинител в размер на 500 лева-за адвокатски хонорар.
Съгласно чл.383 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
В искането се поддържа,че определението е постановено в нарушение на закона,тъй като деянието съставлява престъпление по чл.132 НК ,а не по чл.129 НК.В нарушение на процесуалните правила,съдът не е обсъдил заключението на съдебно медицинската експертиза,според която той е извършил деянието в състояние на силно раздразнение.Затова,като е одобрил споразумението и е приел,че същото не противоречи на закона и морала,съдът е допуснал съществено нарушение по чл.422 ал.1 т.5 НПК.Иска се отменяване на определението и връщане на делото за ново разглеждане,алтернативно- на основание чл.132 вр.с чл.129 НК вр.с чл.78а НК да бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание глоба.Също така, ако се прецени,че с оглед разпоредбата на чл.161 НК производството следва да е от частен характер,моли да се отмени определението и прекрати настоящето производство.
Искането е процесуално допустимо,подадено от легитимирано лице в законоустановения срок,а разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО:
Квалификацията на деянието е правилна.Причиненото на пострадалия увреждане по своето естество-счупване на челюст съставлява средна телесна повреда, което предпоставя съставомерност на деянието по чл.129,ал.1 НК и производство по общия ред,чрез разследване и внасяне на обвинителен акт в съда.Характера на телесната повреда изключва възможността за търсене на наказателна отговорност по реда на частното обвинение.
Особената разпоредба на чл.161 НК предвижда наказателното производство да се възбужда по тъжба на пострадалия,само в случаите, когато телесната повреда по чл.129,132,133,134 НК е причинена на възходяш,низходящ,съпруг,брат или сестра,каквито предпоставки не са налице.
Подсъдимият се е съгласил с правната квалификация и не е възразил по хода на делото,респ.по процедурата,която води до споразумение и прекратяване на делото.Следователно е приел и се е съгласил с всички обстоятелства по фактите вписани в обвинителния акт,включително за вида и размера на наказанието и се е отказал от разглеждане на делото по общия ред.Подписал е споразумението,което означава,че е бил съгласен с неговото изготвяне.В този смисъл,като е одобрил споразумението,съдът не е допуснал нарушение на закона.
На следващо място,осъденият възразява,че съдът не е обсъдил заключението на съдебно-медицинската експертиза,в която било посочено,че е извършил деянието в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия.Доводът не се подкрепя от събраните доказателства.
По делото са налице две съдебно психологични експертизи.В първата/л.37 от дос.пр./ е отбелязано : „ в никакъв случай не е имало състояние на физиологичен афект:”. Повторната съдебно психологична експертиза /л.58 от дос.пр./ също отбелязва,че ” към момента на деянието осв.М. Л. не се намирал в състояние на силно раздразнение/физиологичен афект/.Няма данни по делото някоя от експертизите да е заключила твърдяното в искането- че е извършил деянието в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия.В този смисъл, и при липса на обективни юридически факти,обвинението правилно е било внесено по чл.129 НК ,а не по чл.132 НК.Експертите са установили,че поведението на подс.Л. е било повлияно от психичното му състояние и изпитваните от него емоции,но към момента на деянието категорично не се е намирал в състояние на силно раздразнение.Подсъдимият е бил емоционално обвързан с приятелката си М. А.,от която разбрал,че преди да се познава с нея, пострадалият я е насилил сексуално.Поискал обяснение от пострадалия как може да стои на една маса с тях,след като е извършил това с М..В един момент станал рязко и с ръка ударил няколко пъти пострадалия в лицето.От съдебно медицинската експертиза е установено,че счупването на долната челюст вдясно е наложило отстраняването на осми долен десен дъб на пострадалия/л.13-15 от дос.пр./,което представлява счупване на челюст при което се затруднява дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни.
Гласните доказателства събрани на дос.производство,не сочат на неправомерни действия от страна на пострадалия,които да обусловят съставомерност по чл.132 НК.По конкретно,няма данни Д. да е нанесъл тежка обида на осъдения,клевета,насилие, или да е извършил друго противозаконно действие,от което са настъпили или биха могли да настъпят тежки последици за Л. или негови ближни.
При извършената проверка на атакувания съдебен акт,касационният състав не констатира РС- Ст.Загора да е допуснал съществени по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК нарушения,които да са довели до нарушаване правото на защита на осъденото лице.
Одобрявайки постигнатото между прокурора от РП-Ст.Загора Л.Р.М.,подсъдимия М. Д. Л. и частния обвинител Ц. Й. Д. споразумение,районният съд не е нарушил закона и процесуалните правила,поради което искането следва да се остави без уважение
Воден от тези мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Д. Л. за възобновяване на нохд № 1023/2012г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора и отменяване на определение от 01.10.2012г., с което на основание чл.384,ал.1 и ал.3 вр.с чл.24,ал.3 НПК е одобрено постигнато между прокурор Р. М. от РП-Ст.Загора ,адв.С. Ч. от АК- Ст.Загора в качеството на защитник на подсъдимия М. Д. Л. , частен обвинител Ц. Й. Д. и повереника му адв.Дж.Е. от АК-Ст.Загора споразумение за решаване на делото в съдебното производство и наказателното производство е прекратено.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: